Финалните два епизода на "Последният танц" бяха излъчени преди повече от седмица, но обсъждането на великолепната документална поредица за Майкъл Джордан и Чикаго Булс не спира. А и няма да спре още доста дълго време.

Сериалът, който счупи множество рекорди, приключи с песен на една от емблематичните групи на 90-те години - гръндж легендите от "Пърл Джем". Present Tense или в превод "Сегашно време" съпровождаше звуково последните минути на модерния шедьовър на режисьора Джейсън Хехир.

Знаковата банда от Сиатъл неслучайно попада в заключителните моменти на "Последният танц", защото е пряко свързана с един от героите на вторите три тили на Чикаго - лудата глава Денис Родман. Баскетболистът многократно е показвал обичта и уважението си към Еди Ведър и музикантите от групата, както в интервюта, така и излизайки на сцената заедно с тях по време на концерти,

Родман твърди, че дължи живота си на музиката на "Пърл Джем", която по собствените думи "спасява живота му" още като играч на Детройт Пистънс.

"Просто исках някой да ме обича. Не знаех какво е това чувство. Майка ми и баща ми никога не са ме обичали. Когато пристигнах в Детройт, всички ме посрещнаха изключително топло. Но когато спряхме да побеждаваме - обичта сякаш секна. Много от хората, които уж ме обичаха, бързо ме изоставиха. Бях сам и нямах никого", разказва Родман в интервю.

Крилото е главен герой на един от епизодите на "Последният танц", в който сценаристите пътуват назад във времето, припомняйки как е обмислял да отнеме живота си на паркинга на залата на Пистънс.

"Бях написал бележка. Влязох в колата, където имах пистолет и го взех. Но поради някаква причина първото нещо, което направих, бе да пусна музика. И да си мисля, че всичко това няма нищо общо с играта, а просто с любовта, която не бях получавал. Тогава засвири Even Flow на "Пърл Джем", а след това и Black. Просто се отпуснах и заспах. Пистолетът стоеше встрани от мен, а после се събудих, обграден от полицаи", добавя той.

Родман и до днес е приятел с фронтмена на групата Еди Ведър, а символиката, заключена в точно този финал на "Последният танц", със сигурност не е случайна.

Чикаго Булс бяха една от спортните емблеми на 90-те години на ХХ век, докато "Пърл Джем" се ползваха със същия статут, но в музикалната сфера.

"Можеш да прекараш времето си сам, съжалявайки се за миналото или можеш да осъзнаеш, че само ти можеш да простиш сам на себе си. Много по-смислено е да живееш в сегашно време", пее Ведър в Present Tense.

Думи, които перфектно описват чувствата, за които Родман говори и слагат идеално точката на "Последният танц" на един от най-великите отбори в историята.