Далечното време, когато България спечели три поредни официални мача...
16 години и 78 двубоя ще минат с този днес, когато пак имаме шанс да го направим
16 години без три дни, 78 официални мача и десет треньорски рокади - толкова вода изтече във водопада на футбола от момента, в който България спечели три последователни значими двубоя.
А под значими имаме предвид всички срещи, които не са приятелски. Сега националният ни отбор е на прага да повтори това постижение.
Победа над Кипър в Лигата на нациите довечера ще означава трети пореден успех в официален мач - нещо, което не се бе случвало в последните 75 официални срещи.
В тях включваме 40 двубоя от световни квалификации, 35 в европейски квалификации и три срещи на Евро 2004.
През 2002 година България се класира на последния си голям форум - Европейско първенство.
Точно в онези квалификации под ръководството на Пламен Марков нашите за последен път взеха три мача един след друг - победа над Белгия като гост (2:0), както и над Хърватия (2:0) и Андора (2:1) като домакин.
Победа над Кипър в съботната вечер ще ни донесе актив от 9 точки. Бихме Словения с 2:1 и Норвегия с 1:0 (с тях поредицата е вече 77 двубоя) и трети пореден успех е изключително важен.
Няма да ни класира на голямо първенство, но ще ни даде голям шанс да спечелим групата си в Лигата на нациите.
Постижението би било много значимо, предвид резултатите ни в последните 15-ина години. Толкова важна е третата поредна победа. А и времето от последните три такива е толкова дълго, че чак не е за вярване.
Всички помним, когато това се случи за последен път. В онзи силен български отбор имаше големи характери и също толкова играчи от висока европейска класа.
Стилиян Петров, Мартин Петров, Димитър Бербатов, Красимир Балъков - малка част от мъжете, които ни пратиха на последното ни голямо първенство.
Разликите с онези дни са големи - и като класа, и като отношение. Онази еуфория вече липсва по нашите терени, което в не по-малка степен важи и за мачовете на националния отбор. Скептицизмът надделява.
Срещите през 2002-а бяха първите ни в онези европейски квалификации. България започна срещу силния тим на Белгия и победи с 2:0 в Брюксел след голове на Зоран Йанкович и Стилиян Петров.
Натурализираният сърбин замени контузения Бербатов и се справи перфектно. Стенли също се отчете с красиво попадение.
Месец по-късно България посрещна Хърватия - селекция, в която имаше не малко играчи от най-големите европейски клубове. Бихме с 2:0 след голове на Стилиян и Бербатов - вероятно най-запомнящия се мач на националния ни отбор за новия век. И със сигурност - най-силният двубой на Бербо с екипа на България.
Последва домакинството на Андора, спечелено с 2:1 след попадения на Георги Чиликов и Красимир Балъков. Три поредни победи. Страхотно... и отдавна.
Последваха още четири поредни мача без поражение - равенства с Естония и Белгия и победи над Естония и Андора. Завършихме със загуба от Хърватия, но въпреки това бяхме първи в групата. Оттогава не ни се е случвало.
Но през 2002-а всичко започна с три поредни победи. Хубаво ще е да повторим постижението и да сложим край на негативната серия.
Време е. Чакаме 16 години.