Отобрът на ЦСКА 1948 се класира за своя първи финал за Купата на България.

Това стана факт след елиминрането на Локомотив (София) в драматичния полуфинален сблсъсък, решен след продължения в реванша.

Двубоят на стадиона в Бистрица завърши 2:2 след 120 минути игра (1:2 в редовното време), като след общ резултат от 5:4 в двата мача, ЦСКА 1948 се класира на финал.

Исторически момент за клуба, който на 24 май на националният стадион "Васил Левски" ще се изправи срещу един измежду Лудгорец и Черно море в своя първи голям финал.

Първият мач между от този сблъсък бе спечелен с 3:2 от ЦСКА 1948 и макар да бяха в ролята на категорични фаворити, домакините загубиха с 1:2 редовната част от мача, което наложи изиграването на две продължение от по 30 минути.

А в тях героят бе добре познат - Ивайло Чочев, който в 117-ата минута вкара скъпоценния и най-важен към днешна дата в историята на ЦСКА 1948 гол.

Завърналият се в титулярите след контузия Чочев вкара голът в редовното време, вкара и с глава в продълженията, а с това увеличи сметката си през сезона на впечатляващите 21 попадения за халф.

Но началото на този мач изобщо не бе оптимистичено за ЦСКА 1948. Ключови за Локомотив се оказаха вихрените първи 17 минути, в които "железничарите" набързо успяха да осъществят пълен обрат в общия резултат.

Още в деветата минута централният бранител Дейвид Малембана изстреля истински снаряд от пряк свободен удар, който се удари в страничната греда и след това премина голлинията на Даниел Наумов с 1:0 в полза на гостите.

Снимка: Bulphoto

Попадението вдъхнови и без това започналите доста активно мача "локомотивци", като осем минути по-късно обратът вече бе факт.

Отбраната на ЦСКА 1948 не изчисти добре топката след корнер, тя попадна в Селсо Рапосо, който с мощен удар, а и с помощта на лек рикошет вкара за 2:0.

В тези минути играчите на ЦСКА 1948 изглеждаха в нокдаун. Те действаха хаотично по терена, но с доза шанс успяха да се върнат в сблъсъка преди да е изтекъл и половин час игра.

При едно центриране Елитон отправи изстрел с глава, при който се оказа, че топката се е ударил в ръка на бранител. Георги Кабаков отиде сам да види ситуацията, в която ръката бе безспорна, а заради летящата топка в посока вратата, главният съдия нямаше друг избор, освен да отсъди дузпа.

Снимка: Bulphoto

Ясно бе, че зад топката ще застане завърналият се от контузия Ивайло Чочев, който безкомпромисно прати топката във вратата за 1:2.

От този момент Локомотив така и не успя да се върне към ритъма от началните минути и така и не създаде опасност до края на мача.

ЦСКА 1948 също не играеше кой знае колко брилянтен футбол, но не може да се отрече, че бе по-опасният тим на терена, а това доведе до няколко опасни удара, като от тях най-близко до гола бе този на Парвиз Умарбаев.

По-малко от 10 минути преди края на редовните 90 минути, таджикистанският национал стеля мощно от дистанция, но страничната греда спаси отборът на Локомотив.

Съвсем логично и двата тима не предприемаха особени рискове в продълженията, но ключова се оказа 117-ата минута, когато едно центриране в наказателното поле бе превърнато от Ивайло Чочев в гол с глава.

Гол, който прати ЦСКА 1948 на финал.

Снимка: Bulphoto