За историята на едно училище - как се става републикански шампион

Момичетата на 35 СЕУ получиха подаръци по случай големия успех

Снимка: Facebook Константин Павлов - кмет на район Лозенец

За историята на едно училище - как се става републикански шампион

Момичетата на 35 СЕУ получиха подаръци по случай големия успех

21:46 | 4 октомври 2023 1 797 Снимка: Facebook Константин Павлов - кмет на район Лозенец

Столичното 35 СЕУ "Добри Войников" записа забележителен успех, най-големият в спортната си история. Момичетата от VIII до X клас на столичната гимназия, намираща се в квартал "Лозенец", станаха републикански шампионки след победа във финала срещу ПМГ "Яне Сандански" от град Гоце Делчев.

Отборът бе в състав Джулия Димитрова (капитан), Деница Тенева, Александра Радулова, Ема Комитова, Габриела Манчева, Стефания Василева, Калина Татарова, Ива Канева, Андреа Стефанова, Калина Ганчева, Тереза-София Иванова, Косара Стоилова и Цветина Бонева.

Негови ръководители пък са Огнян Аспарухов и Деница Григорова.

По случай големия успех баскетболистките получиха и награди, осигурени от фирма Lucky Drive, като те им бяха връчени от българския национал Алекс Симеонов.

Как се става републикански шампион? Може да разберете от разказа от първо лице на Огнян Аспарухов:

"От самото начало стана ясно, че тези момичета не са обикновени. Виждаше се по погледа, в очите им. На една от първите ни сбирки, колегата Мила Ацева дойде да ги поздрави, и се обърна към тях с думите: "Здравейте, момичета, пред себе си виждам новия градски шампион на София." Тогава ние не знаехме, че тези думи ще се превърнат в пророчески с течение на времето. Не само, че това предсказание се сбъдна, то надмина и най-смелите ни очаквания. За първи път в историята на училището, отбор от колективните спортове стана републикански шампион. Невероятно, нереално класиране, непостигано никога до момента от 35-то училище.

Но това си има своята предистория. Дълги години, заедно с Мила, имахме баскетболна школа, чиито занимания се провеждаха в миниатюрния ни училищен салон с размери 19 на 9 метра. Като част от Буба баскетбол, които бяха обхванали почти цяла София, и работеха в много училища. Ние бяхме затворили цикъла, като обхващахме деца от 1-ви до 12-ти клас, и по този начин изградихме собствена школа. Имахме приемственост в отборите, и по естествен път, изградихме много добри състезатели, доста, от които попадаха и в клубни отбори, за да могат да достигнат по-високо ниво на подготовка и по-добра реализация.

Близо 15 години работихме без почивен ден, и събота, и неделя, непрекъснато. Ходехме по състезания и турнири, в събота имахме по 7 тренировки една след друга, но знаехме защо го правим. Защото резултатите показваха, че сме на прав път, и нещата се получаваха. Разбира се, изключително важна беше подкрепата на родителите, без чиято помощ, ние нямаше да можем да се справим, и благодарение на тях, децата от най-ранна детска възраст се интегрираха в отборите на 35-то училище, и бяха част от тях, докато учеха в училището.

Но независимо от това, че сме печелили много турнири, много състезания, никога не бяхме успявали да станем шампиони на град София по най-различни причини. Най-сериозната от тях, е, че винаги срещу себе си имахме отбори, в които имаше много състезатели, част от представителни отбори на спортни клубове, чието ниво, разбира се беше много по-високо от това на един училищен отбор, който обикновено се събираше за два пъти по един час в седмицата, в салон с размери 19 на 9 м.

Въпреки това, ние постигнахме изключително големи успехи, много турнири спечелихме, имаме няколко участия на финали на Градско първенство, но за съжаление обаче, не бяхме успявали до момента. Тази година нещата се промениха, защото тези момичета бяха специални. Започнахме изключително силно представянето си в общинското първенство на район "Лозенец". Мога да кажа, че това беше състезанието, в което срещнахме най-сериозен отпор по причина, че в отборите и на Строителния техникум, и особено на Национална Финансово стопанска гимназия, имаше картотекирани състезателки. Разбира се, ние постигнахме убедителни победи над тези отбори, безапелационно спечелихме първото място, но срещнахме най-голяма съпротива именно от тях. Впоследствие на регионалното първенство също нямахме никакви проблеми - побеждавахме с разлики от порядъка на 45-50 точки.

