Дъщерята на Трифон към феновете на ЦСКА: Благодаря ви, човеци!

Галина Иванова написа трогателно обръщение след юбилея на "червените" и почитта към големия капитан

Снимка: Bulphoto

Дъщерята на Трифон към феновете на ЦСКА: Благодаря ви, човеци!

Галина Иванова написа трогателно обръщение след юбилея на "червените" и почитта към големия капитан

11:03 | 9 май 2018 1 3329 Снимка: Bulphoto

Дъщерята на Трифон Иванов - Галина, благодари на феновете на ЦСКА за почитта към покойния капитан в събота, когато хиляди скандираха името му по време на юбилея на клуба.

ЦСКА

Транспаранти в сектор "Г" съпроводиха жеста в третата минута на мача срещу "Лудогорец" (0:0):

"Мъжкар голям с добро сърце

Но Господ рано те отне

Знай, Туньо, не си забравен!

За теб ще пазим вечен спомен!"

Галина Иванова написа в личния си профил във фейсбук, очевидно трогната от видяното и чутото на Националния стадион "Васил Левски":

"До скоро всичко за мен беше в самата игра... в големите очаквания с които нарамвах най-славните играчи... в майсторството им да обърнат всичко сигурно в най-неочаквано... Всичко което виждах до тук беше фокусирано в зеленината ... в шепичката човеци!

Аз съм дъшеря на Трифон Иванов и като такава никога не съм имала възможността да обикна цял един отбор, защото моят винаги е бил само от един човек... следяла съм всичко само защото това е било ежедневието ми. Родена съм да бъда доживотен фен, без никога да съм била в "агитка". Когато си като мен ... мястото ти е отредено- вкъщи... или зад дебело лъснато стъкло. Всичко случващо се е даденост без усилия... като подарък но по рождение.

Животът отвъд 90-те минути... включва толкова много тренировки и толкова малко еуфория. Слушала съм как скандират името му много по-силно отколкото мен самата и никога не съм се замисляла над този феномен наречен "публика"... докато един ден не ми се наложи да изляза като Трифон Иванов.

И така ... за втори път ...две години след смъртта на тати... без разлика.. също толкова пронизващо и задължаващо мачът за мен спря ... в третата минута! Отново онези брутални аплодисменти... които сякаш искаха да го събудят... онзи капитан който настояваше всички ръце да се вдигнат високо към небето... онези същите ... незабравилите... отново бяха там въпреки че мачът беше друг!

До скоро всичко за мен беше в играта... До скоро ... докато не разбрах че играта е била животът му!".

Монологът е придружен с хаштагове

#благодаряВиМного

#ЧовециФутболни

#СърцаЧервени.

ИЗБРАНО