"Супер шведа" на Формула 1, останал завинаги на 34

Рони Петерсон загина на "Монца" преди 44 години

Снимка: Getty Images

"Супер шведа" на Формула 1, останал завинаги на 34

Рони Петерсон загина на "Монца" преди 44 години

14:06 | 11 септември 2022 | Редактор : Николай Петров 26 24262 Снимка: Getty Images

Формула 1 помни велики пилоти, които са обичани както заради неповторимия стил на каране, така и благодарение на своето излъчване и характер.

Такъв е случаят и с Рони Петерсон, който загива в болницата на 11 септември 1978-а след катастрофа на "Монца".

Симпатичният състезател с прякор "супер шведа" винаги ще се помни в черно-златистия болид на "Лотус" и невероятната скорост, която развива в период, в който ги няма предпазните ограждения и опасността е многократно по-голяма.

Мнозина твърдят, че Рони Петерсон е карал Лотусът не просто да се движи, а да танцува - най-вече благодарение на уменията му и амбицията му да стигне до самия край. Той оставя огромно наследство в своята страна и до днес е единственият швед с повече от една победа във Формула 1, като има общо 10.

Симпатичният Рони прави дебюта си във Ф1 в отбора на Колин Краб през 1970 година в сезон, в който австриецът Йохен Ринт става световен шампион в своя "Лотус 72". До голяма степен Петерсон се превръща в естествения му наследник. И двамата преди това са успешни във Формула 2, а и обичат голямата сцена. Още на следващата шведът завършва втори с неособено конкурентния болид на Марч. През същата година е шампион и в европейската Формула 2. През 1973 г. преминава в Лотус и след 4 победи е 3-и в общото класиране, само на 3 точки зад съотборника си Фитипалди.

Снимка: Getty Images

"Монца", на която Петерсон губи живота си осем години по-късно, е емблематична писта за него. През 1971-а там той се разминава с първата си победа във Формула 1, като завършва само на 0,1 секунда зад Питър Гетин.

Две години по-късно Рони печели именно на "Монца" вече с болида на "Лотус" в състезание, в което съотборникът му Емерсон Филипалди очаква шефът на отбора Колин Чапман да заповяда да бъде пуснат на първото място, тъй като се бори за световната титла.

През 1974-а и 1976-а Петерсон отново е победител на Монца, но през 1978-а целият му уикенд е кошмарен. Отношенията му с Чапман не са добри и се развалят три години по-рано. Шведът не е доволен от състоянието на автомобила, още повече, че отива там след кошмарен сезон в Тирел Рейсинг.

Снимка: Getty Images

Завръщането на Петерсон в "Лотус" е под условието, че трябва да играе втора цигулка на основния пилот Марио Андрети, който не само е супер състезател, но и помага за развиването на автомобила. Рони не само се съгласява на сделката, но и я изпълва подобаващо дори и в състезанията, в които е по-бърз.

Италианското Гран при е в 14-ия кръг, а преди него Петерсон печели тези в Южна Африка и Австрия. Заедно със съотборника си оставят Ники Лауда и Карлос Ройтеман без шансове за шампионската титла. Мнозина вярват, че в много от състезанията Петерсон е имал възможността да задмине американеца Андрети, но не го е правил.

Интересното е, че самият Андрети не го е искал в отбора: "Кажете ми къде е написано, че трябва да имаме две звезди. Когато подписах своя договор с Лотус през 1978-а трябваше да съм пилот №1 и това не трябваше да се оспорва. Рони подписа като №2".

На "Монца" двигателят на Петерсон, който е версия "79" се чупи още в петъчната тренировка, което принуждава механиците да му сложат от по-стария - "78". Той е по-слаб на правите. В събота проблемите за Рони идват заради прегряващите спирачки и скоростната кутия. Освен това в пилотската му кабина влиза... гущер!

Снимка: Getty Images

При тези фактори Петерсон постига пето място в квалификацията, което може да се счита за успех. Само че при сутрешната загрявка преди състезанието отказват задните спирачки, които са считани за слабото място на този болид. Така цялата машина е заменена с тази на по-слабата версия "78". В последствие се появяват информации, че шефът на отбора Чапман е обвинявал механиците на отбора, че не са произвели още един болид "79", за да има резервен в подобни извънредни ситуации.

Преди състезанието на "Монца" Андреи и Петерсон са разделени в класирането само от 12 точки, като остават три надпревари. Получава се спор между двамата съотборници, който е описан от журналиста Фреди Петерсенс:

"Марио се обърна приятелски към Рони и му каза: "Нека проведем това състезание според написаното в договорите, но в последните две ще се борим за титлата и ще зарежем предварителните уговорки. Не искам да печеля титлата и всички да си мислят, че не си имал право да ме изпревариш". Точно за това Марио беше още по- шокиран, когато му казах ужасната новина за Рони по-късно".

Друг пишещ за Формула 1 - Алън Хенри, също е приятел на Рони Петерсон и описва ситуацията в деня на състезанието: "С него се срещнахме в бокса сутринта и той ми каза "добро утро, албатрос". Започна да ме нарича така, когато го светнахме за творчеството на Монти Пайтън. Носеше тъмни очила и от онези ярко жълти гащеризони. Поговорихме си. Случи се преди сутрешната загрявка, в която удари "79". След това ми каза "ще се видим по-късно". Помня го сякаш беше вчера".

Снимка: Getty Images

В началото на състезанието при масова катастрофа Макларънът на Джеймс Хънт осъществява контакт с Лотуса на Петерсон и го засилва към бариерата със скорост от 160 километра в час. Рони получава сериозни травми на краката и е изваден благодарение и на помощта на някои от съперниците му на пистата.

Първоначалните прогнози за състоянието му са добри и дори се съобщава, че ще оживее. Говори се за евентуална ампутация на пръсти, но нищо повече. По-късно през нощта обаче умира от асимптоматична мастна емболия.

Фреди Петерсенс описва своя приятел по следния начин: "Той не беше Айнщайн, но беше типичен швед. Беше срамежлив и би разговарял с теб, но би ти дал добрите отговори само ако ти вярва. Имаше спорове с шведската преса. Ако казваше, че нещо не е наред с колата, те пишеха, че не е добър пилот. Не разбираха моторните спортове, както и възходите и спадовете в тях. Но веднъж ако Рони ти се довери, би ти дал дрехите си, ако имаш нужда. За мен той беше златен. Той беше модел на подражание за младите пилоти в Швеция и им помагаше. В миналото работеше като асансьорен техник, но състезанията бяха неговият живот до деня, в който седна в болида на "Монца". Беше ужасен тестов пилот, но невероятен състезател".

И до днес Петерсон е считан за един то най-великите пилоти, които не са ставали шампиони във Формула 1. Скръбта по гибелта му е огромна, а вдовицата на шведа Барбро Едвардсон така и не успява да я преглътне. Тя се самоубива през 1987-а. Двамата имат дъщеря на име Нина, която се ражда три години преди смъртта му.

ИЗБРАНО