На градското първенство нещата се повториха с убедителни победи с много големи разлики от 50-60 точки срещу отбори, които би трябвало да са между шестте най-добри в София. Независимо от това, че по пътя си побеждавахме убедително всички противници, имахме много спънки, но не от спортно-техническо естество. Момичетата играеха прекрасно, но всъщност проблемите в цялата работа идваха от организацията и провеждането на ученическите игри. Единственият етап, на който тези игри бяха проведени така, както се очаква, и така, както би трябвало да бъде, беше общинското първенство на район "Лозенец", там беше осигурена истинска зала с истински съдии с програма, съобразена с учебните ангажименти на децата, защото не трябва да забравяме, че те са и ученици, а нашите специално - са представители на елитна езикова гимназия, и всъщност имат най-много ангажименти в училище. Оттам-нататък на регионалното, и особено на градско ниво, нещата бяха катастрофални, затова защото се избират за организатори на тези състезания хора, които най-малкото не желаят да организират нещата, както трябва, а гледат да отбият номера и да си приберат хонорарите. Връх на всичко беше планирането на градското първенство за София във време, когато се провеждаше републиканското първенство за същата възраст, при положение, че ние бяхме написали писмо (месец по-рано), в което помолихме организаторите да се съобразят с тези факти, и да не дублират състезанията. Въпреки това те го направиха, което наложи да се обърнем директно към тогавашния министър на спорта, като написахме писмо, благодарение на което, неочаквано и за нас, разбира се, бяха взети бързи мерки, и нещата бяха направени така, че да може да се проведе нормално първенството и всички деца, които играеха на републиканското първенство да могат да вземат участие и в ученическите си отбори. После пък бяха предвидили част от мачовете да се играят в ден, в който голяма част от децата трябваше да се явят на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Национално външно оценяване. Но и с това се преборихме. На всеки етап отстоявахме целите си и изразходвахме огромен ресурс в преодоляване на неспортни проблеми.

На самото републиканско първенство в гр. Сливен нямахме никакви затруднения. Този път организацията беше на необходимото и очаквано ниво. През целия път побеждавахме с огромни разлики,като единствено на финала срещнахме равностоен противник - отбора, представящ град Гоце Делчев, който се състои само от клубни състезателки на "Пирин" от същия град. Въпреки това нашите момичета успяха след продължение да спечелят с 5 точки и станахме първи. Но може би имаше нещо по-важно от победата. Нашият отбор спечели уважението на всички съперници заради начина, по който момичетата се отнасяха към своите противници, винаги подхождаха с уважение, приятелски, усмихнати говореха си с тях съвсем нормално, за да се стигне до истински парадокс. Защото това е почти невъзможно да се случи. По време на финала, цялата зала, и всички участващи отбори, всички те скандираха "София, София!" при положение, че знаем, че в провинцията отношението към софийските отбори е, така да се каже, неуважително и пренебрежително. Нашите момичета бяха неумолими, но показаха уважение към съперничките си по време на мача, и след него. Децата от другите отбори не бяха просто противници, а станаха приятели с нашите момичета, независимо от играта. За мен това е една от най-големите победи на този отбор, и една от най-важните характеристики, които доведоха до този успех. Страхотният екип, който сформирахме заедно с колегата Деница Григорова, с помощта и присъствието на Мила Ацева, която не може да бъде оставена встрани. Получихме много сериозна подкрепа от страна на ръководството на училището. Благодарение на това винаги се чувствахме в зоната си на комфорт, и от нас се искаше само да играем. Нямаше за какво друго да мислим. И, разбира се, свършихме си работата. Така става републикански шампион. С много усилия, упоритост, постоянство и с пълно себераздаване. Момичетата постигнаха мечтаното злато.

Тук обаче трябва да се отбележи, че с изключение на общинското и републиканското първенство, които бяха чудесно организирани, във всички останали етапи, организацията е на много ниско (бих казал обидно ниско) ниво. Така не се подпомага академичният спорт. И по този начин няма да се получат никакви резултати в масовия спорт. От това ще пострада и професионалният спорт, защото попълнението, което ще дойде от аматьорската част, ще е незначително. Разбира се, нямаше награди нито на областно, нито на градско ниво. Момичетата печелеха турнирите, и това беше всичко. Изиграваха финала и си тръгваха. Разбираха, че са първи, но не го усещаха по никакъв начин. Нямаше купи, нямаше медали, каквито са предвидени според Наредбата за провеждане и в заповедта на министъра. По никакъв начин не успяхме да се свържем с главния организатор на ученическите игри - Българската асоциация спорт в училище. Те никога не ни върнаха обажданията или отговориха на имейлите ни. И въпреки всички неволи, ние успяхме. Защото бяхме ОТБОР! И въпреки трудностите, когато успееш да ги преодолееш, победата е още по-сладка. Тази година ще се опитаме да ги повторим! Стискайте ни палци!"