Сбъднах мечтата си, измина една много щастлива година, но вече гледам напред и имам нови цели и амбиции, заяви сребърната медалистка от Рио Мирела Демирева, предадерепортер на БГНЕС. Малко преди връчването на наградите за“Спортист на годината“,една от главните претендентки за наградата даде кратко интервю пред журналисти.“За мен 2016-та година беше изключително динамична, интересна, открих много нови неща за себе си, постигнах една своя мечта. Една наистина много щастлива година, която бих казала дори, че беше изпълнена с магия. Не се връщам към Олимпиадата, защото имам много нови цели и амбиции. Трябва да продължа да работя, а за да се случи това трябва да забравя предишните си успехи, защото иначе не бих могла да постигна нещо ново“.За здравословното си състояние Демирева заяви, че тренировъчната й програма не е започнала по план. Контузията, която състезателката получи в Рио се е оказала малко по-сериозна.“На третия опит на Олимпиадата съм разрушила костните си връзки на коляното, а това за един скачач е много важен елемент от тялото. Докторът ми забрани да имам всякакви болки, защото така рискуваме много. Скачането на този етап ми е забранено, което на мен не ми харесва много, защото това е най-интересната част от тренировката. Имахме време да работим върху много други неща. В момента се чувствам изключително силна, бърза и координирана. Толкова добре не съм се чувствала никога. В момента очакваме още няколко контролни прегледи и тогава ще решим на 100 % за зимния сезон. Не съм го отказала. Европейското е чак през март месец, но треньорът ми предпочита да непоемаме голям риск, защото лятото има Световно първенство, а аз искам отново да скачам и на Олимпийския стадион. Искам да бъда най-добрата в сектора“,допълни лекоатлетката. Относно самата церемония, тя заяви:“Трудно ми е говоря за това, тъй като е нещо, което не зависи от мен. То е изключително субективно. Би било по-лесно ако ме попитате определено състезание, което ми предстои. В десетката има изключително много спортисти, които също заслужават да спечелят първото място. Те полагат също толкова усилия, колкото полагам и аз. Те изразходват емоции, колкото изразходвам и и не мисля, че имам правото да поставям критерии. Още по-малко не бих искала да поставям хора на стълбичката. /БГНЕС