Макар да е петата най-населена страна в света със своите над 240 милиона души, Пакистан никога не е била сред големите сили в спорта.

Ясно е, че крикета е голямата любов на нацията, която има и своите традиции в хокея на трева но пакистанската олимпийска история е доста скромна за страна с подобен човешки ресурс.

През годините Пакистан имаше 10 олимпийски отличия, като осем от тях бяха спечелени от отбора им по хокей на трева - гордостта на нацията редом с тима по крикет.

Но с развитието на този спорт и в други държави, Пакистан не е печелил медал от бронза в Барселона (1992), а последната титла бе преди 40 години от игрите в Лос Анджелис.

Като изключим отбора по хокей на трева, Пакистан изпращаше по-малко от десет олимпийци, което е доста малка бройка за нация с 241 милиона души население.

Това обаче бе променено от Аршад Надеем, който не само донесе първото пакистанско отличие от 32 години и първото злато от 40, но и се превърнат в първия и единствен до момента индивидуален златен медалист за петата най-населена страна в света.

Надеем триумфира във хвърлянето на копие, печелейки надпреварата с опит от 92.97 метра.

Снимка: Getty images

Така той остави зад себе си шампиона от Токио Неерай Чопра от Индия, продължавайки доминацията на този региона на света в копието.

В една дициплина, традиционно доминирана от европейските нации, за първи път няма представител на Стария континент на подиума, след като до представителите на Пакистан и Индия се качи бронзовият медалист Андерсон Питърс от малкия карибски остров Гренада.

Колоритен интернационален подиум, който беляза първото злато на Пакистан от 40 години насам и край на 32-годишното чакане за медал на страната с пето най-голямо население.

Снимка: Getty images