Във времената, в които клубове от английската Висша лига харчат по 100 милиона на един играч, калкулират по 1.2 милиарда евро за трансфери в период от 4-5 сезона и втрещяват с огромните си рекламни договори, фразата "спортът е бизнес" сякаш дори не дава пълната картина. В Европа вече се говори за това, че Висшата лига на Англия съсипва пазара, изкривява го и скоро това ще стане неконтролируем процес, а отговорът от Острова - най-вече от клубове като Манчестър Сити, е, че "оборотът и маркетинговите стойности на лигата го позволяват".

Годишният оборот на Висшата лига расте - той докосва вече 8 милиарда евро. Това е почти колкото тези на две от най-любимите лиги на Америка - НБА (баскетбол) и МЛБ (бейзбол). И двете въртят около 9.3 милиарда евро годишен оборот. Е, НФЛ - лигата по американски футбол, минава с лекота 17 милиарда.

Това е най-скъпата спортна организация в света. Най-добре структурираната също така, а и - и това вече е плашещо за останалите спортове - вече пълзяща към глобална експанзия, особено засилена в последното десетилетие. Ако доскоро играта американски футбол бе считана за чисто американско шоу, сега вече е световно такова.

В понеделник около 1:30 ч след полунощ наше време започва Супербоул - финалът в НФЛ, като в него този път ще се срещнат Филаделфия и Канзас Сити. Мачът ще се предава по български канал - MAX Sport 2 HD, както и в още 78 държави по света от местни телевизии. Това е рекорд в историята на най-големия мач в американския футбол и показва именно тенденцията НФЛ вече да не е спорт, консервиран между Източното и Западното крайбрежия на Щатите.

ВИЖТЕ ОЩЕ ЗА САМИЯ МАЧ И КОИ СА ФИНАЛИСТИТЕ>>>

НФЛ има точно от 100 години, като до сезон 1966-1967 г. няма Супербоул. Има шампиони според броя победи, има шампиони на отделните конференции. Няма изпадащи - системата на спортните лиги в САЩ е ясна по този въпрос.

С навлизането на телевизионния интерес, нуждата от едно супершоу, което да даде завършен вид на сезона, става очевидна. Плейофната система - която изглежда най-справедлива в спорта изобщо, влиза в сила точно преди 56 години с четири отбора в началото. Преди това плейофът реално е един - финален мач между двата най-добри тима от редовния сезон.

На 15 януари 1967 г. Грийн Бей бие с 35:10 Канзас Сити в първия Супербоул, който слага началото на традицията. В онзи ден две телевизии предават едновременно за цялата страна - NBC и CBS. Това никога повече не се случва, защото правата за всеки от следващите финали са само в един канал. Първият Супербоул се играе през около 60 000 зрители в Лос Анджелис, като над 30 хиляди места на стадион "Колизеум" остават непродадени. И то, при положение, че билетът струва 12 долара.

Снимка: Getty Images

Днес билет за шоуто тази нощ в Аризона струва "на черно" над 6000 долара, но почти няма шанс да намерите дори такъв. Интересът е колосален.

През януари 1967-ма един рекламен 30-секунден спот по време на тв излъчването струва 37 500 долара (ако ги пресметнем според инфлация и други фактори, нагласяйки ги към днешна стойност - грубо около 305 000 долара). Днес е 7 милиона.

Тогава телевизионата аудитория в Щатите е 51.18 милиона зрители (общо за двата канала), което прави близо 79 процента от всички, които изобщо могат да видят мача и имат телевизори у дома. Разбира се с уговорката, че каналите са свободни за гледане тогава, а не платени допълнително в пакети, както е днес.

Така и никога това 79% пазарен дял не е достигнато, естествено. Но в списъка на 10-те най-гледани телевизионни събития в историята на Щатите, осем са Супербоул мачове от различни години. През 2015-а, когато Ню Инглънд би Сиатъл на финала в Аризона, бе поставен и рекордът - 114.4 милиона зрители само в Щатите.

Вероятно около 70-80 милиона из други страни, най-вече Канада и Мексико. Сега се чака да са над 300 милиона, като поне 140-150 ще дойдат от Европа, Азия и Океания.

От онзи ден, в който на почивката шоуто е с тромпетиста Ал Хърт, 300 гълъба, 10 000 балона в цветовете на знамето на Щатите и детски танцови състави, до днес, НФЛ и Супербоул изминаха огромно разстояние.

