Преди 30 г.: Ицо и Краси ги предупредиха, но французите не си взеха поука (снимки)
Как победихме "петлите" в София по пътя към "Парк де Пренс" и САЩ 94
Обратно в новинатаКоментари - Преди 30 г.: Ицо и Краси ги предупредиха, но французите не си взеха поука (снимки) | Корнер.dir.bg
Коментари 54
Защо била публикувана тук тази статия, питат някои. Не е ли ясно? Дир.ру редовно подхранва носталгията на бившите комунисти и пъченето и биенето в гърдите на днешните "възрожденци".
Можем.. Стига чегетата от бфс бъдат ракарани... И не само от там, герб, вис, дик , мамка ом
Две победи в началото, а за тях загуба. Но накрая на тях им е стигало реми, а на нас задължително победа. Значи някъде по пътя яко сме се издънили.
Теодора Димова: Комунизмът се превърна в манталитет, днешните ни неудачи са с корени от преди 78 години 09.09.2022 За мен корените на днешните ни неудачи са 78 години назад, когато чрез деветосептемврийския преврат комунистите за много кратко време успяват да всеят страх сред обществото и да обезглавят неговия елит. Това казва в интервю за БГНЕС писателката Теодора Димова. В продължение на 65 години от Освобождението до 44-та година този елит е бил образован в Европа, хората са се връщали тук именно за да помагат за изграждането на Отечеството си. Тогава думата Отечество е била изпълнена с възрожденския си смисъл, а не както сега, тя е била жива, действена, натоварена със святост дума. Този елит е бил изградил основите за една модерна, европейска България. Много пъти съм си задавала въпроса – какво би станало, ако 9-ти септември не се беше случил. И винаги с горчивина и болка си отговарям – щяхме да бъдем една нормална средно богата, средно развита европейска държава със законност и справедливост. Тоталитаризмът щеше да ни бъде любопитен, но теоретично. Щяхме да съчувстваме на страните, попаднали под неговия ботуш, но този ботуш нямаше да е белязал нито националната ни съдба, нито личната. Родителите ни са щели да живеят един нормален и свободен живот. Населението на България нямаше да смята, че най-голямата, екзистенциалната му цел е да избяга от тази територия. Нямаше да имаме уродливите паметници, разпръснати из всеки град, на всеки километър, нямаше да има носталгия по Тодор Живков. И така нататък. Трудно ни е дори да си представим какво би било, ако не живеехме с травмите – и на лично, и на обществено ниво – от комунизма, заявява още тя. На мястото на заличения елит се настани един политически псевдоелит, идващ от най-ниските обществени прослойки без образование и без морал. Той донесе своята ценностна система и успя да я внедри, за съжаление, в обществото. Тази ценностна система даваше своя отпечатък върху културата, естетическите вкусове, историческите оценки, мисленето, езика, изграждането на навици, възпитанието на потомците. Задължителното изповядване на комунистическата идеология отпадна, но нейния манталитет, така дълбоко внедрен, остана. У нас комунизмът се беше превърнал в манталитет. Затова днес така бавно и мъчително се откъсваме от него. И до днес хората, у които се е просмукал деветосептемврийският манталитет, изпитват носталгия по комунизма, посочва писателката. Повтаряме една и съща мантра – стига с тоя комунизъм, да не се обръщаме назад, да гледаме напред. Според мен това е неинтелигентно и зловредно. Все едно да се каже за нацизма – стига вече с тоя нацизъм, втръсна ни от него. Напротив, единственият начин да се откъснем, е да го изговорим, да дадем историческата си оценка, но не теоретична, а реална, да го разказваме на поколенията след нас, да издигаме паметници на жертвите, да отдаваме своята почит към тях, а не към сатрапите и окупаторите, да бъдем свръхактивни към това минало, което е рана за повечето българи, което е семейна травма за повечето от тях. Мълчанието за него прави раната да загноява, като всяка рана тя трябва да се разтвори, да се изчисти и да се лекува, всяко лечение, обаче, е съпроводени с внимание, грижа и обич към болния, смята Димова.
колкото и пъти да ме триете дираджии, циганина стоичков остава единствения хвърлил националната фанелка на пистата ... ама Българина лесно забравя ;)
а когато те вдигаха. световни 8 европейски шампионски купи след това, нас вече никой не ни познаваше.
Дир-а, това добре, но как така нямате една статия за това, което става на 9 септември 1944 г. в (с) България, бе! Тази дата половин век се провъзгласяваше за една от най-великите за България - имаше големи тържества, паради, речи,, които се подготвяха месеци наред в цялата държава! Защо мълчите като пукели, бе!
ама другарю , има статия ... е не е като на първа страница в работническо дело ама все пак има :) айде въздишай по мандрите и грабежите, комунистически престъпник! :)
Такава поука си взеха че станаха световни шампиони. А ние след това се класирахме на Евро 96 и след като Испания ни наниза 6 гола не сме помирисвали международен турнир на национални отбори. А вече сме 2022 ...
Кой ги пише тези заглавия, кой ги пише тези тъпотии ? Не,не си взеха поука....Световни и европейски шампиони... То бива дебили- журналисти, то бива Диковци, ама чак толкова
Eй жалки ставате вече. Толкова ли няма какво да пишете? Тези хора са вече дядовци. Оставете тази работа.
Преди великата и незабравима победа на парк де Пренс ,нека да забравяме ,че малко (2-3дена) преди нея отборът на Израел ги победи с 3:2 и ни даде този шанс да изживеем победата и американското лято .това поколени използва този дар на съдбата и го използва по най -прекрасния начин .
Французите им е силата в хандбала ръгбито отвреме навреме напосоедък във волейбола но никога не са били силни на футбол и първенството им винаги е било посредствено
постна статия, можеше доста повече да се добави към разказа, но хайде, нали е петък велик отбор бяхме, и дори когато падахме момчетата се бореха здраво 'Българи юнаци' започна да се вика от '94та след като бихме Аржентина после Бобчо от вратар стана шеф и нещата отидоха на ебем страна
Чий продукт са 4-те в света а , откъде се пръкнаха ??? После вижте и на кое място сме и медалите от олимпиадата през 88-ма ... Такива като вас настаниха кирчо във властта, “облагородяват” държавицата и вярват, укрите са нация! Още лапайте сороската патка и след някоя година ни помен от Бг ще да е останал…. Дано си платите за греховете!
Сега пък Сорос ни е виновен, че нямаме футбол?? А ако имаш предвид спечелените медали по времето на соца, то и ГДР взимаха много повече медали от ФРГ... предполагам и затова трафика около стената и електрифицираната плет беше от запад на изток.
30 години го караме на спомени.
Всичко добре, но след това те станаха европейски и световни шампиони, а ние си споменаваме успехи от преди 30 години, и то без да, сме ставали шампиони. Докога?!?
Само че по-късно те станаха световни шампиони, а ние с този полуфинал си останахме...
Е, и? Значи сме побеждавали световен шампион. Всъщност, като добавим и Германия, Аржентина, а веднъж в приятелски двубой и Италия...
Ако нашите бяха подходили по-сериозно към полуфинала с Италия 94-та, а не да продължават (както преди мача с Германия) основно да тренират воден баскетбол, сигурно нямаше да ни набутат 2 гола още в първите 25 минути и можеше да сме били Италия и в официален мач, не само в приятелски. Да, стигането до полуфинал беше неочакван, феноменален успех, но в решителния момент не погледнахме сериозно и си платихме затова. Друго е да бяхме играли на финала.