Коментари - Добрият великан, убил лъв и пожертвал всичко в името на хората си | corner.dir.bg
назад

Добрият великан, убил лъв и пожертвал всичко в името на хората си

Човекът, който заряза милионите и спокойния живот заради родината

Обратно в новината
| Редактор : Венислав Кирилов

Коментари - Добрият великан, убил лъв и пожертвал всичко в името на хората си | Корнер.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари 24

Да пожелаем успех на сина му в Денвър - да научи каквото може от Йокич, да лепи чадъри, да тромбира и да бъде достатъчно жилав, за да не контузва тези клечки.

Да пожелаем успех на сина му в Денвър - да научи каквото може от Йокич, да лепи чадъри, да тромбира и да бъде достатъчно жилав, за да не контузва тези клечки. И Кур за лефски, латекс и лудогорец, КЗЛ!

Не пише колко дълга му е била шпагата...;)

Един стойностен Човек, който посвещава живота си на каузата за мир в родината му, и който не се отказва от християнската религия ! Поклон !

Да трепеш лъвове е престъпно. Те са защитен вид.

По зъбния статус може да се установи пеиблизителната възраст. Нали в Швеция съдиха местни зъболекари, че са разкрили истинската възраст на клетите непълнолетни деца-мигранти. Оказало се, че "дечицата" всъщност били брадати дърти козели... И последва обвинения в расизъм и т.н. либерастки брътвежи...

Дори, когато ти е застрашен живота ?

Само пишоци са ти е педалската тиква.

Нищо не пише относно застрашен ли е бил живота му. А освен това, лъвовете одавна живеят само в резервати в Африка. За да не ти е застрашен живота, просто не ходиш в резерватите.

......ее стига лъжи във фашистка америка, не може да е успял там вълците капиталисти унищожават всичко у човека.....така че гадни говедарски лъжи ...

Хубаво е да се разказват подобни истории, НО да са за Хора( от Европа, Русия ).. А не за някаква африканска маймуна...

Руснаците са били СЪЮЗНИЦИ и приятели понякога. Но арабите- ЕВРЕИ и ислямистите са ВРАГ на БЪлгария от създаването на България. Евреите, още от 670 година ( когато нападат БЪлгария на хан Кубрат), а ислямистите- от 718 г. В писмо от 950-960 година, Еврейския хазарски цар (бег) Йосиф пише до Ислямския халиф в Испания. "" В ЕВРЕЙСКАТА литература, Имам запис, че въпреки че бащите ни бяха малко на брой, те водят война след война с много нации, които бяха по-мощни и многобройни от тях. Земята [покрай река Волга], в която сега живея, е била преди това е била на българите. Нашите предци, хазарите, дойдоха и ги избиха. Макар че тези българи бяха толкова много, колкото пясъците по бреговете на морето, те не можаха да издържат на хазарите. Така те напуснаха страната си и избягаха, докато хазарите ги преследвали чак до река Дунав. До днес, лагера на Българите е близо до река ДУнав и са близо до Константинопол."" Руснаците ОТМЪСТИХА за БЪлгария и изтребиха много евреи- хазари 950 г- 1050 година.

Българите Християни нямали право да стават чиновници, нито да служат в армията.Показанията на един мюсюлманин в съда имали повече тежест от твърденията на трима християни. Сред турците дори се ширело мнението че да лъжесвидетелстваш срещу гяурин е добро дело. Българин НЕ можел да притежава къща в Мохамеданска махала, нямал право да язди кон, нито да носи оръжие, освен със специално разрешение за това. ЗАБРАНЕНО било да се обличат в цветни дрехи от скъпи тъкани и кожи, да носят високи калпаци. На нарушителите отнемали дрехите и ги биели с тояги по стъпалата. Опасни за носене били червените и особено зелените одежди, защото този цвят е свещен за Исляма. Ислямистите поробвали САМО немюсюлмани: военнопленици, въстаници, понякога и деца, заради неплатени данъци. Децата затваряли в плетени кошове, които натоварвали върху конете- както се носят птици на пазар. Ислямистите навързвали мъжете и жените, един за друг с въжета или железни вериги и така като добитък ги отвеждали в големите градове. Там имало тържища за роби. Купувачи,можело да бъдат САМО Мюсюлмани.Те оглеждали внимателно нещастните хора, събличали ги голи, спорели за цената, разделяли деца от родители, брат от сестра. Хиляди БЪлгари били поробени и пръснати из огромната Османска Ислямска Империя. Техните имена откриваме по документи в Крит, Кипър, Испания. РОбството в Българските земи се запазва до Освобождението на БЪлгария- 1878 г. А Робството в Османската империя се запазва чак до Първата Световна война. Сър Хенри Моргентау, който служил като посланик на САЩ в Константинопол( Истанбул) от 1913 до 1916 г., твърди в своята „История на посланик Моргентау”, че имало банди, които продавали бели роби по време на неговата служба. "НИкой, който притежава един РОБ, НЕ е беден", гласяла една Ислямска поговорка. Ето защо всеки Мюсюлманин мечтаел да си има роби, които да работят вместо него и да го издържат. Мюсюлманин разполагал с живота на своя роб. Султан Мехмед Втори наредил да отсекат главата на негов роб, за да покаже на Италианския художник, който го рисувал, как се свиват шийните мускули. Когато при Турски Кадия( съдия) доведат българин, несправедливо обвинен от Богати турци, за да си придаде важност, Кадията подръпвал от наргилето си. Но той вече е взел решение в полза на своите, ислямисти. Кадиите( турски съдии) си затваряли очите, когато Мюсюлманин ограбвал или убивал гяури( българи). Думите Бакшиш( подарък) и РУшвет( подкуп) са турски. Ахмед ДОган е трябвало да го гръмнат още при Освобожението на БЪлгария- 1878 г да вземат парите на всички араби и турци, да ги вържат с вериги и да подскачат по пазарите като мечки. Но и сега НЕ е късно да утрепят Ислямския Шпионин и да му вземат това, което тоя е откраднал от нас, българите.

