- Г-н Радуканов, спомняте ли си деня, в който ви поканиха в ЦСКА, и на какъв пост искаха да ви ангажират?

- Когато назначиха Йоан Андоне, ми се обади Венци Живков и ме покани на среща. Явно бяха разбрали, че говоря езика, защото съм играл в Румъния. Искаха да ми предложат поста на преводач на Андоне. Аз се съгласих, но поставих и условието да бъда помощник-треньор, защото имам лиценз и исках да се развивам в професията и да съвместявам двете длъжности. Така се възползвах от момента.

- Вие сте човекът, който беше най-близо до Андоне по време на престоя му тук. Защо се стигна до раздялата с него?

- Андоне е суперпрофесионалист. Той дойде с най-голямо желание да помогне и да постигне успехи. Андоне все пак е шампион с Динамо и Клуж в Румъния, а последния отбор го е класирал и за Шампионската лига. Надяваше се и тук да стане нещо подобно. Имаше желание да станем шампиони и най-вече да се борим за Шампионската лига. Знаете обаче как се развиха тогава нещата. Неразбориите, които се получиха, особено на мача в Мездра, го разколебаха тотално. Това го прекърши и той реши, че не може да работи в тази обстановка.

- За последната година бяхте част от екипа на Андоне, Дочев и Иовановски. Научихте по нещо от всеки един от тях?

- Да, за мен това бе много полезна школа. Винаги съм се стремял от всеки да взема по нещо.

- Как гледате на сравненията с Мауриньо и интересували ли сте се от кариерата на португалския специалист?

- Нищо по-конкретно не съм чел за него. Да, знам, че и той е започнал като преводач и ме сравняват с него на тази основа. Той е стигнал до върха на треньорската професия. Следих го по-внимателно в Интер миналия сезон, защото съм привърженик на този отбор. Явно като треньор има голямо влияние върху отбора, защото виждате как стоеше Интер преди и как стои сега. Радвам се, че ме свързват по някакъв начин с него, но аз тепърва имам много да работя, за да стигна до някакво ниво.

- Знаете ли, че феновете на ЦСКА ви наричат Радучою?

- Да, от фамилията и от връзката с Румъния. Преди години нападателят Радучою беше нашумял много.

- Преди ЦСКА сте били играещ треньор в Левски (Елин Пелин). Школа ли е аматьорският футбол?

- Абсолютно, за мен беше школа. Беше много важно да работя с отбор, да пробвам различни идеи и виждания, да се сблъскам с двадесет различни характера и да се опитам да ги обединя в едно.

- Имате ли усещането, че сте прескочили няколко етапа, започвайки веднага работа в гранда ЦСКА?

- Не, нямам чувството, че съм прескочил или пропуснал нещо. Мисля, че това е съдба и така е трябвало да стане.

- Обявиха ви за добър психолог заради подобрението на климата в отбора...

- Стремя се да направя най-доброто за играчите, за да се почувстват те спокойни и да имат стимул за работа. Говоря с всеки един от тях и знам и проблемите му извън терена.

- Докъде ще спре броенето за ЦСКА?

- Не съм мислил и не сме си поставяли грандомански цели. Задачата ми е до 15 декември, когато приключват мачовете, да закарам ЦСКА колкото се може по-нагоре в класирането и отборът да изглежда добре.

- Има ли разделение на българи и чужденци в отбора?

- Нормално е чужденците да имат нужда от по-дълга адаптация. Аз обаче постоянно повтарям, че не деля играчите си на чужденци и българи. За мен е важно всеки да се раздава по време на мачовете и тренировките. Имахме такъв парадокс и по времето на Йоан Андоне. Тогава обаче българските футболисти дойдоха при нас и ни казаха, че нямат проблеми с чужденците и тяхното заплащане. Мисля, че ако всеки си върши работата отлично, никой няма да се интересува от заплатата му.

- Какво става с най-голямата инвестиция на ЦСКА Килиан Шеридън?

- Шеридън работи много добре и съм доволен от него. Той е млад и перспективен нападател, национал е. Много разчитам на него. В момента съставът се определя за всеки мач и Мишел Платини е в малко по-добра форма.

