Преди дни затвори зимният трансферен прозорец в големите първенства, който премина под тоталната доминация на Висшата лига. От години Англия е Меката на трансферите и похарчените близо 600 милиона паунда не удивляват никого. Но през този прозорец имаше специфична тенденция и тя касае държава, която от една година насам живее в условията на война. Украйна фиксира най-мащабните си продажби на футболисти в рамките на няколко седмици.

Новината за близо 100 милионната сделка по преминаването на Микайло Мудрик от Шахтьор (Донецк) в Челси дълго време беше най-отгоре в класацията, докато не бе изпреварена от тази за Енцо Фернандес. Също в Челси, но от Бенфика.

Междувременно към испанската Ла Лига потегли считаният за най-голям украински талант Виктор Циганков. Вероятно и заради войната, най накрая родният му клуб Динамо (Киев) склони да го прати на гурбет, но закъснението си оказа своето значение. И Циганков се озова само срещу наем в каталунския Жирона. На този етап струва само 5 милиона евро, но от неизбежния му следващ трансфер Динамо разчита поне на добавка от 30 милион.

Иля Забарний извади по-голям късмет от Циганков и се озова в Борнемут, а Шахтьор прибра близо 25 милиона паунда за него. На фона на трите големи сделки, някак незабелязано остана заминаването на Серхий Кривцов в Интер (Маями). По-непознат е фактът, че над 350 украинци в момента са със статут на легионери в чужди първенства. Почти няма европейска и азиатска държава в която да не се състезава етнически украинец.

И това преселение съвсем не е заради войната.

Мудрик при представянето му в Челси

Getty Images

Това, че украинците струват скъпо и са търсени в Европа не започва от тази зима. Благодарение на един футболен гений, който се нарича Валерий Лобановски, украинският футбол стана доминиращ в СССР след 1970 година. Показателен е фактът, че във финалния мач срещу Нидерландия на европейското първенство през 1988 година на терена бяха 10 етнически украинци, а на вратата - кримският татарин Ринат Дасаев. И по време на перестройката в СССР голяма част от този отбор успя да поиграе в западни клубове. А след като станаха независима държава през 1991 година, украинците закономерно затвърдиха тенденцията и се превърнаха в най-конвертируемата футболна промишленост на бившия СССР.

Но войната наложи някои нови реалности и например една от големите емблеми на Украйна - Анатолий Тимощук беше изваден от всички ранглисти и лишен от званията си, защото остана в Санкт Петербург. Което е доста тъжно, защото през годините Тимощук церемониално си украсяваше лицето в синьо и жълто, и вееше националния пряпор на Украйна.

А сега е предател и никой в Украйна не иска да си спомня, че той носеше екипа на Байерн и прославяше родината си. На другия полюс застана Андрей Воронин, който се смяташе за много свързан с Русия, но напусна на 1 март миналата година Москва и застана открито на проукраинска позиция.

Футболният елит на Украйна, било в родината или извън нея, твърдо подкрепя родината си. Както между впрочем би го направил техният гуру Валерий Василиевич Лобановски. Никой не може да има съмнение, че Кмета би застанал от правилната страна на историята.

Ето ги десетимата, прославили Украйна и зад граница с трансферите си, като ги няма двете първи "Златни топки" Олег Блохин и Игор Беланов. Те също поиграха навън, но като представители на СССР, а и не направиха кариера извън страната, равна на стореното с екипа на Динамо (Киев).

Нито пък трансферите им бяха гръмки.

1. Съвсем не е сигурно, че е достоверно, но в далечната 1988 година Александър Заваров беше продаден от Динамо (Киев) на Ювентус за баснословните тогава 4 милиона долара. И трансферът му беше една от многото индикации, че нещата се променят и ледът на тиранията си пропуква. Заваров е роден и израсъл в Луганск, там където от 9 години се водят най-жестоките битки за независимостта на Украина.

Александър Заваров

Снимка: Getty Images

2. Десет години по-късно, десет повече струваше Андрий Шевченко на Милан. А след това доста пари платиха за него и в Челси. Той е емблемата не само на украинския футбол, но и на страната си. Третата "Златна топка" на украинците, като през 2004-а я получи именно като украинец, не като състезател от СССР.

Беше велик футболист, но по-важното е, че е велик човек. Гордост за народа си с който е рамо до рамо в този тежък момент. Андрий е роден в Бориспол, Киевска област. Градът бе окупиран за 40 дни от руската армия.

