Защо Меджик Джонсън пак шокира света и напусна Лейкърс? А вероятно - и баскетбола
Преди 2 години в интервю звездата каза, че иска да е мъжкият вариант на Опра Уинфри. Получава му се
Няма съмнение, че това бе една от спортните новини на годината. Когато човек със статута и глобалната популярност на Меджик Джонсън сервира без никакво предупреждение как си тръгва от Лос Анджелис Лейкърс и НБА, заглавията са гръмотевични и на десетки езици.
Човекът, който преди 2 години пое поста президент по спортните операции в най-значимия отбор на баскетболния свят, си тръгна ей така - просто застана и го обяви преди последния мач от редовния сезон. Меджик не каза конкретни причини, а хвърли в пространството едно "Обичам да съм свободен". Доста свободно за тълкувания, ако трябва да сме честни.
"Ню Йорк Таймс" е само една от големите американски медии, които опитаха да разчетат какво е закодирано в посланието на легендарния баскетболен магьосник.
"В случая с Меджик имаме класическото потвърждение на старото предупреждение - един голям играч не става голям треньор или ръководител - пише изданието. - Нито за момент в офиса или в костюма на наставник той не бе в своя хабитат, не бе себе си. Не бе това, което го изстреля към подиума на митовете в баскетбола. А именно - дните му като състезател."
Джонсън имаше съвсем кратка кариера като треньор на Лейкърс, като води отбора в 16 мача през сезон 1993-94 г. След това каза, че с голямо облекчение е решил никога повече да не се захваща с тази работа. Сега изкара 2 години като президент.
Не за първи път Меджик шокира света с новина, но за щастие, този път не е като през 1991-ва. Тогава обяви, че е заразен с HIV вирус и ще започне битка да живее. Спечели я, днес е в идеално здраве и пращящ от енергия. Просто тя не е канализирана в спорта, който го изстреля на върха.
Две десетилетия му отне да построи империя в шоубизнеса, да изгради верика от мултиплекс кино салони, както и да придобие големи дялове в Лейкърс и бейзболния ЛА Доджърс.
Бизнесът му процъфтява, а както самият той каза в интервю месеци, преди да поеме поста в Лейкърс: "Аз искам да съм мъжкият вариант на Опра Уинфри. Искам бизнесменът Меджик Джонсън да надмине баскетболистът Меджик Джонсън".
Като президент не бе изцяло неуспешен, Лейкърс събра отбор от момчета с огромен потенциал, а през миналото лято привлече със сделка за 154 милиона долара суперзвездата Леброн Джеймс. Меджик имаше огромна заслуга за нея.
Очакваше се да продължи да работи за това този тим да се превърне в побеждаващ, защото "езерняците" отново не са в плейофите и сезонът е неуспех. Напускането му оставя хаос, който всъщност е символичен за всичко, случващо се около отбора напоследък.
"Е, трябва да се примирим, че няма да има Холивудски сценарий, Магия и Спасител", написа някак тъжно вестник "LA Times". Игра на думи, хубаво измислено, добре звучащо. И на място. Меджик сам отказа да пръсне Магия върху отбора, с който е свързан без прекъсване от точно 40 години.
Когато направи дебюта си, едва навършил 20, през 1979-а, той пристъпи в света на Лейкърс.
На феновете, които бързо се влюбват, но и никога не забравят. Меджик остана само в екипа на този отбор в цялата си кариера и е идол, какъвто примерно винаги ще е и Коби Брайънт. И в какъвто никога няма да се превърне Леброн, когото маркетингово-рекламната машина опита да изстреля като Крал на ЛА при пристигането му преди месеци. Рисуваха го на графити из града, за да ги намерят оцапани часове по-късно, опръскани с боя и надписи: "Никога няма да си крал тук".
Това е друга тема обаче, и е грешно да свързваме спортния неуспех на отбора и провала с налагането на изкуствения идол сред феновете, с напускането на Меджик.
Не, подбудите му очевидно са други.
"Обичам свободата си" в неговия случай значи просто, че ... нека го кажем така. Тази работа отнема твърде много от времето му за твърде незначително удовлетворение. Каза го дори сам пред репортерите, някак изпуснато между другите му думи. "Знам, че ако остана, това ще отнеме голяма част от мен, ще ми струва много." После това бе замаскирано с добавка, че има впредвид постоянните обвинения, че опитва да изкуши с голямата си репутация звезди от лигата да идват да играят в Калифорния, но...
Мнозина се съмняваха, че Джонсън си е на мястото, още в началото на неговата авантюра като президент. Липса на опит, на задълбоченост, на отдаване на достатъчно време на работата...
Меджик просто е човек на твърде много занимания извън спорта. Бизнесът му, постоянните появи в културни събития из Лос Анджелис, пътуванията по "лични дела", са несъвместими с динамичните задачи на един ръководител на институция в НБА.
"Свободата му" е това - другите неща, които са приоритетни. Баскетболът вероятно не е и в топ 3.
"Бизнесите ми са в идеално състояние, но естествено, аз мога спокойно да ги поверя на екипите, които имам", каза в интервю, когато пое ролята на президент в Лейкърс. По този начин потвърди отдаденост. Разбира се, не е за подценяване и фактът, че тази отдаденост се заплащаше добре. Като цяло състоянието му е стотици милиони долари и човекът наистина е доста успешен в бизнесите си.
Но един от тях отиде в глуха улица - бизнесът да върне Лейкърс на върха в баскетбола. Носталгичната и на моменти сляпа вяра на феновете, че той е човекът, превърна всичко това в една романтична сапунена сага, която обаче нямаше хепиенд.
"Това не съм аз", призна в сълзливата пресконференция при отказването си. Да, определено - бизнесменът и човек на шоуто Меджик вече е много по-силен от баскетболният човек Меджик.
Собственичката на Лейкърс Джийни Бъс още не е говорила по темата, а минаха няколко дни. Чака се и нейната реакция.
Отношенията им са много близки, като доверието от шефката в Джонсън винаги е било безгранично. Ден преди новината да гръмне, Меджик е имал тричасова среща с Джийни за бъдещето на отбора. Ни дума за напускане. Пред репортерите дори се чу фраза от легендата в стил "някой трябва да каже на собственичката, аз не знам как да го направя..." Странно и - със сигурност - доста трудно за преглъщане от Бъс.
Сега пред нея е задачата да намери заместник на човека, който се чакаше като Месия. Добавена към тази да опита да убеди феновете да обичат Леброн и да вярват в светлото бъдеще на отбора им.
За Меджик това повече не е проблем. Той се връща в средата, в която тъй или иначе се чувстваше далеч по-комфортно в последните 20 години.