Пипън критикува Джордан в биографията си: Смята се за по-голям от живота
Легендарният съотборник на Майкъл недоволства от документалния филм за Чикаго
Отношенията между някогашните звезди на Чикаго Скоти Пипън и Майкъл Джордан са далеч от отлични, особено след излизането на документалния филм “Последният танц”. Продукцията разбуни духовете още миналата година, когато се появи на бял свят, а сега Пипън критикува Джордан и в автобиографичната си книга, която се очаква да излезе на пазара до броени дни.
По думите на Скоти, Майкъл е бил едновременно водещата фигура в сериала, както и режисьор, като е направил така, че всичко в лентата да се върти около него и да покаже на младото поколение, че е по-значим от ЛеБрон Джеймс и “по-голям от живота”.
“Последните два епизода възхваляват Майкъл Джордан и въобще не отдават нужното уважение на мен и съотборниците ми. Майкъл заслужава голяма част от вината за това. Продуцентите му бяха дали огромен контрол над крайния продукт. Иначе нямаше как да бъде пуснат. Той беше едновременно звездата и режисьора”, разказва Пипън.
“Периодът ми в Чикаго започна през есента на 1986. Годините ми в Булс бяха най-добрите в кариерата ми - дванадесет души заедно като един, сбъдвайки детските си мечти. Всичко, което ни беше нужно, беше топка, кош и въображението ни. Да бъдеш част от този отбор през 90-те беше нещо наистина вълшебно. Както за нас, така и за всички останали”, пише още Скоти, след което се нахвърля на легендарния №23.
“С изключение на Майкъл, който явно искаше да покаже на сегашното поколение фенове, че по онова време е бил по-голям от живота. И по-голям от ЛеБрон Джеймс, играчът, когото много сочат за негов равен, ако не дори и за по-добър”, връща се към познатата тема крилото.
“Той ме нарече “най-добрият съотборник, който някога е имал”. Нямаше как да бъде по-снизходителен. Дори във втория епизод, който уж беше за моите проблеми и достигането ми до НБА, всичко пак се върна към Ем Джей и решителността му да побеждава. Аз бях просто реквизит”, допълва Пипън.
Легендарното крило обобщава, че говори както за себе си, така и от името на много от съотборниците му, които са огорчени от “неуважителното отношение” към тях в “Последният танц”.