3. Серхий Ребров е почти връстник на Шевченко и двамата бяха направили страхотен дует в Динамо (Киев), макар и да е юноша на Шахтьор (Донецк). Когато Шевченко замина за Милано, Ребров отиде в Лондон. Тотнъм заплати за него 18 милиона паунда. Не може да се каже, че Ребров направи нещо извънземно първо в Тотнъм, а след това в Фенербахче и Уест Хем. Сега е треньор в ОАЕ и не е особено активен в подкрепата на Украйна. Може би защото е родом от Горловка, Донецка област - място превърнато в лунен пейзаж.

4. Андрий Ярмоленко е друга голяма гордост на Украина, преди като футболист, а сега като пламенен патриот на своята родина. 18 милиона евро успя да вземе за него Динамо Киев от Борусия Дортмунд. Година по-късно цената му нарасна с още пет милиона, когато премина в Уест Хем. Ярмоленко вложи доста усилия за каузата на Украйна на футболния терен, а сега се състезава при Ребров в Ал Аин. Роден е в Чернигов, район който бе близо два месеца под окупация на нахлулите от Беларус руски войски.

5. 23-годишният Виталий Миколенко извади огромен късмет, след като трансфера му от Динамо Киев в Евертън бе сключен на 1 януари 2022 година. В касата на киевския клуб постъпиха 17 милиона паунда и както се вижда от изявите му при "карамелите", всяко пени си е заслужавало. Левият бранител попадна в обективите на всички световни медии по време на мача Евертън - Манчестър Сити миналата година. Загърнат със знамето, прегърнат със Зинченко, със сълзи в очите - това остава като вечен спомен от деня след най-голямата трагедия в Европа от 77 години насам. Роден е в Черкаси, централна Украина, район почти незасегнат от военните действия.

6. И Олександър Зинченко от дълго години прославя родината си, но интересен детайл, е че пътят му към Висшата лига на Англия минава през руския Уфа. Трансферната му сума е само 4 милиона паунда, но пък Сити го продаде през лятото на Арсенал за 25 милиона. Зинченко е обект на особена омраза в Русия заради украинската си позиция, която побърква руските тролове. Роден е в Житомирска област, която остана незасегната от инвазията.

Олександър Зинченко

Getty Images

7. Руслан Малиновски спокойно може да мине за най-проспериращият украински футболист, защото след Аталанта се озова в Марсилия. Шахтьор (Донецк) го продаде само за 4 милиона евро на Генк, след това белгийците му вдигнаха цената до 12 милиона за тима от Бергамо, а от няколко месеца е футболист на Марсилия срещу вече 18 милиона. Малиновски е футболистът с най-голямо влияние в сегашния национален отбор на Украйна. Роден е в град Житомир и дори само този факт го прави огромен патриот.

8. Роман Яремчук напуска Динамо (Киев) срещу само 1 милиона евро, но си вдига стремглаво цената и Гент го продава на Бенфика за 18 милиона. А през миналото лято "лисабонските орли" го върнаха в Белгия, но - в шампиона Брюж за 15 милиона. Яремчук получи също незабравим момент на съпричастност от публиката на стадион "Луш", а сълзите му влязоха в новините. Степента на отдаденост към родината се обуславя и от града в който е роден - Лвов.

9. Йевхен Коноплянка е от особено значение за украинския футбол, защото бе продаден за 40 милиона евро, но не от грандовете Динамо или Шахтьор, а от Днипро. Огромните очаквания на Севиля, че са придобили новия Шевченко, обаче се превърнаха в илюзия. Доста по-добре се представи с екипа на Шалке в Германия, но като цяло авантюрата му завърши зле. Сега облича екипа на полския Краковия и не го викат от три години в националния отбор. Роден е в Кировград, Централна Украйна, който също не е въвлечен във военни действия.

10. И най-фамозният трансфер безспорно принадлежи на Димитро Чигрински, който през 2009 година бе продаден от Шахтьор на Барселона за 25 милиона евро. Тогава бе прието като изненада и се оказа, че има защо. Срещу тази колосална сума, Чигрински изигра 12 мача с екипа на каталунците. Провалът му в Барса го повлече надолу и той стигна накрая до малкия гръцки Йоникос. Не остави и кой знае какво следа с националната фланелка. Централният защитник е роден в най-западната част на Украйна, в Хмелницка област, където никой не се регистрира като руско говорящ.

Дмитро Чигринский

Снимка: Getty Images