Големият Георги Денев, 46 г. след ЦСКА - Аякс: 7 ноември не се забравя! Премията беше 300 лв. и един пистолет

Мачът ще го помним винаги, лошото е, че някои от героите в него ни забравиха, казва Комитата пред Dir.bg

Обратно в новината

Коментари - Големият Георги Денев, 46 г. след ЦСКА - Аякс: 7 ноември не се забравя! Премията беше 300 лв. и един пистолет | Корнер.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

А къде са вечно посраните Евроидиоти от ВЕКОВЕНЪ ИДИОТЪ?

Бях на стадиона. Наистина велик мач, но все пак малко се преувеличава силата на Аякс в оня момент - без Кройф и с дрязги между футболистите. В тази връзка двубоят срещу Ливърпул може би е по-стойностен. А има и едни мачове срещу Интер. Тогава съм бил дете и нямам спомен от тях, но въпреки загубата в третия мач съм чувал, че това също е бил велик мач. И до колкото си спомням третият мач е бил в Италия, с което реално УЕФА е помогнала на Интер. Изобщо не отричам големия успех, просто едно мнение на човек, който е гледал тези мачове. Просто по значимост бих ги подредил първо срещу Ливърппул, после срещу Аякс и накрая срещу Нотингам. Дори Левски-Аякс може би беше по-стойностно от тези срещу Нотингам.

Благородно ти завиждам за възможността която си имал да гледаш тези велики мачове

300 !!! лева за детронирането на Аякс. Вярно, че това е било повече от прилична заплата, но да попитам, сегашните ритни топковци какво получават при загуба от третодивизинни отборчета?

и пак от рожбата на ВОСР ,която така бе оплюта от дойче зеле за пореден път! абе предатели що се радвате на социалистически победи,а?!? Защо не можете едно отборче да натъманите при толкова свобода и демокрация,а?

Всъшност ги нямаше и кройф и неескенс...А това беше аякс.Джони реп,сульо пульо,големите беха у барсата...И ако питате мен,по-голема победа е над интер,не помна годината ама помна фала на цанев,дето го би в стената,топката се върна и той как от земята беше паднал след фала,я ритна и тя влезе.И аз като бивш болен чорбар ше кажа-двама са БГ играчи-гунди и митата якимов.Тва е.Гошо денев си е гошо денев,евала му за всичко.Но митата винаги е бил и ше бъде най-големия.Заедно с гундара.Тва стоичковци ,перукери,атанас раевци(по жена раев),са съвсееем друга бира...И не се лъжете с четвъртото място...

Моите искрени уважения за обективния ти коментар.

Не сме ви забравили! Носим ви в сърцата си от тогава! Един неизвестен за публиката детайл. Преди продълженията Симолията нарежда смяна - Стоил Трънков да влиза. Опорен халф. Д-р Стефан Божков, началник на клуба отсича:"Не! Да влиза Стефан Михайлов!" Централен нападател. И той вкара победният гол. Стефан бе откритие на Божков, той го докара в отбора. Затова Симолията не му даваше много шансове. А с Жеката се разбираха добре и за доста голове си асистираха както се казва днес. Но Стефан гордо момче, не понесе тия фини унижения, отиде си. После и от Левски Кюстендил се махна и отиде в Бобов дол, защото местните в Кюстендил окръжни управници бяха все от Станкето и бяха решили да фаворизират Марек. И за целта смачкаха кюстендилския отбор. Такива ми ти работи.

Бил съм втори клас некъде и тренирах в цдна.Тренер в началото ни беше пижо миланов,след тва беше гацо панайотов.както и да е.искам да разкажа как "тренираха" наще звезди.Ние децата бехме на армията у осем и половина.Ритаме квото ритаме и след тва отиваме пред залата.Хубавците почват да пристигат към 10 без петнайсе ама без да се зорат.И почваха карти.Последните идваха към 10 и половина.Докато се съблекат докато се облекат то станало 11 без 15.У 11 и половина всичко е свършило.И тва всеки ден.Стоял съм на тренировка зад вратата а там кой?ЖОРО НАЙДЕНОВ.Приказвал съм си с него,хубав човек беше.То кво един възрастен да си приказва с един пикльо като мен ама той си беше кротък човек-хубав човек.Стоянчо още беше пикльо,ама беше добър на дузпите,гат тренираха дузпи.Па помна и по едно време и боната беше там.То имаше некви драми с него за идването му ама не стана чорбар.Тва сие.Той си беше пловдивчанче и така.На сила хубост не става.Па и митьо си беше тартора ...Ужким се разбираха ама май на сила беше всичко..

Неескенс бе състава. Ей го горе в интервюто. Само Кройф беше вече в Барселона.

За да продължи Интер, ЦСКА се обзаведен с нов луксозен автобус! А Иван Колев гогепаха с една торба чорапогащи, които домъкна от Италия за търговия! А после Селтик им разказаха играта на финала на жабарите!

Алооо, а заплатите случайно да не би да бяха по 40лв по онова време ?! Жилищата бяха по 10-15000. Нека не сравняваме преди и сега.

Чи как бе? Разградските гелове коскоджамти обор(не е грешка)! Чи ти кво ощи искаш ве?

каква победа - истинска, холандците са играли мача единица,кой-знае какъв е бил коефициента, напрвили са пачките...за офицерите - пистолети.

Да, ама биеха. И играеха за чест.

Ами 1982 май беше в 15 та мин 3:0 за ЦСКА срещу Байерн Мюнхен.... Цецо Йончев им наниза 3 гола за 15 минути и немците бяха шашардисани... Свърши мача 3на 2 за ЦСКА.

