Дори и да разполагаш с двамата най-добри футболисти в света в момента, това изобщо не е гаранция за успех. Този извод е един от многото, които можем да направим след поредното европейско фиаско на Пари Сен Жермен. 80 дни след като вкараха общо пет гола като съперници в най-атрактивния финал на Световно първенство от поне три десетилетия насам, като съотборници Килиан Мбапе и Лионел Меси не успяха да се разпишат нито веднъж в мрежата на Байерн. И не просто не вкараха, а дори не бяха близо такива възможности. За пореден път мечтата на ПСЖ за европейски триумф рухна, но отговорни за актуалния крах далеч не са само двете суперзвезди.

За кой ли път се видя, че с колкото и пари да разполагаш, във футбола има фактори, които тежат повече от несметните финансови потоци. Не че Байерн е беден клуб - в никакъв случай, но не само солидният бюджет превръщат според баварската машина във фаворит за трофея в Шампионската лига. Традицията, манталитетът и най-вече плавните натрупвания, които превръщат качеството в класа, поставят от едната страна грандове като Байерн, Реал Мадрид и Ливърпул, а от другата - футболни "парвенюта" като ПСЖ и Манчестър Сити. А всеки потребител, който е използвал своите данни за Палмс бет вход, за да даде предпочитания за Мюнхен срещу Париж, е спечелил, както го направи тимът на Нагелсман.

С други думи, стотици милиони, изсипани накуп, не превръщат който и да е отбор в непобедима футболна сила. Под Айфеловата кула би трябвало вече да разбират това, след като цяло десетилетие изливат богатства като от приказките за Али Баба и 40-те разбойници, а в замяна са получили всичко на всичко един европейски финал. Загубен.

снимка: Getty Images

Но защо се получава така? Можем да открием отговора в едни думи на Мануел Пелегрини, настоящия наставник на Бетис. Те обаче бяха изречени преди близо 13 години, когато чилийският специалист напусна Реал Мадрид. "Той привлича най-добрите футболисти на света, но не най-добрите за позициите, които ни трябват", разкритикува тогава Инженера боса на Кралския клуб Флорентино Перес. И допълни: "Можеш да имаш десетимата най-добри китаристи на планетата, но ако нямаш пианист в оркестъра, музиката просто я няма".

Тези думи като че ли перфектно пасват на ситуацията в ПСЖ. Там може да имат суперзвездата на предишното десетилетие (Меси) и суперзвездата на новата декада (Мбапе), разполагат още и с Неймар, както и с редица други играчи от висока класа. Но отборът сякаш липсва. Не е ясно кой дължи ритъм секцията, не можеш да разбереш кой задава основната мелодия, не знаеш на кого да разчиташ за хармонията. Сигурно е само, че има достатъчно кандидати да изпълнят солото. Само че така не става и това се доказа за пореден път.

А каква е ролята на треньора?

Стигаме и до един основополагащ въпрос, към който отново ни насочват и думите на Пелегрини. От онова негово изказване през 2010-а се разбра недвусмислено, че босът на Реал привлича футболисти по свое усмотрение и предпочитание, а не по искането на треньора. Лесно е да предположим, че и в Пари Сен Жермен се натъкваме на подобна ситуация. Има ли изобщо думата Кристоф Галтие и ако да - какво би струвало на наставник като него да наложи волята си на големите и скъпи звезди като Меси, Мбаре и Неймар, а и не само на тях.

снимка: psg.fr

Но проблемът не е само в личността на човека на пейката. Все пак начело на отбора бяха и специалисти като Томас Тухел и Маурисио Почетино, които успяха да се докажат нееднозначно на други места. Но в Париж бяха набързо "похарчени", защото от тях се очакваха бързи успехи, а такива не дойдоха. Да не забравяме все пак, че Тухел изведе ПСЖ до финала в ШЛ през 2020 г., за да бъде уволнен няколко месеца по-късно. А това му направи услуга, защото си намери нова работа много бързо и още в края на сезона отново води отбор на финал в Шампионската лига, като този път триумфира с Челси.

Така че ако ПСЖ иска да играе наистина голяма роля в европейския футбол, то най-важният въпрос не е дали Мбапе и Меси ще останат и за следващия сезон. Запазването на суперзвездите (каква ли е мотивацията им в момента, също е интересно да се запитаме), естествено, също е от огромно значение, но по-съществено дори от това е на "Парк де Пренс" да изградят здрави и естествени футболни основи. Защото когато такива липсват, колкото и бляскава да е кулата от карти, тя не може да устои на бурите, така както го прави Айфеловата.

*Материалът е предоставен от 7sport.net