История за тъмната страна на колоезденето и един погубен живот

Възходът и падението на Франк Ванденбрук, който всячески искаше да напусне този свят

Снимка: Getty Images

История за тъмната страна на колоезденето и един погубен живот

Възходът и падението на Франк Ванденбрук, който всячески искаше да напусне този свят

14:01 | 10 ноември 2024 | Редактор : Николай Петров 6 7073 Снимка: Getty Images

Професионалното колоездене е един от спортовете, който тласка състезателите до пропаст, която много малки други дисцплини могат да изискат.

Безбройните примери на погубени рано животи поради интензивността на състезанията и нестихващото напрежение свидетелстват за тежестта на тази професия. На всички е ясно, че за да се впуснеш в нея, трябва да си или малко луд или абсолютен мазохист. Един такъв погубен живот има белгийският колоездач Франк Ванденбрук, чийто път в професионалния и личен план си заслужава да бъде показана. Най-малкото, защото през тази седмица трябваше да навърши 50 години, но вместо това почина на 34.

За феновете на колоезденето името на Ванденбрук е добре познато, а успехите му в професионалния тур го вкарват в елитно ниво, което на теория трябва да е достатъчно да бъде щастлив. Нищо подобно.

Роден е през 1974 година в Мускрон в семейство, което има здрави корени в колоезденето. Чичо му Жан-Люк Ванденбрук е бивш професионалист, който има важна роля в изграждането на своя племенник. Още на 17 Франк печели националния шампионат на Белгия при подрастващите, а година по-късно става трети на Световното първенство в Атина. Талантът му няма как да не бъде забелязан бързо от големите отбори и първият, с който подписва е Лото през 1993 година.

Резултатите му бързо стават сензационни и той се утвърждава като един от най-талантливите колоездачи в своята генерация. Агресивният му стил го прави любимец на феновете, а прякорът, който получава, няма нужда от коментар - Господ. Да, звучи прекалено, но за това спомага и привлекателната му физика, както и руса коса.

Успехите му идват един след друг, като между 1993 и 1999 година печели общо 51 състезания. Едно от най-големите му постижения е през 1999-а, когато триумфира на престижната надпревара Лиеж-Бастон-Лиеж. Това състезание е печелено не само от съвременните звезди Погачар, Евенепул и Роглич, но и от хора като Алехандро Валверде, Филип Жилбер, Анди Шлек, а в миналото на пет пъти от вечния Еди Меркс.

Ванденбрук печели още Париж-Ница, етапи във Вуелтата и други големи победи, но животът му за съжаление не се развива по подобие на този на легендарния сънародник Меркс. Същото важи и за професионалния път, тъй като много рано демоните започват да влизат в главата на Франк. С развитието на кариерата му проблемите в личния живот стават все по-неразрешими за него. Идват контузиите с хронична болка най-вече в колената, но и в много други части на тялото.

Извън лъскавата опаковка на победите в тура, Ванденбрук страда от непрестанна депресия, породена от стремежа да бъде винаги под прожекторите и серията от победи да не приключва. За подобно нещо потвърждават много големи спортисти, като някои от тях през годините не успяваха да се справят с върховото напрежение. То обаче не само влияе върху резултатите на Ванденбрук, но и съсипва целия му живот.

За да се справи той се обръща към обезболяващите, алкохола и наркотиците, а това в професионалния спорт винаги е водело и винаги ще води до свободно падане.

Проблемите му започват да се разкриват през 2000 година, а за тях спомага нелицензираният доктор Бернард Сайнц, който в последствие е вкаран в затвора за предписване на грешни лекарства и допинг. През 2001 година в колата на Ванденбрук, който в същия момент вози Сайнц, са намерени забранените вещества кленбутерол, морфин и eритропоетин. Сайнц твърди, че това са хомеопатични продукти, но не отрича, че е прекарал вечерта в дома на Ванденбрук.

Полицията претърсва дома на белгийския колоездач и намира наркотични вещества, за които той твърди, че са предназначени за кучето му. Номерът не минава и той е наказан от белгийската федерация за шест месеца.

През 2004 година Ванденбрук признава, че редовно използва хормони на растежа, eритропоетин, амфетамин, морфин и стероиди, както и че е пристрастен към приспивателното золпидем. Осъден е на 200 часа общественополезен труд, а в последствие полицията на няколко пъти го хваща да кара пил. В своята автобиография той признава за употребата на допинг, но я оправдава с това, че "всички го правят". Според него това не трябва да отнема от значимостта на неговите победи.

Един от най-кошмарните периоди в живота му идва между август 2004-а и август 2005-а. Тогава влиза в най-тежката си депресия и се обръща към най-лесния изход - самоубийството. Поръчва си най-скъпата бутилка червено вино "Шато Петрус" и се опитва да предозира с инсулин, вярвайки, че така ще приключи мъките му завинаги. В заключителните моменти облича шампионското си колоездачно трико, инжектира инсулина и ляга в търсене на вечния покой. Плановете му обаче са осуетени от собствената му майка, която го намира в полумъртво състояние и спасява живота му, поне тогава. През 2007 година в Италия прави втори неуспешен опит за самоубийство.

Човек би казал, че жена би го спасила от мрачните мисли, но и това не помага. През 2000 година той се жени за модела Сара Пиначи, но връзката им изобилства от непрестанни караници и агресия преди да дойде развод през 2006 година.

Това е период, в който той не престава да опитва да възроди кариерата си в търсене на изход от тежката ситуация. На няколко пъти сменя отборите си, като в цялата си кариера се състезава за общо 11. През 2006-а се присъединява към малкия италиански отбор Юнибет, но най-добрите му дни вече са зад гърба му. Резултатите стават все по-незадоволителни, а психиката съвсем рухва.

Трагичният край изглежда неизбежен и той идва на 12 октомври 2009 година. Случва се докато е в курортното селище Сали в Сенегал, където е планирал двуседмична почивка с бившия си съотборник Фабио Полаци. Във фаталната нощ рецепционистката на хотела го вижда да се прибира пиян със сенегалска проститутка. В 4 през нощта проститутката иска моп, тъй като Ванденбрук се е почувствал зле. Белгиецът не е напуснал стаята си до следобеда на следващия ден и служителите на хотела са се разтревожили. Когато са отворили стаята му, са го намерили мъртъв на леглото. Аутопсията е показала белодробна емболия, но според непотвърдена от близките информация става дума за свръхдоза, тъй като на леглото е имало и спринцовка. След смъртта му са арестувани трима сенегалци, сред които и проститутката, тъй като са крали от личните му вещи.

На погребението на Ванденбрук присъстват голям брой хора, след които и значими лица от света на професионалното колоездене. Ковчегът му е бил обгърнат с националния флаг на Белгия, а на гроба му и до днес е бетонирана колоездачна гума.

Животът му обещава огромен триумф, но приключва с ранна и неизбежна гибел. Описан е в книгата "Господ е мъртъв: Възходът и падението на Френк Ванденбрук" от спортния журналист Анди Макграт.