- Вие самият сте играли като легионер в Румъния и Гърция. Не смятате ли, че чужденците имат нужда от по-голямо доверие и подкрепа?

- От личен опит знам, че когато отидеш в чужда страна, трябва ти да се приспособиш към манталитета й, не бива да очакваш хората да се нагаждат към теб. Когато съм бил в чужбина, съм давал по 120% от възможностите си. Винаги съм се опитвал да не давам поводи за критика и мисля, че не сте чули лоша дума за мен, докато съм бил футболист.

- Това означава ли, че някои чужденци в ЦСКА не дават максимума?

- Понякога не се стараят достатъчно. Това обаче се отнася и за българите. Трябва да има баланс.

- Най-големите звезди в ЦСКА в момента са Маркиньос и М'Боли. Притеснявате ли се, че те могат да си тръгнат през зимата и как си представяте отбора без тях?

- Нормално е да искам да останат, защото са лидери и ще е удоволствие да продължа да работя с тях. Мисля обаче, че при добра оферта всеки футболист на клуба може да си тръгне. Ако те си отидат, ще се опитаме да привлечем добри заместници.

- Заговорихме за селекция. Предполагам, че вече имате идеи и наблюдавате някои футболисти. Какви промени да очакваме?

- Групата, с която работя, е от 30 футболисти. Тя е достатъчно голяма. Първо трябва да видим кой може да си тръгне. От това до голяма степен зависи цялата селекция. Можем и да за-пазим отбора и тогава едва ли ще се налага да търсим попълнения.

- Как ЦСКА излезе от кризата?

- Радвам се, че през последния месец започнахме да тренираме с по-голямо желание и да пробваме нови неща. Както казах, аз се опитвам да стоя по-близо до играчите и да си говоря с тях. Мисля, че те се влагат повече и разбраха, че от тях самите зависи дали ще бъдат хулени или хвалени. Така постепенно стават нещата.

- Бяхте казали, че вярвате в победата над Рапид, защото австрийците не са гранд. Бешикташ и Порто обаче са по-солидни отбори, как ще се справите?

- Ще дадем всичко от себе си в тези мачове, за да им се противопоставим, но не мога да гарантирам, че ще се получи. За Рапид наистина вярвах, защото те не са супергранд. Бешикташ и Порто са на по-високо ниво. Надявам се, че срещу Бешикташ ще направим всичко възможно да зарадваме публиката ни. Ако трябва да бъда искрен, срещу Порто ще ни бъде изключително трудно. От друга страна обаче, това е последен мач и дотогава трябва да сме се отърсили от всякакво напрежение, футболистите трябва да играят и за себе си в този двубой, защото благодарение на него могат да се покажат на цяла Европа.

- Бяхте обявен за треньор до мача с Берое, след това до Нова година, сега се говори и за пролетта. Временният статут напряга ли ви и готов ли е куфарът ви, ако се наложи, да се разделите с тима?

- Не чувствам никакво напрежение. Казвам за пореден път, че няма значение дали ще работя ден, седмица или месец. До Нова година трябва да кача ЦСКА колкото е възможно по-високо. След това думата имат шефовете.

- Правите смени винаги в последните минути. Това запазена марка ли е?

- Вярвам, че когато отборът върви, не се пипа нищо. Смените се правят, за да се промени нещо за по-добро, да се внесе свежест в отбора. Ако си доволен от играчите на терена, това не се налага.

- В мача срещу Пирин обаче тимът бе видимо уморен и въпреки това запазихте смените за добавеното време...

- Защото бях доволен от отбора. Всички играеха добре и поддържаха прилично ниво. Няма гаранция, че една смяна ще промени нещата към по-добро и ще се получи замисълът на треньора. Видяхме това и на мача на Левски с Лил. Убеден съм, че в някои мачове могат и да не се правят смени.

- Мачът със Сливен изглежда много лесен заради състоянието на двата отбора...

- Не е така. Уважаваме всеки противник, това искам да втълпя на играчите. Няма значение дали ще играем със Сливен или с Порто. Ще излезем с най-доброто на терена в Сливен, защото сме ЦСКА и трябва постоянно да защитаваме реномето си.