Феновете на Арсенал намразиха капитана си, а той остана и ги радва на инат

17:49 | 28 април 2022 | Редактор : Николай Петров 1 3776 Снимка: Getty Images

Преди три сезона бившият капитан на Арсенал Гранит Джака беше освиркан от феновете и си бе събрал багажа за напускане на Лондон. Отношенията между двете страни изглеждаха необратими, но сега е съвсем различно.

През миналия уикенд швейцарският национал с албански корени вкара страхотен гол за своя отбор при домакинството на Манчестър Юнайтед и благодарение на това "артилеристите" са все по-близо до класиране в топ 4 - първо от 2016 година насам.

Точно в онази година Джака пристигна в Арсенал след трансфер от Борусия (Мьонхенгладбах) и бързо се превърна в ключова фигура, но през 2019-а те го освиркаха при равенството 2:2 срещу Кристъл Палас във Висшата лига. Тогава той с жестове ги призова да не спират, за да ги подразни още повече. Капитанската му лента беше отнета, а критиките дойдоха след серия червени картони и цялостно слабо представяне. Но той никога не е показвал липса на желание в мачовете.

Пред сайта Theplayerstribune швейцарецът разказа историята си в опит "да изясни някои неща" с феновете на Арсенал. Ето я и нея:

"Багажът ми беше събран, а паспортите извадени.

Бях приключил с Арсенал. Имах договор на масата с друг клуб и всичко, което беше нужно да направя, е да го подпиша. Говорих със съпругата ми Леонита и бяхме взели решение да напуснем.

Оставаше само да се сбогувам с треньора МИкел Артета и след това се качвахме на самолета.

Това се случи през декември 2019 година. Два месеца по-рано знаете какво стана, а някои от вас вероятно са и присъствали. Толкова много неща се изговориха и мисля, че е време да ги изясня.

Искам да изясня, че аз обичам Арсенал, винаги съм го обичал и продължавам да го обичам. Ще дам всичко на този клуб до деня, в който го напусна. Знаем, че има много хора, които не ме харесват. Това е част от футбола и я разбирам.

В онзи ден срещу Кристъл Палас границата беше прекрачена. Водехме с 2:0 и те изравниха, а аз бях сменен след час игра. Още не се бях отправил към тъча, когато започнаха освиркванията. Не ставаше дума за няколко фенове в ъгъла, а за много по целия стадион. Бях шокиран, подобно нещо не ми се е случвало. Когато се приближих до тунела, погледнах нагоре към феновете и тази част винаги ще я помня. Сега затварям очи и пак виждам лицата им, и гнева им. Не ставаше дума, че не ме харесват. Беше различно. Това беше омраза, истинска омраза.

Embed from Getty Images

Аз никога не съм имал проблем с критиките. Ужасно ли игра Джака днес? Окей, няма проблем. Но да те освиркват феновете на собствения ти отбор? Като капитан? Това е различно, тук става дума за уважение. Тази дума винаги е значела много за мен още от дете. Майка ми ме е възпитала на това. Уважавай родителите си, уважавай клуба си, съотборниците и феновете.

В онзи ден аз не получих уважение, а коментарите бяха прекалени и беше твърде лично. Да, аз съм капитана на Арсенал, но и съм човек. Бях наранен и отговорих. Сложих ръка на ухото си, а на излизане хвърлих фланелката си и се отправих към тунела. Грешка ли беше това от моя страна? Да. Но бих ли повторил постъпката си, ако същото се случи утре? Нямам представа.

Трябва да съм честен по тази тема. Аз съм много емоционален. Да почувства подобно неуважение и омраза не пожелавам и на най-големия си враг. И днес мразя да минавам по пътя към тунела след загуба, защото разпознавам тези лица. Същите хора стоят там.