Тази нощ ще пее Риана, но преди 12 месеца видяхме шеметно представяне на легенди като Снуп Дог, Доктор Дре, Еминем и Кендрик Ламар заедно, а през годините на почивката на Супербоул се появиха реално всички суперзвезди в музиката.

Да се появиш там е нещо като парола за величие - "Ролинг Стоунс", U2, "Аеросмит", Пол Макартни, Брус Спрингстийн, Майкъл Джексън, Мадона, Принс, Бруно Марс, Кати Пери, Шакира, Джей Ло...

Още една причина и да се нарича "Супер"боул, нали?

Снимка: Getty Images

Когато се поставя началото през 1967-ма играта вече е най-популярна в страната, но извън нея интересът е нулев. Да, и тогава вече са играни няколко предсезонни контроли в Мексико и Канада, но не и извън територията на Америка. Това се случва чак през 1976-а, когато Сейнт Луис и Сан Диего се срещат в Токио. Отново - в предсезонен, не официален мач.

През новия век нещата се промениха. От 2007-ма поне по един мач се играе извън континента. В първите 9 години обаче това бе единствено Лондон, докато от 2016-а мачове има на "Ацтека" в Мексико Сити, а през този сезон - и в Мюнхен. През следващия ще са три в Англия, два в Германия, вероятно поне още един-два из други страни. В Азия, Южна Америка и дори Австралия, спортът набира популярност много бързо.

Само един детайл - през ноември легендарният Том Брейди заведе Тампа Бей за мач на "Алианц Арена" в Мюнхен срещу Сиатъл (21:16), а 69 811 билета се разпродадоха за няколко минути, след като бяха пуснати онлайн. Не остана празно място. И публиката пя заедно, забавляваше се и изкупи артикули за милиони евро не само на тези два, а на всички 32 отбора от лигата, продавани край стадиона преди и след мача.

Показателно е, че Супербоул тази нощ ще се предава в Австралия, Нова Зеландия, Италия, Франция, Германия, Великобритания, Русия, Украйна, Казахстан, Япония, Бразилия, Скандинавия, България...

Това вече не е само шоуто на Америка. Това е глобално събитие.

Снимка: AP/БТА

Разбира се, то още не може да се сравнява с финала в Шампионската лига или особено с този на Мондиала - той генерира аудитория над 1 милиард. Но НФЛ, въпреки че много футболни ръководители на Стария континент не го признават, всъщност сочи пътя на европейската игра футбол.

Какво мислите, че е било в основата на идеята за Шампионската лига. Или - върху какво се базира инициативата за Суперлигата, разбунила духовете в любимата игра на милиарди?

Събирането на най-големите марки в една лига, от която те да не излизат и да са постоянно една срещу друга всяка седмица, не е лесна работа в европейската игра. В Щатите е друго - така или иначе лигата е национална. Но да събереш в шампионатен формат Реал Мадрид, Байерн, Манчестър Юнайтед, Ювентус и ПСЖ, променя корените и фундамента на европейския футбол. Къде тогава отиват местният футбол и националните първенства?

Има и още една съществена разлика - лигите в Щатите са структурирани с бюджетни и трансферни лимити, с тавани на заплати. Това означава - равни условия за всички, или поне - сравнително изравнени, поне икономически. В европейския футбол пропастта между Сити, Челси, ПСЖ и Реал, и Рен, Вердер и Бетис, например, е като лунен кратер. Целта е да се копира модела на "продаване на продукта", в който играят само най-добрите, но без регулаторните механизми и контрола, който имат зад Океана. 

Ако се случи, оборотът, печалбите и телевизионните рейтинги ще излетят през покрива. Но това е някъде в бъдещето. И докато другите следват и копират НФЛ, за да стигнат неговите маркетингови и финансови резултати, постигнати при това само на един пазар и в една държава, самият НФЛ вече избухна и излезе на глобалната сцена. И това означава, че тази лига ще става още по-мощна и популярна. Той е не с една, а с две крачки напред.

И емблемата на тази игра - Супербоул, вече е глобално събитие. Това е лицето, шоуто и кулминацията на един спорт, който търси новата си аудитория извън родното си място - САЩ. И вече я намира дори в най-далечните точки на планетата.

Снимка: Getty Images