Коментари - От Ел Пасо и скоковете до емблема на Олимпиадата. Кой е кралят на спринта? | Корнер.dir.bg

Що говориш глупости, знаеш ли колко жертви дадоха комунистите, направо в болшевишко робство ни вкараха - диктат, терор, подтискане, репресии. Америка нищо не ни е направила. Колкото пари си имал преди, толкова и сега. Да не би сега да ядеш по-малко луканка или да не ходиш на море.

..."...Който не познава миналото си, не познава и бъдещето си..."... ...."....10 януари 1944 г. Около 12 часа по обед сирените възвестяват за предстоящо въздушно нападение. Половин час по-късно столицата ни е атакувана от 180 американски бомбардировача и 100 изтребителя На 10 януари се навършват 75 години от една от най-зловещите и кръвопролитни бомбардировки на София. Тогава е извършена първата комбинирана, т.е. дневно-нощна атака над столицата. Загиват 750 и са ранени 710 души, от които 222 тежко - предимно цивилни, мирни граждани и много по-малко военни. Нанесени са удари на около 3300 сгради, от които над 3200 частни и над 90 държавни. Пуснати са общо 1784 бомби, от които 54 не се взривяват. Започват системни бомбардировки. Сравнително леки сили атакуват Скопие и гара Генерал Жостово на 18 октомври. На 20 октомври е ударен Ниш, а на 21-и и 25-и - отново Скопие. На 6 ноември няколко бомби са хвърлени над Пловдив, но съвсем напосоки, без разрушения и жертви. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения, като тези на 10 януари и 30 март са двойни - дневни и нощни. Първата масирана въздушна атака на столицата е на 14 ноември 1943 г. 91 вражески самолета разрушават 47 сгради, загиват около 60 души, близо 200 са ранени. Следват бомбардировки почти през десет дни - на 24 ноември, 10-и и 20-и декември. Настъпва 10 януари 1944 г. Около 12 ч. по обед сирените възвестяват за предстоящо въздушно нападение. Половин час по-късно столицата ни е атакувана от 180 американски бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу тях противовъздушната отбрана на София изпраща 39 прихващача и 20 германски изтребители от Враждебна. България губи само два самолета, и то при инциденти, а не в бой. Широко разпространено е твърдението, че американските загуби възлизат на 31 свалени бомбардировача, но според техните собствени доклади са само два и един изтребител. Истинският ужас за софиянци настъпва през нощта на 10 срещу 11 януари. Един от защитниците на София, военният летец генерал Стоян Стоянов, който участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети, сваля 3 бомбардировача и 2 изтребителя и нанася сериозни повреди на още 4 самолета, пише в спомените си: "На 10 януари на софиянци бе съдено да преживеят ужаса на една варварска бомбардировка. В този зимен ден нашата столица беше жестоко ударена на два пъти - през деня и през нощта. Тази бомбардировка бе добре запомнена от жителите на столицата, защото тя не бе "слаба", както се казваше за всички досегашни бомбардировки. При тази бяха ударени не само крайните квартали, а бе засегнат и силно разрушен и центърът на града. До това нападение правителството не бе помислило за евакуирането на държавни учреждения и индустриални предприятия, нито на част от населението, но след този ден настана такава паника, която не се поддава на описание. Градът сам доброволно се евакуираше, без заповед, без принуда. Особено тежко бе преживяна нощната бомбардировка. Такава досега не бяха виждали. А нощем изобщо човек е по-впечатлителен. В града бе настъпил хаос, ад. Разрушени къщи и разорани улици, димящи пожари и развалини, повредена електрическа мрежа и водопровод, студ и дезорганизация, изплашени граждани, които плахо се завръщат към домовете си - това бе София вечерта към 22 часа. Те търсеха изчезналите си близки или топло място, където да се приютят в студената нощ, когато изведнъж, неочаквано за всички и без предупреждение от сирените, се чуват артилерийски изстрели и в същото време над главите им падат отново бомби и прелитат самолети на противника със силния рев на моторите и с грохот на стрелба от оръдия и картечници. Целият град бе осветен от пуснатите с парашути, бавно падащи лампиони и от причинените пожари. Всеки от нас се бе прикрил, където го бе заварила бомбардировката. На сутринта още от тъмни зори по пътищата и шосетата, излизащи от София, във всички посоки тръгнаха кервани от хора, напуснали своите топли огнища, за да се спасяват кой където може, само да не останат в града. Мнозина от тях не знаеха къде отиват, но тяхното желание бе преди всичко да бъдат далеч от хаоса". Равносметката от изминалото денонощие е 1800 бомби, изсипани над София, с обща тежест от 450 тона, 750 загинали и още толкова ранени, стотици напълно сринати или полуразрушени сгради...."....