Сега просто снишавам глава, защото вече веднъж съм изживял кошмара и не искам да ми се случва отново. Родителите ми и агентът ми бяха на онзи мач с Кристъл Палас, защото щях да преговарям за нов договор на следващия ден. Дори не останахме на стадиона до края. По пътя към вкъщи никой не каза и дума. Беше тишина в продължение на час, в който шофирах. Без телефони, без думи, пълна нула. Прибрахме се и първият, който отрони дума, бе майка ми.

"Какво искаш да вечеряш", попита тя. Това е типична майка, знаете. Опитваше се да ме успокои, но виждах в очите й, че също е разочарована.

Получих обаждания от някои от съотборниците - Ектор Бейерин, Бернд Лено и Еду. Това беше много хубаво, но след това баща ми ми каза нещо, което не съм очаквал от него. "Време е да напуснеш отбора". Разбирате ли какво значи това?

Нека ви разкажа бърза история. В Югославия през 1968-а един 21-годишен студент се сгодява за любовта на живота си. Месец по-късно той влиза в затвора за демонстрация срещу правителството и призив за независимост на Косово. Годеницата му не знае кога ще бъде освободен и дали изобщо ще се случи, но го чака. Минава година, втора, трета и тя още чака. След нови шест месеца той е освободен и се женят, но решават, че там е твърде опасно и заминават в чужбина.

Така семейството ми се озовава в Швейцария и аз съм роден. Винаги, когато питам баща ми за тази история, той става емоционален. Случва се няколко години преди войната в Югославия. Там не става дума за нормален затвор и има някои неща, които още не е готов да ми разкаже.

При всеки проблем във футболната ми кариера, баща ми винаги ми е казвал: "Никога не се отказвай и продължавай да работиш здраво".

Снимка: Getty Images

Когато бях на 14, бях твърде дребен и слаб. Треньорите ми говореха за по-големия ми брат Таулан и колко е талантлив. Да, такъв беше, но ми казваха и че никога няма да стана професионалист. След това на 15 скъсах предна кръстна връзка и не играх осем месеца. Върнах се и беше ужасно. Страхувах се да влизам в единоборства и продължавах да получавам негативни коментари. Питаха ме защо продължавам да играя.

Вече започвах да се подготвям за друг живот, но в един от мачовете влязох в единоборство, което беше като при покер. Или стигаш до края или се отказваш. По този начин обичам да играя футбол. Влязох здраво, коляното ми остана здраво и това промени всичко. Станах по-уверен и можех да играя истинския си футбол.

Когато влязох в отбора на 17-годишните, ме повикаха в националния, тъй като едно от момчетата се контузи. През 2009 година спечелихме световното първенство за юноши. Това отвори вратата към Борусия (Мьонхенгладбах), а първите шест месеца там бяха ужасни. След 10 мача ме закотвиха на пейката.

През сезон 2012/13 година казах на баща ми, че искам да напусна и той ми отвърна "млъкни". "Дойдох тук за да играя..", казах аз, а той добави "вратата там е отворен и трябва да работиш по-здраво от останалите. Това е най-трудното".

Баща ми също е футболен треньор. Заедно с него анализираме мачовете и той винаги е много критичен. Може да вкарам два гола, но той ще ми каже, че позиционирането ми не е правилно. В 90% от случаите е прав. Обикновено при зимните паузи посещавам семейството си в Косово, но в онази година останах, за да тренирам. Върнах се в отбора и през сезон 2015/16 година станах капитан. Баща ми отново беше прав. Когато си лежал в затвор в Югославия, не ти изглежда особено тежко да те поставят на пейката във футболен отбор.

Такива отношения имаме с баща ми и затова беше странно, когато ми каза да напусна Арсенал след мача с Кристъл Палас. Както знаете, тогава ме извадиха от състава и ми взеха капитанската лента. Когато Микел беше назначен за мениджър през декември, му казах, че искам да напусна. Той прояви разбиране. Няколко дни по-късно отново говорихме, а след това обсъдих ситуацията и със съпругата ми. Куфарите ни бяха събрани и оставени до вратата.

