15:50 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Имах над 20 фрактури. Не можех да се движа и храня сам, а мама не спираше да плаче. Но съм жив

Изповедта на Бернал - шампион на "Тура" и "Джирото", който едва оцеля

Снимка: АР/БТА

Имах над 20 фрактури. Не можех да се движа и храня сам, а мама не спираше да плаче. Но съм жив

Изповедта на Бернал - шампион на "Тура" и "Джирото", който едва оцеля

09:00 | 26 януари 2023 | Редактор : Динко Гоцев 19 10499 Снимка: АР/БТА

Часът е 07:01 сутринта. Една минута след седем, когато това препускане е трябвало да започне.

Херман Бернал дава сигнал с ръка и двамата тръгват. Той е с мотоциклет и ще кара на 50-60 метра зад велосипедиста, който поема пред него. Утрото е ужасно, вали пороен дъжд, истински потоп.

Времето е толкова лошо, че в такава сутрин не излизаш от дома, освен ако не е наистина наложително.

Но момчето отпред натиска здраво на велосипеда. Трябва да измине "сутрешното си разстояние", сутрешната доза. Началото е в едно от предградията на Зипакуира, маршрутът е в равнина и планина до Туния, после обратно. Това са 270 километра в сърцето на Колумбия, източно от Меделин.

Снимка: AP/БТА

Човекът отпред е синът на Херман - Еган Гомес Бернал. Той е суперзвезда в родината си, но и вече е написал свята значима история в световното колоездене.

През 2019-а, едва на 23 години стана най-младият победител в "Тур дьо Франс" от 1909-а, както и първият състезател от Южна Америка, печелил най-великото състезание. Това го превърна в суперзвезда и герой на целия континент, където този спорт е култ. Рисуват го по сгради в Колумбия като национална икона.

Това далеч не е единственият му успех.

През 2021-ва спечели и "Джиро" на Италия, втора от трите надпревари в Гран тура. Записа паметни победи на култови състезания като "Париж - Ница", "Гран Пиемонт" и "Обиколката на Калифорния".

Изобщо - съвсем млад, Бернал вече е една от най-големите звезди в колоезденето.

Случката, описана по-горе, се развива в средата на януари тази година. Няколко дни преди 24 януари, който за Еган има по-специално значение. Тогава не мисли за успехите си. Това е денят, в който се навършва точно година от онзи момент, в който всичко изглеждаше приключило.

На 24 януари 2022-ра пак там, недалеч от Зипакуира - само на 23 километра, в градчето Гачансипа, Еган се блъсна в онзи автобус. Той бе паркиран не където трябва, току след склона и на най-скоростното място от спускането по маршрута на тренировъчния ден на отбора му. Сблъсъкът бе толкова силен, че задната броня на рейса бе унищожена, а стената хлътна навътре.

Egan Bernal sufrio un accidente mientras entrenaba, choco con un bus, noticia en desarrollo... pic.twitter.com/7tMQ21e1DZ
— Chasqui Deportivo (@chasquidep) January 24, 2022

Наистина е така, има и снимки, които го показват ясно. Движил се е с около 50 км/ч в момента на удара.

Как бе жив Бернал остава загадка. След близо 48 часа между "този и онзи свят", за него започна една друга битка.

"Първото нещо, което чух в болницата, когато дойдох в съзнание, бе: Дяволски късметлия си. - спомня си в същия ден, 24 януари, година по-късно, пред местното издание "Ла Насион". - Не исках да знам какво ми има. Просто опитах да говоря, за да питам дали ще се състезавам отново. Видях майка ми, която плачеше. Татко ми не каза нищо, просто ми направи знак да мълча. Бил съм натъпкан с обезболяващи, не помня да ме е боляло в онези първи минути след събуждането. Болката започна след това."

Какво му има?

Еган е с над 20 фрактури на кости по тялото си, включително на ключица, на ръце, глезен, бедро, ребра. Има перфорация на белия дроб. Има спукан далак, има кръвоизлив в стомашната област. Има удар в главата, но черепът е издържал. Оперират го 4 пъти само в първите две денонощия. По лицето, ръцете и краката му, както и по тялото му - особено около стомаха, белезите за случилото се никога няма да изчезнат.

"След това започнах от нулата - продължава разказът. - Не можех да се храня сам. Не можех да отида до тоалетната. Всъщност, минаха дни, преди да мога изобщо да се изправя. Имаше моменти на силно главоболие, а и постоянно се чувствах ужасно слаб. Това бе най-трудно.

