Хорхе Гарбахоса е сред най-разпознаваемите имена, стане ли дума за испански баскетбол. Като играч бе част от националния отбор на страната си на не едно или две големи първенства, като във визитката му личаст световна и европейска титла, както и сребро от Олимпиадата в Пекин през 2008 година.

Успехите му на клубно ниво също не са малки - има титли в Испания и Италия, европейски успехи в Купа "Сапорта", а от индивидуална гледна точка е избиран за Мистър "Европа" (една от най-прстижните индивидуални награди), както и за "Най-полезен играч" на финалите в Испания и Купата на Италия. Играе е за отбори като ТАУ Керамика, Уникаха и Реал (Мадрид) в родината си, за Бенетон (Тревизо) в Италия и Химки в Русия, както иза Торонто Раптърс в НБА.

Доскоро бе президент на испанската федерация, а отскоро пък встъпи в друга и още по-отговорна президентска длъжност - тази на ФИБА Европа и след като му се налагаше да работи за баскетбола в една страна, сега ще го прави доста по-обширно, за цял континент.

Гарбахоса бе гост на Георги Глушков и българската федерация по баскетбол, изгледа европейската квалификация между България и Финландия при жените, завършила със загуба на родните националки, а също така проведе и редица срещи. С представители на спортното министерство, с такива на клубове от НБЛ, видя новостроящия се спортен комплекс в Самоков и все пак намери време да даде интервю, в което говори за връзките си с България, както и за редица други теми пред Dir.bg.

"Възхищавах се на Глушков още от дните му на играч. Все пак той е първия играч от Източна Европа в НБА. Освен това сме колеги в Борда на ФИБА Европа. Интелигентен човек, който не говори много, но казва това, което трябва да бъде казано. Филип Виденов и Елеонора Рангелова също са ми близки.

Филип е един от най-известните българи в Испания, защото игра както за Реал, така и за други отбори, като Гранада. Феновете в Испания го оценяваха, защото играеше здраво. Но при цялото ми уважение към Филип - човекът, за когото първо се сещам, чуя ли България, е Глушков. Той е легенда в Европа", каза испанецът по отношение на визитата си у нас и отношенията с ръководните фигури в родния баскетбол.

"България традиционно домакинства на различни европейски първенства при подрастващите. Вярвам, че в бъдещите месеци и години ще ви посещавам отново - по тази причина", пък каза той относно традицията страната ни да приема европейски шампионати и случващото се в Самоков, където се строи голям комплекс с нова спортна зала.

Снимка: Getty Images

Като човек, играл както в Евролигата, така и в НБА, нямаше как да не бъде запитан и за прехода от европейския баскетбол към американския такъв, а разбира се и за Александър Везенков, който тръгна по този път преди няколко месеца, когато подписа със Сакраменто. Самият испанец изкара малко повече от сезон в Торонто, а в Евролигата има 151 мача.

"Играта е почти еднаква навсякъде. Но преходът от Европа към НБА е строго индивидуален. Няма два еднакви случая. Зависи от много неща - от това как ще се адаптираш към техния стил на игра, а също и да попаднеш в отбор и при треньор, които ти имат доверие, подкрепят те и ти дават минути. Саша има много опит зад гърба си, включително и в Испания, а аз вярвам, че има всичко необходимо, за да се превърне в много добър играч в НБА. Играе атрактивно и това се харесва на феновете. Има талант, опит и е агресивен, въпрос на време е да покаже какъв играч реално е", бяха думите му за Везенков.

Относно това как е преминал от ролята на президент на испанската баскетболна федерация към тази на шеф на цялата континентална федерация, Гарбахоса отговори така - "Нека кажем, че липсвам малко на семейството ми, а те ми липсват много, но съм пълен с енергия. Чест е да заемам тази длъжност и ще направя всичко по силите си, за да развием европейския баскетбол в правилната посока. Енергията и страстта са по-силни от умората, така че продължавам мотивиран и без много сън"

Гарбахоса сподели още, че атмосферата на срещите между ФИБА и Евролигата, на които се бистри как да бъде разрешен конфликта с календарите на двете организации, което оказва влияние върху националните отбори, определено е "положителна" и "приятелска". И тази тема е от основна важност в платформата му.  И също така добави, че има нужда от повече жени в европейския баскетбол - на всякакви позиции.

За финал пък бе предизвикан да събере стартова петица, но с условието, че в нея могат да попадат само играчи, с които е бил съотборник. И естествено изброи големи фигури от играта, като най-трудно му беше да се спре на позиция "пойнт гард", където посочи четири имена - Рики Рубио, Хосе Мануел Калдерон, Раул Лопес и Пепе Санчес. Санчес не е единственият аржентинец в селекцията, доминирана логично от испанци.

Там попадна и Марсело Никола, докато останалите са Фелипе Рейес, Алекс Мумбру и абсолютната легенда Пау Гасол.

Пау Гасол, Марсело Никола, Фелипе Рейес, Алекс Мумбру - Рики Рубио, Хосе Калдерон, Раул Лопес, Пепе Санчес.