"От другата страна на играта" е нова поредица на Dir.bg, създадена по идея на Обществения съвет на Българска федерация по баскетбол. В нея ще ви представим баскетбола не само като професионално занимание, но и като възможност за хиляди млади българи да получат качествено образование.

Ще ви запознаем с онези млади хора, които имат смелостта да отпътуват на хиляди километри от това, с което са свикнали. От родина, семейство, приятели и всичко познато. Да прескочат отвъд зоната си на комфорт, за да потърсят най-доброто за себе си във всеки един аспект. За да продължат да се развиват и спортно, и академично в страната, в която двете сфери вървят успешно ръка за ръка - САЩ.

Дали това са бъдещите звезди на родния баскетбол, или пък вече доказани такива или личности, които благодарение на любимата игра успяват да си осигурят образование и старт в съвсем друга сфера? Единствено времето ще покаже, но това са смелите младежи, от които българският баскетбол, а и общество, определено имат нужда.

Ще погледнем и към успешните примери, които вече са минали през ситото на американските колежи. Независимо дали са стигнали до мечтаната професионална спортна кариера, или са намерили реализация, свързана с образованието, което са получили благодарение на спортна стипендия.

Людмил Хаджисотиров понастоящем е треньор на баскетболния Рилски спортист, но преди две десетилетия бе един от първите българи, поели по дългия път към американската си мечта.

Удо, както е по-известен бившият гард, бе един от най-талантливите родни играчи от поколението си и също така един от пионерите, що се касае до това да играеш баскетбол в колежанското първенство на САЩ.

Всъщност Хаджисотиров, който после направи и добра кариера като професионален спортист, първо изкарва “подготовка” в училището “Уинчендън” в щата Масачузетс и след това се впуска в авантюрата на американския колежански баскетбол.

188-сантиметровият бивш национал има два сезона за реномирания Бостън Колидж, а след това се премества и играе още две години в друг уважаван университет, отново от най-високото ниво, а именно Дивизия I - Мейн Юнивърсити.

Хаджисотиров изиграва общо 64 мача при колежаните преди да поеме обратно към Европа и да заиграе професионално.

Още в "Уинчендън" се сблъсква с високите изисквания и американската реалност - няма как да играеш, ако не се представяш достатъчно добре от академична гледна точка. Така че на практика трябва да залягаш здраво над учебниците, за да можеш да преследваш и това, за което си отишъл там, а именно спортната мечта.

Разказва за дните си в Бостън Колидж, който по собствените му думи по онова време е едно от най-добрите места в САЩ, в които да съчетаваш качествено образование с това да играеш баскетбол на най-високо ниво в една от Топ 3 конференциите в страната - "Биг Ийст".

А след това и за преминаването в Мейн.

За проблемите с математиката, за оставането в Щатите през лятото, за да преследваш целите си и въобще за това какво печелиш, какво губиш и каква е цената на това да вървиш уверено по пътя към това, което искаш. На хиляди километри от семейството, приятели и всичко, с което си свикнал - можете да видите във видеото.