18:52 | 26.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Четвъртите в света: Рамката е позлатена, но картината избледня

От две десетилетия те бяха или са ръководители и треньори, а резултатите са видни

Снимка: Иван Григоров

Четвъртите в света: Рамката е позлатена, но картината избледня

От две десетилетия те бяха или са ръководители и треньори, а резултатите са видни

15:35 | 5 май 2019 | Редактор : Динко Гоцев 20 7278 Снимка: Иван Григоров

Те бяха "Златният отбор" на България и споменът за това никога няма да избледнее. Четвъртите в света са вечни с постигнатото на първенството в САЩ преди 25 години. На терена.

Съвсем логично, в последните две десетилетия те са движещи сили на други нива във футбола ни, но резултатите от това - в контраст с тези на игрището, когато играеха, никак не са паметни.

Новината, че Петър Хубчев си тръгва от националния отбор, а вероятният му заместник като селекционер ще е Красимир Балъков, отново отваря темата за влиянието на момчетата от онова златно поколение върху футбола ни.

Не по бутонки, а с костюмите, по етажите на структурата на играта.

На вратата на онзи отбор бе Борислав Михайлов, който е и капитан. Днес пак е такъв - президент на футболния съюз.

Снимки: Getty Images

Снимка: Bulphoto

Но ореолът му на един от народните любимци помръкна необратимо. Михайлов управлява футбола ни вече 14 години, които са безспорно най-слабият период в играта у нас. Нито едно класиране за голям форум на националния отбор, слабо ниво на футбола в първенството ни, постоянни критики за съмнителни критерии, отношения и липса на всякаква стратегия.

Всъщност, БФС ни убеждава точно в обратното - но домакинствата на Европейски първенства за юноши и девойки не вдигат нивото на играта у нас. Нито построяването на модерната база на Футболния съюз.

Критиките към Михайлов са постоянни и отвсякъде, включително му донесоха разрив в отношенията с други от "златния" тим - Христо Стоичков, Любо Пенев (част от тима е, нищо, че не игра заради заболяване на самия Мондиал), Ники Илиев...

Гордост за кариерата на някогашния вратар в йерархията на футбола бе избирането му в Изпълкома на УЕФА. Но по-рано през тази година Михайлов загуби поста.

Най-големият от тях - Стоичков, е далеч от родния миш-маш с етикет "Футбол". Камата пише книги, анализира в студиото на телевизионната медия "Унивижън" в Маями и обикаля света за интервюта със звезди.

Снимка: Официален сайт

Но и той мина (и катастрофира няколко пъти) през играта у нас. Беше селекционер на националния тим, треньор на Литекс, а в момента е акционер в ЦСКА. Успехите му не са много. Обвиненията му към Михайлов по времето като наставник в Ловеч често минаваха границите на добрия тон.

Сега със сигурност е добре, далеч от футбола ни. Да чакаме обаче да опита да пооправи нещо в него, изглежда прекалено оптимистично.

Емил Костадинов и Данчо Лечков вече 15 години са отговорници за първия тим, младежите и юношите. Хора с високи постове в БФС, за чиято ефективност най-добре говорят резултатите. Не е ясно какво точно вършат, колко от часовете в напрегнатата им седмица са посветени на футбола и функциите им, но са често в окото на скандала.

В БФС дълго вицепрезидент бе Наско Сираков, който изгради репутация като успешен ръководител в Левски. Един от малкото успели "четвърти света" и в друга секция на играта, освен тази на терена.

За съжаление - на него също не можем да разчитаме да тръгне да "оправя" играта. Изглежда обяснимо разочарован от всичко, което се случва и случи, а и си гледа нервите и здравето.

Снимки: Getty Images

Освен Стоичков, през поста национален селекционер минаха Пенев, Хубчев, сега се говори за Балъков.

Последните двама, между другото, засега са най-неопетнени като скандали и големи провали в треньорската професия. Хубчев игра два финала за Купата на България в ролята на аутсайдер с Черноморец (Поморие) и Берое, като спечели единия.

Оценките за работата му са преобладаващо положителни, включително за двете години като национален селекционер, на които реши сам да сложи край.

Снимка: Bulphoto

Бала работи в Швейцария, в Черноморец, а сега е в родния Етър. Не е постигнал чудеса, но не се е и провалил шумно.

Изброихме почти целия титулярен състав от онзи паметен отбор.

Емо Кременлиев бе известно време директор в амбициозния проект на Арда (Кърджали), но си тръгна. Цанко Цветанов е част от много успешния щаб на Станимир Стоилов и следва треньора.

Даниел Боримиров бе директор в Левски, после и шеф на школата. И около него имаше скандали с побоища на юношески мачове, а и критиките към работата му не са малко. Един от големите герои вече го няма - Трифон Иванов.

Лошото е, че те нито успяха да заработят заедно извън терена, както го правиха на него, нито поотделно да допринесат за успех. Какъвто имаха с футболни обувки на краката.

Споменът за САЩ 94 е вечен, но двете десетилетия от края на 90-те до днес, когато героите са същите, просто не в екипи, а в костюми, поизлющиха доста от златното покритие върху ореола им.