17-11-2017 20-11-2018

18 години след първата им среща: Кристиано и Сър Алекс в чудесен разговор

Уважението между двамата е пример за футболното съвършенство

09:35 | 18 декември 2021 | Редактор : Николай Петров 4 4623

Преди 18 години невръстният Кристиано Роналдо направи за смях защитниците на Манчестър Юнайтед и впечатли Сър Алекс Фъргюсън. Броени дни по-късно шотландецът направи всичко възможно да привлече талантливото момче от Спортинг (Лисабон). Останалото е история.

История, която донесе на Манчестър Юнайтед трофея в Шампионската лига, няколко титли във Висшата лига и първа "Златна топка" за португалеца.

Сега, 18 години по-късно, съдбата отново ги събра. Кристиано се върна при "червените дяволи" благодарение и на най-великия мениджър в английския футбол.

Двамата дадоха страхотно съвместно интервю за клубната телевизия, в което си спомниха как са помогнали един на друг в онези първи години на Роналдо в Англия. Обичта и уважението между двамата се е запазила напълно и ни напомня за един носталгичен футболен период, чиито достойнства сякаш вече поизчезват.

Ето и интервюто:

САФ: Комуникацията в моята професия като мениджър е изключително важна за целия отбор, независимо дали е играч или човек от персонала. Лидерството и комуникацията стоят наравно. В случая на Кристиано, той дойде при нас още като момче. Беше важно да го накараме да се чувства комфортно.

КР7: При пристигането ми не говорех английски. Беше трудно, но комуникацията в началото бе много добра. Хората ми помогнаха много, особено Сър Алекс. Опитвах се да уча, беше трудно, най-вече заради неговия шотландски акцент (смее се). Не само той, защото и манчестърският акцент е много различен. Но беше хубаво, защото когато искаш да се учиш, винаги успяваш.

САФ: Ако си в този свят, в който трябва да показваш лидерски качества, трябва и да мислиш за комуникацията. Трябва да покажеш на хората, че са ценни. Нямаше случай, в който минавам покрай човек от клуба, независимо кой и не му казвам нещо. "Добро утро", "как си", "как са родителите ти", такива неща. Важно е хората да знаят, че ги цениш. Показваш интереса си, това е комуникацията.

Снимка: Getty Images

КР7: Както казва Сър Алекс, комуникацията е много важна. Но с това нещо се раждаш, не го учиш. Докато бях в Спортинг, той водеше комуникацията с мен, агента ми и с отбора ми. Показа директно какво мисли и това беше добре. Когато си 18-годишен и Сър Алекс разговаря с теб, вече си сбъднал мечта. Казваш си "Уау, вероятно ще играя за Манчестър Юнайтед". Помня го много добре и това беше специален ден. Не само заради мача между двата отбора, в който играх силно.

САФ: За всяко момче, което идва от друга държава, е трудно. Той дойде най-млад и майка му бе с него за известно време тук. Да дойде семейството си с теб в такъв момент в друга държава е много важно. Знам, че майка му бе свикнала след преминаването от Мадейра в Лисабон, но в друга страна с друг език е голяма стъпка за млад човек. Клубът ни се справи добре тогава. Много добре си спомням, че когато водихме разговорите, исках да впечатля агента му. Казах му, че Кристиано няма да играе във всеки мач, но ако е добър, не мога да го спра. Винаги пускаш в игра най-добрите. В първия мач от сезона той беше резерва, влезе и беше фантастичен за 30 минути. Публиката веднага го обикна. И ситуацията е такава - пускам ли го титуляр следващия мач или го връщам на пейката? Това е голям проблем.

Снимка: Getty Images

КР7: Представете си живота като 18-годишен. От Спортинг идваш и играеш със звезди като Гигс, Скоулс, Рой Кийн и Солскяр. Бях нервен, но Сър Алекс ми помогна с тази комуникация. Викаше ме понякога в офиса си, с преводача, но това няма значение. Важното бе, че ми казваше неща, които ми помогнаха да израсна като човек и футболист. От ден първи ми помагаше с всичко, което ми каза. Оценявам го много и винаги ще казвам, че ми е като баща във футбола за всичко, което направи за мен, за семейството ми и особено за клуба.

САФ: Когато си в мениджърската позиция, това, което опитваш да направиш, е да накараш хората от клуба да повярват в теб. Те разбираха това доверие и станаха лоялни към мен. Знаеха, че ако има проблем, могат да дойдат уверено при мен и вратата ми винаги ще е отворена. Чукаш и влизаш с какъвто и да е проблем. С този механизъм играчите разбираха, че могат да ти вярват. Знаеха, че не обичам да губя и че не може нивото на Манчестър Юнайтед да пада.

Снимка: Getty Images

КР7: Всички в клуба знаеха ролята на Сър Алекс - в отбора и в треньорския щаб. Затова печелихме не помня вече колко титли. Вярвахме в нашата група и в неговата комуникация. Той беше там, за да е лидерът на отбора и да ни помага да печелим мачове. Помня много добре, че той бе ключът за успехите на Манчестър Юнайтед.

САФ: Винаги съм усещал, че времето, на което не се наслаждавах, бяха 45-те минути преди началото на мач. Тогава отборът загрява, а аз не правя нищо. Стоя в офиса си и искам мачът да започва вече, но не може. Стоиш си сам и гледаш телевизия, докато те загряват. Щом започне мача, всичко е фантастично. Вярно е, (обръща се към Кристиано), един ден ще станеш треньор и ще видиш.

КР7: Трудно е да отлича най-добрия ми момент със Сър Алекс. Те са толкова много. Печеленето на трофеи е най-трудното. Това, което пазя в сърцето си не трябва да го казвам, но ще го кажа, защото е страхотна история. Имаше ден, в който баща ми беше в болница и бях много емоционален. Говорих със Сър Алекс и той ми каза: "Кристиано, не се притеснявай. Отиди за два, три дни". Това беше в период с няколко трудни мача, а аз бях ключов играч за отбора. Каза ми "знам, че ще ни е тежко, защото имаме трудни мачове, но те пускам да видиш баща си". За мен това бе най-важното. Това е отвъд печеленето на Шампионска лига, Висшата лига, купите и т.н. Винаги съм оценявал Сър Алекс, защото винаги спазва обещанията си.

Снимка: Getty Images

САФ: Това го научих от опита ми като млад мениджър. Бях на 33 и едно от младите момчета дойде в офиса ми. Беше вторник и той ме пита дали може да почива в петък. Попитах го защо и той отговори, че майка му е починала. В такъв случай си съкрушен, какво можеш да направиш? Казах му "разбира се, синко". Оттогава ако играч дойде при мен и ме питаше за почивен ден, веднага отговарях положително. В случая на Кристиано знаех, че баща му е болен и е в болница. Беше важно да е там. В такива случаи футболният клуб няма значение. Трябва да разберете, че някои неща са по-важни от футболния клуб. Семейството определено е едно от тях. Един играч никога не трябва да поставя клуба пред семейството.

ИЗБРАНО