През 1990-а селесао можеше да не играе на Световно след една от най-големите измами в историята. Най-грозните със сигурност.

На "Маракана" в решителната квалификация за Мондиала на селесао трябваше победа над Чили, но с успех гостите също се класираха. Мачът бе направо футболна война.

Бразилия водеше с 1:0, оставаха 19 минути до края, а изведнъж играта спря. В наказателното поле лежеше Роберто Рохас - Кондора, чилийският вратар. Държеше се за главата, а Бебето, Дунга, Карека и останалите бразилци невярващо се споглеждаха - изстреляна от трибуните ракета бе ударила чилиеца. От главата му струеше кръв, гледката бе страшничка.


Лекарите и на двата отбора се струпаха наоколо, превързваха го, а вратарят бе изнесен на ръце от чилийските си съотборници. Повторението - а тогава нямаше 20 такива от различни камери, улови наистина как огнено кълбо пада край Рохас и гръмва при допира с терена. Съдиите се консултираха и спряха мача. Бразилците седяха на терена и не вярваха - ще загубят служебно? Ще отпаднат от световното?

Пауло Тешейра, днес футболен агент, тогава е фоторепортер край терена на "Маракана". Той разказва:

"От там, където бяхме - до вратата, ясно се видя как бомбичката или каквото беше това, пада на метър-два от Рохас. Не можах да повярвам, че той се търкаля на земята и как има кръв по лицето си." Тешейра е изумен и сигурен, че е измама.

Но няма кадър на момента на избухването, просто не го е уловил. До него е Рикардо Алфиери, който е внимавал повече. Колегата снима за японско спортно списание. Тешейра обаче разбира веднага значението на тези снимки и ултимативно казва на Алфиери: "Няма да напуснеш страната, преди тези снимки да са публикувани във вестниците тук!". Не го изрича случайно.

Японското списание не приема да се обработват фотоси в друга лаборатория, освен неговата. А тогава дигитални фотоапарати няма. И си чака кадрите в суров вид, за да ги прояви. Тешейра предприема отчаян ход "за родината".

Тича до до най-близкия радиокоментатор, който шокиран предава за събитията от терена на 3-4 метра от вратата. И му посочва Рикардо. "Той снима всичко, има кадър с гръмването на ракетата!" Естествено, репортерът си е репортер. Веднага отива при фотографа с важните снимки и го включва наживо в ефир.

Така вече се знае, че кадри на инцидента има и Алфиери няма къде да мърда... Цяла Бразилия, светът и ФИФА, чакат неговите негативи да бъдат проявени. Никой в лудата по футбола страна, изправена пред отпадане от световното, няма да го пусне да си ходи в Токио.

Четири часа му отнема да се отиде до най-близката фотолаборатория, да се подготви тя за действие (късен час е), да се изчака човек от бразилската и чилийската федерации, както и представител на ФИФА.

Снимките излизат - четири съвсем ясни кадъра как лети ракетата и къде пада. "Глобо" - най-влиятелният вестник в Бразилия, пуска серията фотоси и обвинява чилийския вратар в измама. ФИФА се събира в Швейцария по темата. И присъжда 2:0 за Бразилия (технически се добавя допълнителен гол).

Ден по-късно Рохас признава, че е тръгнал подготвен от съблекалнята на "Маракана" и е имал бръснарски ножчета в ръкавиците си, скрити добре. И в момента, в който е усетил падането на ракетата, се е порязал по лицето, за да предизвика инцидента и спирането на мача.

А в деня след двубоя чилийските вестници, неподозиращи за измамата, пускат негова снимка от клиниката с огромна превръзка на лицето, ранен "от бразилската ракета". Герой на нацията. За няколко часа... Всъщност, и до днес. Рохас е със статут на култов герой в Чили - жертвал се е за родината!

Той се оттегля и се скрива от света в родната си къща, докато чака решението на ФИФА. Тя го вади от футбола завинаги, а вратарят е едва на 32 години.

Три години по-късно най-самотният човек на планетата е спасен и върнат във футбола от... бразилци. Хората от "Сао Пауло" го канят да работи в клуба като треньор на вратарите. Именно негова е основната заслуга за израстването и превръщането в мегазвезда на Рожерио Сени, който счупи куп рекорди в кариерата си и е най-резултатният вратар в историята на футбола.

В Бразилия Кондора също не е мразен. По-скоро е фигура на лек присмех, задето не успя с измамата си. Самият той е корав характер, не се дава. Не отстъпи и пред хепатит С, който можеше да го убие преди няколко години, и пред рак на белите дробове, с който също се сбори успешно преди десетилетие. Просто е корав тип.

Споменът за "Маракана" е най-големият му кошмар. Днес Рохас е на 58 години и е разказвал историята неведнъж, като посочва за основен двигател на измамата треньора на Чили Орландо Аравена. Той, заедно с доктора на националния Даниел Родригес, са изхвърлени също завинаги от футбола.

Кондора твърди, че те са настояли да вземе ножчетата и да ги използва при възможност. Но признава, че това е най-голямата глупост, която е правил в живота си. Една голяма condoro. Мачът и до днес е паметен, наричан Condorazo - или как Кондора опита да направи "Мараканазо" на бразилците.

Не е точно, но е някакъв опит да го преведем от играта на думи. С две думи - незабравим момент в историята на футбола.