Снимка: Getty Images

Когато взема такова решение, е много трудно да го променя. След това обаче Микел започна да говори как съм важна част от неговите планове. Почувствах, че той има точен и ясен план и че мога да му вярвам. Каза ми да му дам шест месеца, за да ми докаже и след това ако исках да напусна, няма да има проблем.

Обикновено дълго обмислям подобно решение и говоря с всички около себе си, но в онзи ден наруших собствените си правила. Звъннах на съпругата ми и родителите им и казах, че оставаме.

"Да, отваряйте куфарите. Това е ново предизвикателство. Или оставате с мен или ме оставяте сам, защото ще мина през това".

Естествено, те ми се довериха, но беше много трудно след всичките гадости, които се случиха. Питаха ме защо не напускам, но вярвах, че решението си е мое. Нямаше как да оставя тези фенове да се окажат прави. Те ме смятаха за безполезен и ме мразеха. Не съм такъв. Главата ми напусна Арсенал, но сърцето не. То ми казваше, че не мога да напусна такъв футболен клуб.

С Микел не сме говорили отново за бъдещето, защото след шестте месеца вече бях щастлив. Днес знам, че съм взел правилното решение, но не мога да се залъгвам, че отношенията с феновете са същите, защото онзи момент винаги ще си го спомням. Това е като счупено стъкло - можеш да залепиш частите, но счупеното продължава да се вижда.

Иска ми се с феновете да имаме по-добра връзка и да се разбираме повече. Точно затова ви разказвам тази история. Футболистите сме привилегировани, но и ние живеем трудно. Вие не разбирате нашите проблеми, защото не говорим за тях и не правим нищо заедно. За вас сме играчи, които тичат по 90 минути и казват "чао", но това не е правилно.

Снимка: Getty Images

Хората казват "това ти е работата и печелиш много пари за нея". Така е, но как се чувства човек, когато съпругата му ражда, а ти на следващия ден трябва да играеш финал в Баку? За мен това не е лесно. Да, парите са важни, но не са всичко.

Не са лесни и критиките. Много играчи тук в Англия се плашат от тях. Засега се справям с критиките, но ще спра да играя в деня, в който не мога. Честно казано ми беше по-лесно да играя в Швейцария, защото чувствах повече любов там. Там, ако направиш грешка, няма проблем, а тук са готови да те убият. Не е за вярване.

Когато губим, знам какво казват хората за мен, а когато печелим, не се говори нищо. Не забравям това, което чувам.

"Получава много жълти картони, руши играта ни"...

Слушайте. Жълтите картони винаги са били част от играта ми. Така беше и в Германия. Влизам здраво в единоборствата, така и тренирам. Ако забия лакът в главата на противник, съм първият, който ще се извини. Но когато става дума за единоборство, моля ви, това не е балет!

Треньорите разчитат на мен, защото тренирам здраво и опитвам да помагам на съотборниците. Вярвам, че играеш по начина, по който тренираш. Някои от хората дори не гледат мачовете преди да ме критикуват. Имаше домакински двубой, който загубихме, а аз бях контузен и не играх. И тогава получавах съобщения, че съм играл слабо.

Нека да кажа на хейтърите, че могат да ме критикуват колкото искат, но нямат право да намесват семейството ми. Те нямат общо и не трябва да се прекрачват граници. Ако ще критикувате някого, нека да е човекът на терена. Няма да се променя заради някого, който се е скрил зад клавиатурата. Няма шанс.

За 90 минути съм Гранит Джака, полузащитник на Арсенал. В останалото време съм швейцарец, който живее в Лондон със съпругата си и двете си деца.

Ако закъснея в единоборство, това е защото се боря за Арсенал. Ако загубя разсъдъка си, това е защото ми пука. Все още обичам този клуб и с вярвам, че Микел гради страхотен отбор. Искам да постигна нещо специално тук.

ИЗБРАНО