Голямо усилие е за мен и днес да го кажа. Да не можеш да се храниш сам, когато си на 25 години, е доста трудно, повярвайте. Чувстваш се ужасно и ти минават мисли дали си струва изобщо... Да, точно така - на моменти се чудиш за какво да живееш, ако причиняваш това на хората около теб. Най-тежко беше да гледам как майка ми плаче през цялото време. Аз съм колумбиец, за мен семейството ми е нещо свещено. Не мога да причинявам болка на майка ми.

И в онези дни, когато постепенно започнах да се съвземам, единственото, което ми минаваше през главата бе - тази година май пропускам "Тура"... Що за глупост, а!? Минаха около три месеца, преди да започна да се раздвижвам, но след стотина метра десният крак ме заболяваше ужасно. Там бяха най-големите поражения - скъсани мускули и сухожилия, няколко фрактури... Но в един момент трябваше да питам лекарите това, което наистина исках да зная."

Снимка: AP/БТА

Докторът, който извършва първите операции, му казва директно: "Физически и медицински погледнато, можеш да се възстановиш достатъчно, за да се състезаваш отново. Но рискът е огромен, а тялото ти може да те предаде след всички травми и интервенции, когато го поставиш на натоварванията на тренировките."

Претърпява точно 14 операции. Последната е през декември миналата година - на носа му, който също е пострадал и костите са предизвикали "засенчване", та дишането е затруднено. А това е ключово в колоезденето.

Но още през месец май вече е на велосипед, по-малко от четири месеца след кошмарната катастрофа. В първия ден минава точно през Гачансипа, по негово искане. Трябва отново да се върне там, където е станало "онова нещо", за да го преодолее психически. Карат с татко му, не е истинска тренировка. Просто няколко часа на велосипедите.

"Психически нямах никакъв проблем и това изненада лекарите най-много - разказва Бернал. - Всички казваха, че това е по-трудното. Но не е така, поне не за мен. Физиотерапията беше сякашщ безкрайна и много трудна. Болките и днес ги има, особено в десния крак. Но вече са далеч по-малки. Да кажем, че съм на 90 процента там, където искам да съм."

Еган се включва и в първото си състезание в края на януари - "Вуелтата на Сан Хуан" в Аржентина, където ще се изправи до куп големи асове в колоезденето. Това е първото му реално завръщане в елита, а съобщенията от най-големите му конкуренти са го окуражили допълнително в тези 12 месеца. Писали са му всички, с които се бори на велосипеда - от Тадей Погачар до Петер Саган.

"Искам отново да бъда конкурентен на тези хора, само на 26 години съм - казва. - Последните седмици са прекрасни, резултатите ми са много добри и дори баща ми донякъде е доволен. А той е човек, който никога не се задоволява с постигнатото. Той е моят ангел-пазител. Татко за първи път ме качи на велосипед, когато бях на 3. Той бе полупрофесионален състезател, много добър. И човек, който винаги ми повтаряше - единственият начин да е сигурно, че няма да постигнеш нещо, е ако не опиташ. Това ме преведе и през тази последна година."

Отборът му "Инеос" така и не загуби вяра в Бернал. Той отново кара за него в Сан Хуан, така ще е и през цялата 2023-а. Договорът му бе непокътнат, въпреки че изобщо не бе сигурно дали и как ще се завърне.

Целта е ясна - участие на едно от състезанията от голямата тройка на класиките. Или "Джиро" на Италия, или "Тура", или "Вуелта" на Испания. Тимът ще решава, разбира се.

Еган е склонен да приеме каквото и да е решение, само да е там, в един от трите "гранда" на колоезденето.

Снимка: AP/БТА

"Тур дьо Франс" е най-великото състезание и искам да го спечеля пак - признава. - Но не съм в позицията аз да избирам. Ако покажа резултати, имам шансове. Но имам много силни съотборници в "Инеос" и осъзнавам добре къде съм. Нямам никакви притеснения или опасения. Преборих се за живота си. Можеше да съм мъртъв, но това вече няма значение. Жив съм, нали?!

Минах през това да не мога да се движа и да се храня сам. Какво по-лошо може да ми се случи?"

Наистина - какво?

Казват, че колоезденето е спорт, който изисква 101 процента от силите на тялото ти, но сигурно 200 процента от това, което имаш в главата и сърцето. Спорт на психика и воля. За Еган Бернал не можем да имаме съмнения, че разполага с това, което се изисква да е в елита на спорта.

Не и след случилото се в последната една година.