Коментари - Не заспивай, ти си българин! | Корнер.dir.bg

– Покорител на Еверест, доказан голям алпинист, а си някак си неудовлетворен от постигнатото. Защо? Христо Проданов е изкачил Еверест, но не е слязъл и той е най-големият, така ли е? А ние другите сме от миманса, това ще го кажете ли? Така се чувствам. Няма го в публичното пространство. Много от нашите заслужили хора са обезпаметени след 1991 година. Става дума за памет. Написах писмо до президента Румен Радев, подписаха го още 50 души. Искаме не просто материално признание, не награди, а заслужено да бъде възстановена паметта за нас. Обидени сме, подценени сме. Радев отказа да ни приеме в президентството, а ще се срещне с нас за юбилея заедно с останалите гости във Военния клуб. Да, не сме олимпийски медалисти, но сме изкачили Еверест! Героизмът е в това да оцелееш! И не е вярно, че всичко е минало – има световно постижение, неповторено до ден днешен! Защо се правят, че го няма?! Впрочем всички участници в експедицията бяха отлично подготвени. Ако се бяхме качили по класическия маршрут, по пътя на Хилари и Тенсинг, почти всички щяхме да се качим. А маршрутът, по който минахме, неслучайно е наречен Жестокият път. И неслучайно траверсът на Еверест, който ние направихме, не е повторен и до ден днешен. В историята на българския спорт има две неща, които не са повторени – траверсът на Еверест и постижението на Стефка Костадинова. Дотук всичко бе наред. – А какво не беше? – Христо Проданов еднолично взе решение да тръгне към върха пръв, сам и без кислород. Бяхме много изненадани, но си мълчахме, тъй като той беше реалният шеф. Беше обаче 13 април и според нас не си беше довършил аклиматизацията.

20.04.1984-та - 40 години от стъпването на първия българин на Еверест. Учудвало ме е преди защо Христо Проданов остава (а според някои избира да бъде) сам по пътя си нагоре ?! Фатално за него е, че за разлика от последвалите атаки към върха на свръзките между Иван Вълчев - Методи Савов и Николай Петков - Кирил Досков, покорили върха след него на 08 и 09 май 1984-та ТОЙ остава сам в похода си към своята мечта Еверест ?! За жалост, Христо е всепризнат като пълен индивидуалист, вземайки впредвид и какво се случва с него и на Лхотце - тогава е спасен от колегите си. Това е ключът към драмата на неговия живот. За едни походът му е безумие, безразсъдство, болна амбиция, която му струва живота, а за други - подвиг, гордост, величие за целия ни народ. На Еверест всеки сам носи отговорност за себе си. Там мисълта тече по различен начин, така казват алпинисти. Тръгвайки нагоре, Христо не е допускал, че ще се извие буря, планината ще бъде скована от нечовешка температура. Христо Проданов стъпва на върха твърде късно – в 18:10 ч. и престоява там прекалено дълго – цели 33 минути.Това е безумие за някои, които добре знаят, че в зоната на смъртта над 8000 метра прекарал трето денонощие без кислородна маска при височина над 8000 метра, захвърлил раница и бутилка с кислород, за да се изкачи и то САМ по най-трудния западен гребен е невъзможно да се оцелее(?). На слизане нощта го застига, а силите му привършват. Да, отлично трениран и с огромни природни заложби е разчитал на качествата си на изключителен катерач по скала, сняг и лед и психика на терминатор...но основният фактор - ПРИРОДА не е бил дооценен.Тръгвайки нагоре, Христо не е допускал, че ще се извие буря, планината ще бъде скована от нечовешка температура, а няма през ноща нито палатка, нито изгубените му ръкавици, нито кислород и всичко това - при температура минус 40 градуса ?! Какво е казал Людмил Янков за Проданов: "На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата"...

Такива като него, като Пройката - са единици. Не е имал късмет, и смятам, че вътрешно в себе си може би е желаел ако един ден се спомине, да е точно там. Не, че го е желал в този момент, но планината принадлежи на алпинистите, и те на планината. Да почива в мир!

Изключителните постижения са за единици, които са се отрекли от всичко в името на нещо, което считат за велико. Мишоците си гледат ракийката и салатката и се подиграват отстрани... И още нещо...на тази височина, в условия на недостик на кислород мозъкът не работи пълноценно и е близо до хибернация. Всички въпроси от вида"Ама защо не е направил, така или онака са безмислени защото човек е като в друга реалност много различна от дивана в къщи...