мачът го гледах по телевизията и си беше истински и на всички които го подценяват ще кажа, че този отбор без слабия вратар Стуи плюс Кройф, Рензенбринг и Ван Ханегем бе и националният отбор на Холандия, който следващата година за 20 минути бе световен шампион

Все още имам билет в рамка от този паметен двубой, не съм бил роден, но баща ми е бил на стадиона, няма вече такъв футбол в България...

А най-великият мач на Леефски ще се помни с Антверпен!

Глупости говориш! Заплатата нямаше и 100лв, а апартамента ми 98кв (ЕПК) го платих малко по-късно (след 5 години) за 8400лв. Демек през 73та да е струвал подобен около 6500-7000лв, а заплатата ми 73та беше 85лв. Долара не помня какви пари струваше, но ми се върти в главата около 70ст за долар.

Бях там! Неописуема емоция! А какво пишеше на другият ден в холандската преса:" Войниците от София спряха победния възход на Аякс:....

Кучето беше един от най-великите играчи на България от миналия век.

Да вмъкна и аз любопитни подробности около тези върхови битки на ЦСКА с гигантите в Европа. Гледах на живо ЦСКА-Интер в София, избягах от училище за мача, бях 5-и клас. Помня, че на сектор Б вблизост до сектор А на най-горния ред имаше плакат: Все югославяне за ЦДНА! Помня също и гредата на Паро след удара му с глава, май беше при 0:0. Току-що се бях уволнил от казармата, нямаше как да не отида на ЦСКА-Ливърпул през 1973 г. С аверите от Коньовица седнахме в средата на сектор Г, а точно под нас опънаха огромен транспарант - СЕГА ИЛИ НИКОГА! Точно него с бушуващата публика даваха по кинопрегледите в кината. Влизахме незапомнен брой пъти в киносалоните не заради филмите, а за да се насладим пак и пак за няколко минути на тази неповторима гледка. Вълшебни моменти и гала представление на баш майстори! 1982 г. - ЦСКА-Ливърпул 4:3, бях в Монголия в международна геоложка експедиция. Нямаше как да присъствам,но заръчах в България да ми запишат коментара по радиото. Получих го бързо и го пусках по радиоредбата на българския ни обект в степта, където е роден и починал Чингисхан, но реших да се избъзикам с левскарите и прекъсвах записа до 3:0 /17-а минута/. Коментаторът беше Емил Кожухаров - отявлен левскар, който викаше и преживяваше сякаш беше "неговият" отбор. Впоследствие му подарих касетата чрез сина му - Добри Кожухаров, с когото бяхме колеги в "Спорт". На ЦСКА-Ливърпул - 2:1, не можах да присъствам по същите причини. Моята тройка върхови международни мачове на армейците: ЦСКА-Аякс, ЦСКА-Интер /и трите мача/, ЦСКА-Ливърпул /2:1/. След тези футболни битки и победи може да се каже, че нашата генерация не е живяла напразно! Поклон, армейци!!!

Поправка: 4:3 е мачът на ЦСКА с Байерн, поднасям извинения. Какво ли не правят емоциите....

Велика победа за оня легендарен тим, но онзи от 1982 г. като че ли е по-велик. Отбор - звезда, досущ като германските национали от 2014 г., без ярко изявени индивидуалисти, но с ярък колектив.

Няма да забравя как слушах по ВЕФА мача от Нотингам и Руджи Керимов вкара в 34мин.Италианските вестници писаха,,Благодарим на ЦСКА ,че отстрани черната чума на Европа.Пичове футбол в България няма да има до момента до като путъовците не станат мъже ,не изчезнат татуси ,гелове,цветните обувки,епилираните мъде...........

Това беше резултата май на полувремето. Мисля, че нашите просто не си повярваха. Преди мача един от махалата ни беше казал, че е сънувал как ЦСКА бие с 4:0 и стадиона се срутва от емоцията, и като стана 3:0 си помислихме, че тоя да не се окаже прав. ЦСКА тогава наистина си беше много добре балансиран и действаше като една машина.

Третият гол мисля, че го вкара Георги Димитров от пряк свободен удар. Тогава бързах да се прибера да гледам мача и по пътя слушах по радиото. Докато пусна телевизора вече водехме с 3:0. 4:2 все още беше добър резултат, но в края на мача немците вкараха и трети гол.

Бях дете тогава, но си спомням, че по-големите момчета разказваха в стихове този мач по-късно...спомням си нещо такова: "...но и опитния Кроол не пропусна своя гол"... Футболистите тогава наистина играеха заради спорта - това го казват и много други чуждестранни футболисти.

Това е най-великият мач, игран от български футболен отбор. Казвам го с убеденост, не за друго, а защото бе игран във времена, когато стадионите бяха препълнени на всеки един мач, независимо дали играеха ЦСКА срещу Аякс или Черноморец срещу Сливен. Неслучайно споменавам последната двойка. Пак по същото време, в бараж между двата отбора за влизане в А група, на стадион Черноморец имаше над 35 хиляди публика. Сега толкова хора почти никой отбор в България не може да заведе до стадиона за цял един сезон.

Не съм от фен клуба на Цска но се сещам от по пресните мачове че гледах Цска:Ювентус 3:2 Голям мач беше.

ЦСКА има три велики гарнитури ,от 60,70,80-те години.щастливци са тия който са гледали тези отбори.

Само ЦСКА обичаме!