Хищниците на Салданя - как треньорът-журналист бе лишен от световната титла
Необикновената история на Безстрашния Жоао, който тренираше Пеле и Бразилия
"Щом знаете толкова много, защо не дойдете на мое място?"
Мисъл, която несъмнено е минавала през главата на не един и двама футболни треньори при срещи с медиите. В родната действителност като перфектен пример моментално изскача Любослав Пенев, който на пресконференция по време на един от престоите си в ЦСКА пожела да преотстъпи правомощията си на журналистите.
Жоао Хавеланж изпреварва Ел Голеадор с няколко десетилетия и в към края на 60-те години назначава за треньор на Бразилия Жоао Салданя. Който към онзи момент изкарва прехраната си именно с писане, макар че има малък опит и в треньорския занаят.
През 1968 година Хавеланж, по онова време все още президент само на бразилския футбол (малко по-късно ще оглави ФИФА), прибягва до този ход, надявайки се пишешите братя на Салданя да бъдат по-малко критични към "селесао".
Нещо, което в наши дни би изглеждало немислимо, но не и тогава...
Бунтар, комунист и критик
Роденият през 1917 година Салданя се захваща за първи път с треньорство през 1957 година. Тогава получава шанс от Ботафого и остава начело на клуба две години, като още в първата от тях печели щатската титла в Кампеонато Кариока.
Докато пуши цигара след цигара.
Историята на живота му пък е достойна за филм. Още от шестгодишен помага на баща си, който контрабандно пренася оръжие през границата между Бразилия и Парагвай..
На 17 влиза в комунистическата партия и бързо е избран за лидер на младежката ѝ организация, а на 19 вече е журналист и отразява японско-китайския конфликт, както и десантът в Нормандия.
Перото му е остро, а когато се захваща с коментар и анализ на спортни събития, не щади никого. Критикува без задръжки играчи, треньори и отбори.
Хищниците на Салданя
Журналистът Салданя застава начело на един от най-славните национални отбори пред 1969 година.
И то след един от най-гръмките провали в историята на страната - този в Англия през 1966. Тогава южноамериканците тръгват да защитават спечелената през 1962 година титла, но напускат с наведени глави още в груповата фаза.
Единствената им победа е срещу... България. Може да са минали три години, но горчивината още се усеща.
Първият му мач като селекционер остава в историята не с красив футбол или много голове, а с бой. Приятелската среща с Перу на "Маракана" се превръща в меле, а след като в крайна сметка домакините печелят с 3:2, Салданя казва, че на терена със свещената жълта фланелка са излезли единадесет хищника.
Тази фраза се превръща в нарицателно и след това селекцията е по-известна като "Единадесетте хищника на Жоао Салданя".
Пълна свобода и доминация
Самият треньор казвал на играчите, че ако видят, че идеите му не сработват, сами да сменят тактиката и да играят както знаят и сметнат за добре. Явно обаче нещата се получават, защото под ръководството на Салданя бразилците записват 13 поредни победи с голова разлика 50:9.
В нападение разполага с Пеле, Жаирзиньо и Тостао. Краля на футбола и други двама играчи, от световна класа. Интересното при Тостао било, че въпреки че редовно вкарвал по 2-3 гола, никога не играел с глава. Причината - тежко мозъчно сътресение и отлепване на ретината. Операция в САЩ спасява здравето и кариерата му.
Вижданията му са за нападателен футбол и пълна свобода на действие. Освен ако не си защитник.
Бразилия на Жоао печели убедително квалификационната си група за Мондиал 1970. Пеле и съотборниците му грабват 6 победи в 6 мача. Допускат само два гола. За сметка на това вкарват 23, а почти половината от тях са дело на Тостао (10). Цялата страна тръпне в очакване на световното първенство, на което любимците им отново трябва да се върнат на върха и да измият срама отпреди четири години.
Началото на края
Контролен мач, този път с Атлетико Минейро, завършил със загуба 1:2, сякаш дава началото на края за Жоао Салданя начело на Бразилия.
Селекционерът на "селесао" прибягвал и до контролни мачове с клубни тимове.
Начело на съперника е Доривал Книпел, който не е забравил критиките на колегата си отсреща от времето му на журналист. Грубост след грубост, Жаирзиньо се разминава с контузия, а играчите на двата тима почти стигат до бой - точно както и в първата среща на Салданя.
Междувременно в медийното пространство се носят слухове, че селекционерът обмисля да не вземе Пеле на световното, защото звездата има проблеми със зрението.
Първенството в Мексико наближава, а враговете му се увеличават. Помощникът му се отказва от позицията, защото по думите му "със Салданя е невъзможно да се работи".
Политиката отново е намесена. Бразилия е под военна диктатура по онова време, а президентът настоява Салданя да извика в националния един от любимците му - Дарио. Отговорът не е изненадващ.
"Президентът не се допита до мен, когато съставяше правителството, а аз имах някои виждания относно министрите", остава верен на себе си Салданя.
Заради такъв тип изказвания в Бразилия е наричан Безстрашния Жоао или Жоао Максимо - този, който никога не се предава пред никого.
На 14 март 1970 година бразилците правят 1:1 в проверка срещу клубния Бангу. Жоао Хавеланж, който година по-рано показва вярата си в Салданя, сега е категоричен - незадоволителен резултат, достатъчен за освобождаването на националния селекционер.
Самият треньор напуска поста си с обръщение по радиото, в което призовава феновете да подкрепят Бразилия и да забравят за всички дрязги и скандали. Марио Загало става селекционер, а Дарио попада в състава.
Президентският любимец гледа всички мачове от пейката и не записва минута. Бразилия е световен шампион. Загало е първият в историята, вдигнал световната титла и като играч, и като треньор.
Но докато при двата си триумфа като футболист има дейно участие, то при този като наставник приносът му е спорен, защото според мнозина го прави с "готов отбор".
И то какъв - "бразилците от 1970-а" се превръща в мерна единица за класа и изящество" във всеки разговор за футбол след мексиканския Мондиал. Финалът с Италия е спечелен с 4:1 и головете са кой от кой по-красиви. Последният магически тим на селесао, който е считан за еталон.
Край играта до последно
Салданя се връща към първата си любов - журналистиката и буквално до последно отразява играта. Умира през 1990 година в Рим, след като е изгледал Аржентина - Италия в полуфиналите на Мондиал 1990.
Това е тринадесетото и последно световно първенство, на което работи. Като журналист.
След като 20 години по-рано му е отнета възможността да бъде на Мондиал като треньор. И по всяка вероятност - да го спечели.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}