17-11-2017 20-11-2018

Футболна Украйна в СССР: Екзекуция на голмайстора и две "Златни топки"

Преди 80 години Стаховский изчезна в лагерите, а през 80-те Динамо бе гръбнак на Сборная

17:09 | 2 март 2022 | Редактор : Динко Гоцев 13 13562 Снимка: Getty Images

Футболът реагира на случващото се в Украйна по не един начин, а събитията от последната седмица пък от своя страна имат своето влияние върху великата игра. И не само в регионален, а в световен мащаб - изхвърлянето на руснаците от Мондиала, отнетият финал на Шампионската лига от Санкт Петербург, извадените от евротурнирите руски тимове, ситуацията на Абрамович в Челси дори, ако щете...

Ретро

Футболът - този социален феномен, дълго време държеше ръка за ръка руснаци и украинци в един от историческите отбори на ниво национални турнири. Да, той бе сборен, често в него е имало пукнатини в отношенията, но бе успешен. Трудно приеман по света, че дори и в собствената си страна, странен и с трудна за изграждане атмосфера в него, но тимът с четирите букви СССР на гърдите си бе фактор. За това говорят европейска титла и още три загубени финала на континента, а отборът не бе далеч четири пъти и от мач за титла на световно първенство. Взе два пъти Олимпийско злато, както и три "Златни топки".

Руснаци и украинци (а с тях и беларуси, грузинци и арменци) се сражаваха заедно на футболния терен, независимо дали всички са били отдадени с умове и души на каузата изцяло. Историята на тази връзка също е интересна, макар далеч да не е най-значимата тема, когато има взивове, стрелба и отнети човешки животи.

Тази история започва със създаването на първия Съветски национален футболен отбор, което става някъде в началото на 20-те години на миналия век. Смята се, че първият мач на отбора на Руската съветска федеративна съюзна република е срещу Сборен тим на финландските работници - 4:1 в Петроград, както тогава се зове Санкт Петербург. В състава са 11 играчи от този град и един от подмосковието. Само руснаци.

Първата официална среща на тима е през 1923-а, когато двама украинци от Харков се вливат в отбора на СССР за приятелската среща с Турция в Москва. Имената им са Иван Привалов и Александър Спаховский.

Embed from Getty Images

Вторият дори вкарва гол в мача и е считан за един от най-добрите нападатели в региона по това време. Играчът на Щурм (Харков) обаче никога повече не облича съюзната фланелка. Той играе за неофициалния украински тим, който съществува между 1925-а и 1935-а, преди да изчезне, отново "влят" в редовете на Сборната команда на СССР. Но не всеки украинец отива да играе за този състав. Съдбата на Стаховский, изключително популярна личност по онова време из украинските земи, е тъжна. Най-добрият футболист, тенисист и хандбалист в страната едновременно в онези години, загива между 1938-а и 1940 г., като не е ясно дали е разстрелян или умира в лагер някъде в Хабаровск. Арестуван е за антисъветска пропаганда през 1937-ма, а нататък съдбата му е спорна, но от лагера не се връща.

Личната история на Стаховский е само детайл в голямата история на украинците във футболната гордост на Съюза - червените екипи с четири едри букви. Нататък тя е не по-малко значима, но за щастие, не толкова трагична.

Двата велики периода на СССР във футбола са от средата на 50-те до към края на 60-те, както и през 80-те години. Не, че през останалото време срещу съветските отбори на клубно и национално ниво е било леко... Но особено в тези две епохи, СССР бе страшилище.

Първият суперотбор отиде и спечели златните медали на Олимпиадата през 1956-а в Мелбърн (България е бронзова от този футболен турнир), а в състава на треньора Гаврил Качалин са девет московчани, Никита Симонян и Сергей Салников (от Краснодарския край). Само руснаци. Това е отборът на Яшин и Нето, който предстои тепърва да прави големи неща.

Виж още Червеният Стрелец отиде в ГУЛАГ, вместо да се изправи срещу Пеле

Идва Мондиал 1958, от който по причини, отново извънфутболни, е изваден най-големият талант на Съюза - Едуард Стрелцов, който месец преди това е осъден в Москва за изнасилване при изключително мистериозни обстоятелства. На световното в Швеция съставът е с гръбнака от Мелбърн, но вече се виждат и украински имена - Войнов, Маслаченко, Островский, Йерохин. Тимът губи на четвъртфинал от домакините, като остава впечатлението, че е бил готов за финал.

Две години по-късно идва първото в историята Европейско първенство, а финалът в Париж е изненадващ - СССР срещу Югославия. В състава личи нова кръв, а освен украинците, основна сила са четирима грузинци - Чохели, Калоев, Месхи и Метревели. Финалът е спечелен с 2:1, това е историческа първа европейска футболна титла и тя отива в Сборная.

