Баскетболист №1 в света след титлата: Парад? Имаме състезание с коне в Сърбия...
Никола Йокич е звезда от друга порода - над нещата и без пози
Никола Йокич е звезда от съвсем различна "порода" в спорта, а че е суперзвезда вече няма никакво съмнение. Сърбинът е най-добрият баскетболист в НБА, а и в света, и то не от вчера. Двукратен MVP на сезона през 2021-ва и 2022-ра, пропуснал за малко приза тази година.
Но представянето му на финалите за Денвър срещу Маями легитимира и официализира такава оценка.
Йокич стана MVP на серията с удивителна статистика, а и в целите плейофи поддържаше ниво, което може да върне лентата само към най-великите в играта - Уилт Чембърлейн, Меджик, Джордан, Коби и ЛеБрон.
Няма друг аналог, като чисто статистически Джокера надмина повечето от тях. Бе №1 и по трите основни показателя за целия постсийзън - точки, борби и асистенции.
А реакцията му след победата в мач №5 тази сутрин, насред еуфорията и истерията около него от първата титла на Денвър, е показателна.
Над нещата и здраво стъпил на земята, както винаги.
"Свършихме си работата, да се прибираме у дома - каза 28-годишният Никола минути след края. - Затова работихме цяла година, но не е нужно да изпадаме в еуфория. Догодина ще опитаме пак. Радвам се за момчетата от отбора.
Това е и силата ни - ние се борим не за себе си и за своите постижения, а за човека до нас. И така успяваме.
Беше дълъг път. Аз бях 41-ви избор в драфта. Казаха ми, че съм станал най-ниско избраният там, който печели MVP на финали. Дали това има значение за мен? Никакво.
Дойдох тук толкова отдавна, бях на 20... Джамал беше на 20-21 години... Целият този отбор, целият този труд заедно е възнаграден. Спечелихме заедно, а това е велико."
Запитан дали се готви за парада в града в четвъртък, Йокич леко се стресна.
"Четвъртък? О, не - в неделя трябва да съм в Сомбор (родния му град на унгарската граница - б.р.). Имаме състезание с коне, трябва да съм там. Не знам дали ще успея... Може да питам собственика ни за неговия частен самолет."
Конете са голямата страст на центъра, който след мачове - по думите на съотборниците му, не се отдава на празненства или не разпуска в заведения, а се прибира и набира приятелите и роднините в родния град, за да види дали всичко е наред с животните.
"Той е сърцето на този отбор, сърцето на съблекалнята - каза за него преди финалната серия съотборникът му Майкъл Портър. - Извън баскетбола, саамо две неща го интересуват. Или е в басейна у дома с дъщеричката си (на година и половина), или звъни в родния му град в Сърбия и гледа на Фейстайм конете си. Така си почива и презарежда."