Олимпийската кралица Дивърс разкри тайната на огромните и колоритни нокти, с които бягаше

Снимка: Getty Images

Олимпийската кралица Дивърс разкри тайната на огромните и колоритни нокти, с които бягаше

Американската легенда в атлетиката говори откровено за кариерата и заболяванията си

09:38 | 9 ноември 2024 | Редактор : Динко Гоцев 6 1963 Снимка: Getty Images

Легендарната Гейл Дивърс днес е вече на 57 години и с влияние в олимпийската програма на Щатите като ментор на млади атлети.

Трикратната шампионка от летни игри в леката атлетика говори за проблемите по време на славната си кариера, за заболяване, за което не се знае много и - естествено, по темата с колоритните и незабравими дълги нокти, с които бягаше през 90-те и в началото на новия век. Те бяха запазена марка за победите на Дивърс, разноцветни и огромни като на граблива птица.

Гейл спечели титлите на 100 м в Барселона 1992 и Атланта 1996, като на втората от тези олимпиади взе злато и с щафетата на САЩ на 4х100 м. Има пет световни титли на открито и 4 от шампионати на планетата в зала.

В подкаста "Ready Set Go", воден от друг голям атлет на страната - Джъстин Гатлин, Дивърс разкри много интерсни неща от миналото. Като например битката с Болестта на Грейвс, която през 1990-а я отдалечава от спорта за дълги 18 месеца.

"Болестта бе на път не просто да ме откаже от атлетиката, а от живота - разкрива в подкаста Гейл. - Окапаха ми ноктите, части от косата, а очите ми бяха постоянно ужасно подути и пареха силно.

Бях убедена, че това е краят, а бях едва на 24 години. Започнах терапия, но не спрях да тренирам. Тогава разбрах много за себе си - бягах с премрежено зрение и болки в очите, но постигах времена, не особено далеч от тези, които имах в оптимална форма."

Успява да вземе квота за игрите в Барселона 1992, а останалото е история. Пълното възстановяване идва чак след това, някъде около 1994-а.

Случаят с ноктите е култов.

"Първият фактор е, че като дете постоянно имах скандали с татко ми, задето ги гризех - разкрива Дивърс. - Опита какво ли не да ме спре. Топеше ръцете ми в лют сос, за да не се докосвам до тях, но нищо не помагаше.

Като тийнейджърка ноктите ми практически не съществуваха, бяха изгризани постоянно.

А после дойде и болестта, когато окапваха и се чупеха. Всичко това ги направи изключително важна и ценна част за мен по-късно, превърна ги в нещо като символ на това с какво съм се преборила."