Днес в Рим ще има сълзи - отива си гладиаторът Даниеле де Роси
Той е ултра на терена. Изцяло отдаден на каузата, старомоден. И ще липсва
"Защо се смееш, хлапе?"
"Щастлив съм."
"Така ли? Какво те прави толкова щастлив?"
"Имам екип на Рома!"
"Сериозно ли? А ако ти кажа, че ще изиграеш повече от 600 мача в него, когато станеш голям?"
"Ако го облека и веднъж в официален мач, това ще е повече от велико!".
Като гледам тази снимка - моя като дете, разбирам какъв късметлия съм. Никога не съм приемал това като даденост, но и никога няма да мога да се отблагодаря за този късмет и чест.
Беше дълго пътуване, подхранено от моята любов, която никога не е изстивала към този клуб."
Така започва писмото на Даниеле де Роси, публикувано на официалната страница на Рома, придружено със снимката му като хлапе с екипа на тима (горе). Днес римляните приемат Парма в последен кръг от Серия А, а Даниеле се оттегля от тима.
"Благодаря на моите фенове. Днес мога да ви нарека така. Вие сте причината да избирам отново и отново този град, този отбор и този начин на живот. За последен, 616-и път, ще го направя в неделя. Никой никога няма да ви обича повече от мен!".
Обяснения в любов, които не са празни думи. Де Роси е роден в Рим, син на бивш играч и треньор на Рома, отдал целия си живот на този клуб.
"С манталитет на ултра на терена,
Даниеле де Роси е нашата гордост."
С такъв транспарант го посрещат феновете на Рома.
Той е на върха сред футболистите, изкарали кариерата си само в един отбор, по престой в него. 18 години.
Изигра 615 мача, носи капитанската лента след великия Тоти, спечели два пъти Купата на Италия, бе Футболист №1 в Серия А също два пъти... Световен шампион с националния тим от 2006 г.
Де Роси не е модерният футболист. На прасеца му е татуиран триъгълник "на смъртта" с играч, правещ убийствен шпагат и знак за опасност. Това е той - насреща ли е, всичко може да ти се случи.
Дебютира през есента на 2001-ва, когато бе на 18. Изпусна за малко шанса да стане шампион с Рома, което се случи същото лято.
Даниеле е най-резултатният полузащитник в екипа на Италия след Втората световна война. Втори по асистенции в историята на Рома, както и втори по мачове за клуба. И на двете места е изпреварен само от Тоти.
През годините го искаха куп грандове, включително омразният му Ювентус.
"Говоря с теб само от уважение към това, че в твоя клуб играят Буфон и Пирло", са единствените думи, които казва на Алесио Секо, кралят на ювентинските трансфери, който му звъни да каже, че клубът от Торино иска да го вземе.
"Когато видя някой играч да си прави селфи в съблекалнята, да се снима, да седи пред огледалото преди тренировка или мач... Иде ми да взема една бейзболна бухалка...!". Каза го в интервю.
"Рим е най-красивият, но и най-войнственият град в света - казва след поредния червен картон. - Ние тук не си играем, никой не може да дойде и да си прави каквото иска!".
Мъже като него плачат, това е доказано. Изживя страшно тежко раздялата с модела и майка на дъщеря му - Тамара.
Преди две години плака на погребението на един специален човек - Пиетро Ломбарди, част от щаба на шампионския тим на Италия за Мондиал 2006, който се е грижил за екипите, удобствата на играчите, всичко. Сърцето и душата на лагера.
На погребението Даниеле пъхна медала си на шампион от онова световно в ковчега на Пиетро. Ето за такъв мъж говорим.
Последният римски легионер днес се оттегля.
Всъщност, не е последният... Роденият и израснал в Рим и Рома Алесандро Флоренци поема щафетата. Вече е на 28 години, играе осми сезон в клуба на сърцето и детството си.
След Тоти и Де Роси, негов ред е. Традициите на Рим трябва да се пазят.
Днес обаче Вечния град ще плаче за Даниеле - техния гладиатор.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}