На който му трябват Пари, като утрепе в тъмното- негър, арабин, сириец, китаец, хем ВЗИМА пари, хем СПАСЯВА България... Когато негри, араби, сирийци и китайци умират, БЪлгария РАСТЕ.

Христо Ботев Публ. във в. „Знаме”, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51 “Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност” и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял”, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея! “Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….” Русчук, 1-й Март 1886 г. З.Стоянов Из предговора към статията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, публикувана във в.”Дунавски лебед”, 1859 г.0 Захари Стоянов, статия “Русия и българската криза” пише: “С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.” Коментар: Разгледана в по-широка перспектива, тази политика на Русия към България (а и не само към нея) е “дообогатяване” на панславизма, същността на който се изразява главно в непризнаването на отделни славянски нации и тяхното разглеждане като различни групи от един и същ народ, предопределен да се обедини под скиптъра на руските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските отношения. “Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.

Христо Ботев Публ. във в. „Знаме”, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51 “Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност” и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял”, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея! “Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….” Русчук, 1-й Март 1886 г. З.Стоянов Из предговора към статията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, публикувана във в.”Дунавски лебед”, 1859 г.0 Захари Стоянов, статия “Русия и българската криза” пише: “С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.” Коментар: Разгледана в по-широка перспектива, тази политика на Русия към България (а и не само към нея) е “дообогатяване” на панславизма, същността на който се изразява главно в непризнаването на отделни славянски нации и тяхното разглеждане като различни групи от един и същ народ, предопределен да се обедини под скиптъра на руските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските отношения. “Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.

Русия е помогнала да се ОСВОБОДЯТ от Ислямско РОбство на- Сърбия, Гърция и България.. СЛед 1881 г, кгато сменят руския цар Осводидил България, Александър Втори, после всички други руски царе управляващи са подкрепяли Сърбия. Затова си имаме държава- България. Руснаците са били съюзници САМО понякога.

Само за Български родолюбци, мислещи и носещи вярата на Въжрозденците...не за чули недочули, прочели недочели, разбрали неразбрали КОПЕЙНИК ПАТРЕОТЕ .... http://publicistika.blogspot.com/2008/07/blog-post_19.html

Само за Български родолюбци, мислещи и носещи вярата на Въжрозденците...не за чули недочули, прочели недочели, разбрали неразбрали КОПЕЙНИК ПАТРЕОТЕ .... http://publicistika.blogspot.com/2008/07/blog-post_19.html

Достоевски за руската завист към българите Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове. Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание… Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…” И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му…А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.” А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени” богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят. Ф. М. Достоевски

Тоя дето се е писал с името- ""Истината"" е турски ШПИОНИН- Измамник... Очакваме скоро да почнем да чуваме как турците сами са се трепали и колили в тъмното, както Ахмед Доган сам запалил вилата си и парите дето откраднал.

Мануте Бол е не само голям баскетболист, а и много благороден човек, който до като е имал сили, преди да влезе в болниця се е занимавал с благотворитеност. Такива хора като него винаги ще се помнят.

Този е от расата на добрите хора, независимо черни, бели, червени, жълти, зелени... За съжаление, Земята, днес, е под властта на гадовете, прикрити като "демократи", "хуманисти", "комунисти", "либерали", "толерантни"... всякакви пУзитивни названия, за пред дебилите, дето са 80% от населението на земята.

Еми, отивай в Африка и ги почвай - ще станеш най-богатия човек на Земята. Или може би в Китай, че са повече.