И какво геройско има в това да умреш там където нямаш никаква работа?

Да изкачиш върха по западния гребен и да слезнеш по класическия югоизточен, където индийска експедиция е опънала палатките и въжетата, а готвача да пита Методи Савов, какво да ви сготвя сър, не е постижение.Влезте в укипедия-там българите не фигурилат като успешни изказвания по западния гребен, нито като успешен траверс.Другото е за вътрешна консумация.

Думи като Величие, Саможертва, За Родината, За всички Българи... Това са фалшиви думи. С такива думи и много медали пращат младите момчета на фронта да убиват и да биват убивани. Празни думи и медали, Казал май Наполеон,, Дайте ми достатъчно медали и аз ще спечеля всяка война " И после ветеранът е на улицата а медала се продава за няколко лева, долара, рубли или тугрици. Каквото е направил го е направил за себе си, саможертвата е само за него, успехът или не са само негови. Никога не съм намерил причина да кажа, че някой си е постигнал нещо заради мен, да се гордея с това, че някой е вдигнал някакви килограми или някаква скорост. Какво от това постижение ? Единственото което ме свързва с този човек е, че говори вероятно същият език който говоря и аз, а мнозина и това нямаме общо. Взел е някакво решение и е загинал там нейде. Всеки непрекъснато взема някакви решения и мнозина умират поради тези решения. Слава? Каква слава и за какво? Така разбирал живота, така го озживял

Бях 8 г. дете и странно, че с не малко детайли помня тези дни около и след изкачването. Със сигурност това ми остана първия спомен, който ми даде особеното усещане за гордост, а и мотивацията, с която да си гоня мечтите. Дълбок поклон!

Има доста рискови/професии/.Смелите не късат билетчета...Поклон!

Не разбирам как простотията и анти-тим играта се превъзхваля и се счита за геройство.

Прави ми впечатление, че много хора не могат да допуснат,че не всички сме едни и същи и не могат да видят нещата от друг ъгъл. Такива , като почнат да говорят неща от типа "ама аз това не бих го направил", все едно са центърът на вселената и определят кое е правилно или не....

Истински мъже!

са силно изречени ! няма спор ! . а сега шумкарите викат: "ицо, ти си "освободен" ! не заспивай! ти си "освобедн" и трябва да си "благодарен" и нямаш право да заспиваш!"!" . ей за тва ...народа ще заспи ! и той вече е в полу-дрямка от 12 ходини и не ви гласува на "изборите" ! . иначе думите израчени по радиостанцията са наиситна доста силни! но сега изричени, няма да вършат работа, щото думата "българин се превърна в нарицателно за ...наведен, "освободен" и вечно роболепен москалски боклук !

Така се помпахме навремето. С такива лозунги. Обаче, той взел че заспал. И сега българин ли е, не е ли? Щото истинските българи не заспиват никога! И на мене Колю Понтонера ми вика "Момче, ти си българин! Търчи с баката!". Аз дневален, школник в НШЗО, 1986-та, Инженеро-сапьорния батальон. И аз търчим, понеже съм уставен боец. Обаче, се спънах, паданх и баката с чая се разле на земята.

заслужаваше ли си да умре там? За да ти знае света името....си решил да умреш по тъп начин. Извинявайте ме ама си е така. Затова професионалистите ходят с кислородни маски.... а нашия ганьо си вика "абе ти знаеш ли кой съм аз"(любимата фраза на повечето българи) и се направил на мъж....ами като се правиш на мъж, ще мреш като тъп мъж. И поредната българска простотия "Еверест е български" "господ е българин".... той не е първия човек изкачил Еверест.... той е първия който го прави от другата страна....но това не значи, че "Еверест е български".

Качването хубаво, но защо е решил да хукне сам със шерпа? Българско домашно дребномислене - аз да се оправя, за другите какво ме е грижа...

Ние мравките може само да си мечтаем да сме орли!

и голяма саможертва. Но има места на тази планета, където човек просто няма работа да ходи там - това е едно от тях. Предпочитам да не беше ходил там, но да бе живял още дълги години сред нас.