Коментар на Ники Кънчев за “24 часа“ Сигурен съм, че на плажа на Слънчев бряг не ви е много до мислене, но все пак като водещ на “Стани богат” съм длъжен да ви задам въпрос за първа сигурна студена лимонада: Аджеба, като си лежите там, замисляли ли сте се някога какво се намира точно срещу вас? Да, точно там отпред, там, след като морето свърши... Румъния ли е, Русия ли, Абхазия, Грузия, Турция... Не съм хвърлял шивашки метър, но със сигурност там някъде отсреща на същото Черно море е Сочи. Столицата на световния спорт в момента. Олимпийската столица, или по-точно определено най-одумваният град в света. А той даже не е толкова град, а е курорт. Курорт с палми, каквито и ние нямаме. Около Сочи е прословутият Артек, който събираше пионерите натегачи от целия соц-и-ум. И едно прекрасно място, което никога няма да забравя - Дагомис, защото само там ми е свирил симфоничен оркестър. Представете си 5 следобед, все още си е изморителна жега, а музикантите в костюми все едно са в Болшой театър и свирят ли, свирят. Дежавю от филмите с Тодор Колев. Ясно, ще говорим за Сочи. Всъщност ще продължим да говорим за Сочи, защото тия дни всички говорят за Сочи. Това, което ме подразни, е, че говорят не за спортните постижения, победи и загуби, не за усилията и таланта на спортистите, а говорят за бойкоти, изхарчените милиарди, за правата на гейовете, за правата на кучетата и още, и още... Подразних се не защото говорим за тия неща, а защото сякаш чакахме нарочно олимпиадата, за да почнем да ги дискутираме. Кой не знае, че правата на гейовете в Русия не са върхът на сладоледа? От колко години вече гейактивистите се опитват да променят ситуацията в това отношение? Ами, попрочетете и се позаинтерсувайте... Колко концерта, и то “без вход”, на територията на бившия Съветски съюз направи Елтън Джон, за да покаже на руските официални власти, че действията им са неприемливи. Всъщност чакайте, че се замислих. От една страна сме за правата на руските гейове, но сме срещу еднополовите бракове в западните покрайнини на света. А? Така ли е последно? Какви сме тогава - православни лицемери? Тенденция е все повече хора у нас да мислят, да имат мнение и да го изказват. Похвално е. Повечето обаче клонят към конспиративното мислене, към това, че “всичко е нагласено”, че всичко е предначертано – избори, политически игри, футболни дербита, че даже и риалити програми. Всичко е ясно на всеки, победителят се знае още преди старта, този е с онзи и поради тази причина третият ще стане първи. Защо все търсим лошото? Защото петият олимпийски кръг не се отвори на откриването и режисьорът на церемонията Константин Ернст вече е заточен в Сибир ли според сполучливата шега? Защо никъде не прочетох, че една от най-великите атлетки на съвремието ни Елена Исинбаева ще ражда, както се видя на въпросното откриване, когато носеше олимпийския огън и едва подтичваше и повече гледаше горката да не се спъне, отколкото да се гордее с огъня...Ей, хора, тази, която е скачала над 50 пъти над 5 метра, ще ражда... Може би момчето след 25 години ще скочи 7 метра, а момичето й ще лети над 6 метра. Кой, ако не Исинбаева ще роди “летящите хора” на Шагал... Дори такива коментари бих приел, но не би... Търсенето и намирането на лошото (двойни тоалетни, парно на покрива на стаята, контакт в кревата – все риалити снимки от руското олимпийско село) е толкова по-лесно, отколкото да се вгледа човек в усилията на хората, които участват, успехите им и значението им. Всъщност така е по-лесно. Така маскираш уж “силна позиция”. Пък то било лесно изпълнимо “мрънкане” и недоволство. Всеки го може. Другото, с усилията и волята и хъса за успех - не всеки. Дано след време олимпиадата в Сочи не остане като “онази там с двете тоалетни чинии в едно помещение”, защото по-лесно е да си повърхностен, отколкото истински любопитен за важните неща. И аз често използвам иронията, насмешката, хумора, надявам се, и самоиронията. Но гледам с тия “оръжия” да покажа на другите и на себе си кривиците ни. Затова - излезте от кожата си за малко и влезте в кожата на спортиста. Няма по-голяма тъпня от бойкот на състезание. Някой друг да реши, че ти не може да участваш някъде по политически, расови или някакви си други причини. Че трудът ти и талантът ти ще бъдат похабени. Виждам и друго положително. За първи път в България можем да следим олимпиада изцяло. Благодарение на каналите “Тв плюс”, „Eф плюс” и “Еф плюс HD” гледаш колкото искаш, а не само финалите или най-интересните неща. Потапяш се, колкото искаш. Правото на избор също е свещено право и трябва да се борим за него.