Дългите нокти, ексцентричните прически и шарените коси са нещо, което вече се приема за съвсем нормално, когато гледаме стартове по лека атлетика на най-високо ниво. Но през 80-те години на ХХ век нормалното днес бе считано за ексцентрично и различно.

И до голяма степен си имаше име - Флорънс Грифит-Джойнър.

Американската легенда в спринтовите дисциплини бе изпреварила времето си. Както със спортните си постижения, така и с визията си. Никой не бе бягал като Фло Джо, а също така и никой друг не бе дръзнал да бъде толкова цветен и експресивен на пистата.

И до днес срещу световните рекорди на 100 и 200 метра при дамите стои името на Флорънс Грифит Джойнър.

Сега тя щеше да навърши 65 години, но за съжаление остана завинаги на 38.

В най-силните ѝ години на пистата спринтьорките трябваше да бъдат синоним на желязна дисциплина, но американката нямаше никакъв проблем да бъде точно обратното. Бунтовничката с дълга коса, шарен маникюр и бижута.

Има треньори, които твърдят, че всичко това я е правело по-бавна, но историята казва съвсем друго. 36 години след олимпийската 1988 година, най-бързите времена в историята на 100 и 200 метра остават нейни - 10.49 (при +0.0 в графата вятър) и 21.34 (+1.3 метра/секунда).

Снимка: Getty Images

Най-бързата жена в света бе едновременно спортна суперзвезда и модна икона. Влиянието ѝ извън пистата се простира толкова далеч, че след като се отказва от спорта през 1989 година, отборът на Индиана Пейсърс от НБА я наема, за да направи дизайна на новите екипи на клуба.

Естествено няма как подобни фантастични спринтови времена да не бъдат съпътствани и от полемика. Кариерата ѝ е белязана от не едно или две обвинения в употреба на допинг, а една от бившите ѝ съотборнички стига до още по-голяма крайност и е категорична - Грифит-Джойнър употребява хормон на растежа.

Въпреки нападките, американката преминава успешно всеки един допинг тест, на който е подложена. Освен титлите на 100 и 200 метра от Сеул през 1988 година, Фло Джо има още три олимпийски медала - злато на 4х100 от Сеул, сребро на 200 метра от Лос Анджелис 1984, както и сребро на 4х400 от Сеул.

Снимка: Getty Images

Във визитката ѝ фигурират и световна титла на 4х100 от Рим през 1987 година (същото първенство, на което Стефка Костадинова скача рекордните 209 сантиметра), а в италианската столица тя завоюва и сребро на 200 метра.

Дългогодишният началник на медицинската комисия на МОК Александър де Мерод смята, че Грифит-Джойнър просто е превърната в изкупителна жертва в години, в които в редица страни допингирането е държавна политика.

Снимка: Getty Images

И до днес само два рекорда стоят по-дълго от тези в спринтовете, поставени от американската легенда. Става дума за 400 метра (Марита Кох от ГДР през 1985-а) и 800 метра (Ярмила Кратошвилова от Чехословакия през 1983-а).

"Всеки, който се запознаваше се нея, моментално бе очарован. Днешните спринтьори я знаят като име, но всъщност не разбират влиянието, което тя имаше върху спорта", спомня си съпругът ѝ Ал Джойнър, който пък е олимпийски шампион в тройния скок от Лос Анджелис.

Той добавя, че Флорънс е мечтаела останалите лекоатлети да правят по-големи стъпки и да подобряват поставените от нея рекорди, а не да я копират.

"Обикновеното не е за мен. Обичам да съм различна. Харесвам нещата, които са наистина Фло. Не тези обикновени екипи, които ни дават", вероятно е цитатът, който най-много приляга на легендарната спринтьорка и който тя изрича малко след олимпийската си титла на 100 метра в Сеул.

Флорънс Грифит-Джойнър трябваше да навърши 65 години вчера. Но почина в съня си през септември 1998-а, само на 38, в следствие на епилептичен пристъп.

А преди трагичната ѝ гибел едно бе ясно - Фло Джо правеше всичко по свой начин. Без значение дали става дума за ексцентричен външен вид и бягане в трико с един крачол или световен рекорд.

Днешните спринтьорки са просто фантастични. В това няма две мнения. Но много преди те да стъпят на сцената имаше само една царица и тя се казваше Флорънс Грифит-Джойнър.