Неделя ще е поредният голям ден от сезона във Формула 1 с Гран при на Белгия на пистата "Спа". Толкова много спомени има от това трасе през годините, толкова легенди, включително дебютът на Михаел Шумахер в една от най-куриозните истории на Ф1.

И докато днес честваме 30 години от този първи старт на легендата в болид от най-елитната надпревара именно на "Спа", една позабравена история изплува в дните преди старта.

Година по-късно, през 1992 г., един пилот едва не загуби живота си по време на квалификациите там. Драмата на Ерик Кома може и да не е толкова популярна като историята с дебюта на Шуми, но също е част от дебелия том с легенди около "Спа".

Кома кара за Ligier Renault през сезон 1992 г. и се представя нелошо до този 12-и кръг от сезона. Французинът е спечелил вече четири точки, има две шести и едно пето места. Не е сред асовете, но не е и някой опашкар.

В квалификацията на "Спа" обаче всичко се променя за него не само като пилот, но и в живота изобщо. На 29 август 1992-ра той се среща очи в очи със смъртта, но избягва контакта с нея и до днес е жив и здрав. Благодарение на един колега, който застава смело на пътя между двамата - Кома и смъртта.

Ерик Кома

Снимка: Getty Images

Ерик се удря в една от предпазните стени на пистата по време на квалификацията, като колата е повредена лошо, завърта се и се връща на пистата (каквото е останало от нея). Скоростта е огромна, а ударът - толкова силен, че Ерик е в безсъзнание. Кракът му обаче остава здраво затиснал педала на газта и двигателят е форсиран, въпреки че болидът е на място в средата на пистата. Секунда по-късно Айртон Сена, който е в луда напдревара за пол позишън с Найджъл Менсъл, стига до мястото на катастрофата.

Бразилецът спира своя McLaren и изскача от него, на средата на пистата, насред квалификацията. Нечувано и изключително рисковано! Айртон тича към болида на Кома и веднага намира централния ключ за захранването в дъното на кокпита, за да изключи двигателя. После държи главата на Ерик, който още не е в съзнание.

На медицинския екип и стюардите отнема около минута да стигнат до колата, а Сена е там, държащ колегата си. И по-важно - спрял притока на газ, който би превърнал болида в бомба при изтичането на гориво, което е обилно. Кома е откаран в болница, а след около 20 минути е в съзнание. Травмите му не са тежки, той успява да се състезава две седмици по-късно отново.

Ерик Кома

Снимка: Getty Images

Но знае, че дължи живота си на Сена.

"Не помня нищо от самия удар до болницата - признава французинът. - По-късно видях кадрите. Бях нокаутиран, предната дясна гума ме е ударила в главата. Натискал съм газта и колата е била на път да се запали, което щеше да е краят ми.

Сена е чул прекалено силен звук и е видял неестественото поведение на болида, и е разбрал каква е ситуацията. Поел е голям риск да излезе на пистата, около него минават другите пилоти с над 200 километра в час... Спрял е двигателя, преди да гръмне. Да, Айртон е спасил живота ми."

Ерик отива в бокса при Сена две седмици по-късно по време на Гран при на Италия. Говорят кратко, благодари му. Бразилецът обяснява, че е направил това, което всеки пилот би следвало да направи.

Двамата остават в добри отношения, говорят преди състезания, въпреки че Кома признава - да влезеш в разговор със Сена в уикенд на Гран при е почти невъзможно, толкова е обсебен, вглъбен и фокусиран.

Съдбата... Ех, съдбата...

Две години по-късно, през май 1994 г. на "Имола", Айртон се забива със страшна сила на завоя "Тамбурело". И докато червените флагове, хеликоптерът на медиците и всякакви екипи на първа помощ опитват да го спасят, нелепа грешка на стюардите при боксовете допуска една кола да остане на пистата. Тя минава покрай завоя с болида на Сена, спира там... И от нея излиза Ерик Кома. Той гледа как бразилецът лежи в безсъзнание и опитват да го върнат към живота. Как е допуснато тази кола да стигне до мястото. И точно с този пилот...?!

Ерик се отказва да стартира след подновяването на състезанието. Той не е на себе си от видяното. Приключва с Формула 1 в края на сезона, след като е видял как си отива животът от приятеля му, който е спасил неговия две години по-рано. И в интервюта никога не пропуска да спомене:

Ако не бе Айртон, нямаше да съм тук днес.

Снимка: Getty Images