Паметната нощ и огромната лична драма на Героя от Севиля

През 1986-а Хелмут Дукадам стана световна звезда за няколко минути, после влезе в кошмар

Обратно в новината

Коментари - Паметната нощ и огромната лична драма на Героя от Севиля | Корнер.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Браво, Дино! Страхотна статия! Трябва най-накрая да събереш в книга най-добрите си статии, да ѝ се радваме.

Дукадан. Дупе дам гол не дам .

Велик Дукадам!

Ами тогава футбола неше истински . Стяу стига с късмет финал но става шампион защото в знаят тази игра . Тогава и ЦСКА и партизан и цървена звезда и оанатинайкос и Левски бяха отбори които можеха да играят финали . Тива сега е немислимо . Може да сме много по добри но ще има препятствия ( умишлени ) от Байерн Реал Юве и поне още дестина които ще те спрат . Убиха красотата

Дукадам '' Дупе дава гол не дава'' Това беше рефренът на малките деца които ритаха топка.

Бях малък и цяла нощ не спах от вълнение след мача, гледан на Електрон 714Д. Дукадам беше и моят герой. Незабравим мач.

Чаушеските стреснаха европата и то на дузпи. Ами оня Миодраг Белодедич , като стана и втори път носител на КЕШ и със Цървена звезда , пет години по-късно..... Тогава евротъпунгерите замислиха шампионската лига за да подрежат такива пионерски "ексцесии" . Та сега четем плакати по трибуните "алчността няма граници"

Си е чист немец. Белодедич е сърбин, елегантното либеро и на Звезда. Бьолони е унгарец. Почти интернационален отбор още тогава....

Точно! От Стяуа тогава Балинт и Лакатуш (съвсем младо лапе) бяха наистина значимите румънци! Жалко, че Хаджи не беше в отбора тогава. Нашите чорбари могат само да се учат! Унгария има УЕФА, Сърбия и Румъния КЕШ, Украйна взе КНК на два пъти - Динамо. Само нашите дебили не успяха! Автобус с кенеф, братче!

Не си прав. по-скоро обратното - почти всички мачове на Барса да финала са все с равни резултати от двата мача и предимство с голове на чужд терен и дузпи на полуфинала! За разлика от тях Стяуа бие всичко по пътя си до финала!

Малко са спортните журналисти като Динко Гоцев! С кеф да му чете човек статиите!