През 1962-ра на Мондиала в Чили тимът пак отпада от домакините, пак при спорни обстоятелства. Две години по-късно е втори на Евро 1964, после четвърти в света на Мондиал 1966.

На континенталното първенство през 1972-ра отново стига до финал, но го губи от ФРГ. И това е краят на първата златна ера. Почти изцяло е повлияна от руснаци като водещи фигури, а основната от тях е Яшин - "Златна топка" за 1963-а и девет пъти избиран за вратар №1 в света за годината. Изключителен и като играч, и като човек и лидер, обединявал хората от всички републики, викани в отбора. И грузинецът Месхи, и украинецът Войнов, сочат именно Черния паяк като фигурата, около която СССР всъщност е бил отбор и колектив в онези години.

Вторият златен тим се ражда в годините на яростно противоборство между Динамо (Киев) и Спартак (Москва) на домашния фронт - в първенството на СССР, и техните ярки изяви в евротурнирите. 80-те са време, в което киевското Динамо печели пет титли на Съветския съюз, взима четири пъти купата, а вдига и Купата на купите в Европа след финал срещу Атлетико (Мадрид) през 1986-а. В отбора са фигури като Олег Блохин (на основната снимка, "Златна топка" за 1975-а) и Игор Беланов ("Златна топка" за 1986-а).

На европейската сцена са победени страховити съперници, а мечтата за Купата на шампионите остава близо - три четвъртфинала и един полуфинал, но...

Embed from Getty Images

Спартак пък е изключителен отбор в същото десетилетие, но остава седем пъти втори и печели едва две титли на СССР. В Европа прави велики мачове - бие насред "Бернабеу" Реал и т.н. Това би следвало да е гръбнак на много силен Сборен отбор, нали?

Но какъв гръбнак при такова съперничество на местно ниво, което не е дори само футболно?

Валерий Лобановский - големият стратег зад машината Динамо, е назначен да води СССР и на Мондиал 1986, и на Евро 1988. Налага се, след като участието в Испания на световното през 1982-ра и неуспехът да се класира тимът за Евро 1984 са отчетени като провали. Лобановски си знае - 11 играчи от неговия Динамо са извикани за първенството в Мексико през 1986-а, а за европейското две години по-късно те са 12!

СССР е много силен и на двете първенства, елиминиран на осминафинал от Белгия в един от мачовете на турнира през 86-а, финалист през 88-ма. Но настроенията в Москва не са особено позитивни. А и в Киев, където би следвало да стискат палци за своите, пак няма еуфория.

Виж още Водопроводчикът, който търсеше съвършенство във футбола

"Хората изглежда не приемаха този отбор като свой - разказва в едно от интервютата си Андрей Шевченко, който през 1986-а е на 10 години. Помни ясно Чернобил през април, а после световното през юни. - Особено в онази година, когато се случи Чернобил. После гледахме как СССР бие в Мексико и беше много силен отбор. Но не усещах наоколо да има чак радост от победите. Хората обсъждаха и гледаха мачовете, но без еуфория."

Напълно нормално, разбира се, особено в онзи момент. След финала на Евро 1988 към Лобановский има критики, въпреки че той е направил и невъзможното Сборния отбор да вземе трофея. Междувременно съставът е подмладен със звезди на бъдещето като Литовченко, Протасов, Михайличенко и Саша Заваров. Разбира се - всичките от Динамо, украинци. По-късно те играят за отбори като Ювентус, Сампдория, Рейнджърс... Печелят титли на Италия и други първенства из Европа.

В същата 1988 г. на Олимпиадата в Сеул отборът е воден от друг селекционер. Явно второто място на европейското не е достатъчно и Лобановский е "замразен", а тимът отива в Корея с Анатолий Бишовец като треньор. Но пак има украинци, а Михайличенко става първият в историята с мачове на първенство на континента и Олимпиада в едно лято. СССР печели втората си титла в страхотен финал срещу Бразилия на Ромарио.

След първенствата от 1990-а, 1992-ра, 1994-а, когато ОНД и Сборен отбор все още запазват някакъв спомен са Съветския, Русия и Украйна вече играят като самостоятелни състави. Има немалко случаи на украинци, които избраха да носят другия екип - Онопко, Канчелскис, Ледяков...

Embed from Getty Images

Руснаците наследиха спортната слава, както и трофеите и участията на СССР, включително и във футбола. Днес те са двукратни олимпийски шампиони, европейски първенци и трикратни финалисти, четвърти в света...

Но всичко това бе завоювано и с украинска пот, и то - сериозна като принос.

Плюс две от трите "Златни топки" на съветски футболисти, които имат украинска опаковка.

ИЗБРАНО