2024-тa бе годината на Насар. Но не липсваха и други големи моменти
Какво се случи в спорта - не само българския, а и световния?
Отиващата си 2024 година е запомняща се - както в глобален мащаб, така и по-конкретно за българския спорт. Несъмнено в съзнанието на всички още дълго време ще бъдат седемте медала, коиот нашите спортисти спечелиха на Олимпиадата в Париж - три златни, един сребърен и три бронзови.
Семен Новиков откри българската сметка с медали на 8 август, когато триумфира в категория до 87 килограма в борбата класически стил.
Това бе и най-успешният ден за страната ни откъм общ брой медали, тъй като Кимиа Ализаде взе бронз в таекуондо до 57 килограма, Божидар Андреев също стана бронзов във вдигането на тежести до 57 килограма, а Хавиер Ибанес взе бронз в категория "перо" в бокса.
Магомед Рамазанов спечели титлата в борбата свободен стил на следващия ден - категория до 86 килограма, а Боряна Калейн завърши със сребро в художествената гимнастика.
Но несъмнено най-големият успех бе титлата на Карлос Насар. Той буквално смаза конкуренцията в категория до 89 килограма с нов световен рекорд към момента - общ двубой от 404 килограма след 180 килограма в изхвърлянето и още 224 в изтласкването.
По-рано през годината, през февруари, той стана европейски шампион в София. А пък за финал грабна и световната титла в Манама, след като по-рано през месеца стъпи и на световния връх, подобрявайки с килограм собственото си върхово постижение.
Така той спечели в една година трите най-големи състезания в щангите.
Естествено, няма как да минем и без скандали, които не са на изцяло спортна тематика. На Игрите в Париж се вдигна ужасно много шум около алжирската боксьорка Имане Хелиф, която спечели златото в категорията си, ала триумфът ѝ бе съпътстван от множество полемика относно това дали е наистина е жена или не.
Новак Джокович превъртя тениса, печелейки единственото, което му липсваше като професионалист - олимпийското злато.
Лятото не бе само олимпийски игри. Имаше и колоездене и футбол.
Словенецът Тадей Погачар си върна върха в "Тур дьо Франс" след три години пауза, печелейки Обиколката за трети път. При това без да остави шанс на конкуренцията.
Във футбола имашпе Европейско. Което бе завоювано от Испания.
На 14 юли в Берлин "Ла Роха" вдигна четвъртата си титла, след като победи Англия във финала, а преди това в елиминациите последователно отстрани Грузия, Германия и Франция. Финалът завърши 2:1 с голове на баските Нико Уилямс и Микел Оярсабал, а несъмнено откритието на първенството бе Ламин ЯМал, който въпреки крехката си възраст бе просто неудържим.
В клубния футбол може би най-запомнящото се бе триумфът на Байер (Леверкузен). Шегичката, че бившият отбор на Димитър Бербатов всъщност е Neverkusen, защото никога не печели, вече не е актуална. "Аспирините" на Чаби Алонсо най-сетне станаха шампиони, след като преди това имаха пет втори места в историята си.
Няма как да не отправим поглед и към САЩ, макар и към по-нетрадиционен спорт. Бейзбол.
Японецът Шохей Охтани стана първият играч, който успява да направи 50 хоумръна и да открадне 50 бази в рамките на само един сезон. A за да бъде всичко още по-сладко - изведе Лос Анджелис Доджърс до титлата в Световните серии.
Хуан Сото пък подписа с Ню Йорк Метс за нечувана досега сума - $765 милиона за срок от 15 години.
Годината си отива, а за финал трябва да отбележим, че страната ни пак има тенисист в Топ 10 на света - Григор Димитров изпраща 2024-а именно на десето място в световната ранглиста. А също така игра етири финала, печелейки един от тях.
Футболът ни отново не блестя с нещо особено, националите ни пропуснаха възможността да спечелят групата си, но в крайна сметка това е реалността. Един от поводите за радост извън зеления терен и на международната сцена със сигурност бе и Кубрат Пулев, който с победата си срещу Махмуд Чар взе световната титла на WBA.
Имаше достатъчно поводи на други родни спортисти, които ни накараха да се гордеем. А в световен мащаб също не липсваха постижения, така че можем да си пожелаем една още по-вълнуваща и изпълнена със спорт нова година.