От самото начало - едно хлапе, показало суровия си талант по бедните улици в покрайнините на Буенос Айрес, до самия край на впечатляващата му кариера, превърнала го в легенда и приключила години по-късно в същия този град, Диего Армандо Марадона остава неповторим. И със сигурност ще бъде вечен, защото никога няма да бъде забравен.

Марадона дебютира за Архентинос Хуниорс през 1976 година, а две десетилетия след това сложи точка на всичко, но с екипа на Бока Хуниорс. Днес митичната десетка вече е на небето, но след него остават думите му. Ето и някои от най-запомнящите се откровения на Марадона:

"Да играя с топката ми дава невероятен мир. Винаги съм тичал към нея, искал съм да играя с нея, да я притежавам. И това усещане никога не се промени. Дайте ми топка и ще правя това, което винаги съм обичал да правя, без значение къде се намирам", споделя Диего за отношението си към топката, с която години наред твори вълшебство след вълшебство. 

"Уго Гати, бедничкия човек. Каза ми, че съм дебелак, но не знаеше, че с това само ще ме мотивира още повече. Хорхе Ситершпилер (б.р. - дългогодишен приятел и агент на Диего) ме помоли да вкарам два гола, а аз му отвърнах, че ще са четири", относно мотивацията си рано в професионалния път и закачка с легендарния вратар на Бока Хуниорс Гати.

"Когато отидох в Неапол бях на нулата. Бях готов на всичко. Годините ми в Италия бяха истински спектакъл. Никой не ми вярваше, когато казах, че ще станем шампиони. Неапол спаси кариерата ми", казва той относно златните си години в Наполи, където става шампион на Италия и вдига Купата на УЕФА.

"Най-сюблимният момент в кариерата ми. Когато вдигнах световната купа в ръцете си, сякаш докосвах небето. Всичките ми мечти се сбъдваха. И паралелно с това си мислех колко са щастливи всички аржентинци", обяснява легендата чувството да бъдеш световен шампион.

"Божията ръка, хе-хе. Шилтън скочи със затворени очи, а после ми се обиди и не ме покани на прощалния си мач. Този гол ми харесва почти колкото всеки друг. Но усещането беше сякаш ограбвам англичаните, след като те ни взеха Фолкландските острови", гласи култовото му обяснение за попадението срещу Англия на Мондиал 1986.

"Отрязаха ми краката. Ето, казвам го", краткият му коментар за допинг скандалът, изхвърлил го от Мондиал 1994 в САЩ.

"Да се върна в Бока беше като да се родя, но след 14-годишна бременност", е обяснението му как се чувства при завръщането си в легендарния тим от Буенос Айрес четиринадесет години по-късно.

"Като играч Пеле бе най-добрият, но не знаеше как да се възползва от това и да подобри футбола. Можехме да направим много неща заедно, но сме много различни. Той се страхуваше от мен. Смяташе, че ще му отнема нещо, което никога не съм искал. Да бъда №1. Най-великият. Но това го определят хората и всеки го усеща", гласи обяснението на отношенията му с Пеле преди двамата да се помирят.

"В психиатрията имаше един, който вярваше че е Робинзон Крузо, а на мен не ми повярваха, че съм Марадона", разказва той за мрачните си дни.

"Меси е най-добрият в света", казва неведнъж Диего и никога не крие обичта си към сегашния №10 на Аржентина.

"Направих каквото можах. Мисля си, че не беше толкова лошо за мен. Знам, че не мога да променя света, но няма да позволя на някой да влезе в моя, за да го промени. Никой няма да ме накара да повярвам, че грешките, които съм правил, било то с наркотиците или бизнеса, по някакъв начин са променили чувсвтата ми. Винаги съм бил същият. Това съм аз, Марадона. Аз съм Диего", пък гласи епилогът на автобииграфията му "Аз съм Диего"