Японският Бекъм не харесваше футбола и спря на 29. Днес е модна икона и тънък майстор на саке
Не може да не помните Хидетоши Наката - човекът, който показа на света как могат да играят азиатците
Невероятно елегантен и с интересна прическа, подмладяваща го с десетина години, един азиатски "Джеймс Бонд" наскоро направи впечатление и се отличаваше дори в пълния с добре облечени хора на парижката седмица на модата в началото на март. От глава до пети бе в маркови дрехи, очилата му бяха в ценови диапазон от над 10 хиляди евро, а усмивката - 24-каратова.
Хидетоши Наката днес живее живот на модна икона. Лице на марки като "Louis Vuitton" и "Calvin Klein", постоянен гост на големи събития във фешън индустрията и познат на всички.
48-годишният японец е също така създател и собственик на най-голямото мобилно приложение за саке - обясняващо историята на напитката, даващо детайли за различните видове от традиционното японско питие. Самият Наката е "гранд майстор на саке" - има официална диплома след години на изучаване и практическа работа в този бизнес.
За последните 12 години той е посетил 112 държави. Сам не е сигурен дали са толкова, когато му го казват от списание "Monocle" - това е най-голямото и популярно азиатско издание за лайфстайл и мода. Заместник главен редактор е, както и един от основните акционери. Голям акционер и съсобственик и в една от най-продаваните марки саке в страната, като един от видовете напитка носи неговото име. Саке "Наката".
Пътешественик, модна икона, издател и редактор на медия... Кой е този модерен бизнесмен с толкова енергия и разностранни интереси и инвестиции? И тук дори не сме споменали, че изкарва милиони всяка година от няколко серии от традиционната японска аниме и комиксова класика "манга", а в една от тях е дори главен герой.
Това е Наката - най-популярният футболист, който Япония някога е произвеждала. Лицето на Мондиал 2002, първият азиатски играч, номиниран за "Златна топка". Онзи магьосник в средата на терена, който често сменяше цвета на косата си, но не само заради това феновете безпогрешно го разпознаваха. Абсолютен пионер на азиатския футбол и първият му истински посланик пред света, Хидетоши беше звезда от огромен калибър. След това изведнъж просто изчезна и вероятно две поколения фенове само на футбола дори не са чували за него.
Кадърът с лежащия на земята в центъра на терена японец, който крие лицето (и сълзите си) в бразилска фланелка, е от Мондиал 2006 - виждате го на основната снимка (горе). Преди две години това бе фотосът, избран за най-популярна в Япония за новия век. Нито една друга не е имала такъв ефект върху нацията.
Това е Наката, който лежи на терена след поражението от бразилците в Дортмунд, сложило край на участието на "самураите" на световното в Германия. Ден по-късно, едва на 29 години, Хидетоши обяви сензационно, че се отказва от футбола. Една славна история завърши внезапно и шокира не само един континент. Но започна друга, за която малко се знае.
Израснал в префектурата Яманаши, недалеч от планината Фуджи, Наката има мечта, която в родината му по онова време не е никак често срещана. Иска да е футболист. Расте с комиксовия герой Капитан Цубаса, който е световно известен играч.
"Това дори не е спорт №1 в Япония - казва Хидетоши, който говори за първи път от години пред европейска медия ("The Athletic") на споменатата модна седмица в Париж. - Бейзболът е далеч по-популярен. Или поне беше, когато аз бях дете. Аз обаче исках да играя само футбол."
Само на 18 години е плеймейкър на Белмаре, който печели Азиатската купа на купите. Година по-късно го взимат в състава на Япония за Олимпиадата в Атланта. Толкова е различен от японските играчи, че мнозина се съмняват дали наистина е роден и израснал в тази страна. Техничен, с невероятно въображение и визия, а не тичащ до изнемога и готов на всичко енергичен футболист - такива Япония по онова време произвежда на конвейр.
Наката е различен. Толкова е впечатляващ, че Перуджа - новак в Серия А, го купува за 4 милиона долара през 1998 г., след като е направил страхотни мачове на световното във Франция.
За две години в Перуджа става звезда. Вкарва 10 гола и дава още толкова асистенции в първия си сезон в Италия, където по това време играят феноменални играчи.
"Това бе най-силната лига в света - спомня си. - Но аз изобщо не бях впечатлен срещу кого играя. Не четях вестници, не гледах мачове. Като цяло аз не бях фен на футбола, не се интересувах от него извън моите тренировки и мачове. Да, знаех кой е Зидан, кой е Тоти или Дел Пиеро. Но изобщо не ми пукаше дали съм на терена срещу Ювентус или Милан. Гледах аз да играя както мога и да се насладя на мача."
Прави изключително впечатление, а в края на първия му сезон феновете го избират в топ 10 на атакуващите полузащитници. При споменатите имена и още поне 10 световни звезди в тази компания, японецът е на мястото си.
На 1 януари 2000-а Рома плаща 42 милиарда лирети за Хидетоши. Сумата е впечатляваща, като година по-късно с появата на еврото се равнява на около 22 милиона. Лично Фабио Капело настоява да бъде взет, защото вижда в него перфектния заместник на Тоти, когато се налага капитанът да почива. Но и не само. Японецът може да играе до Франческо, зад нападателите Монтела или Делвекио, както и привлеченият месеци по-късно Батистута.
Феновете на Рома не са изумени от трансфера, но след първите мачове на боядисалия прясно в жълто косата си азиатец, настроенията се променят. Адаптацията вече е минала и самият Хидетоши се чувства идеално в Италия.
"Първите месеци в Перуджа бяха културен шок - разказва бившата звезда. - Разликата между Япония и Европа е колосална. Италианците като манталитет са на другия полюс от японците. В моята страна хората живеят по часовник и график, никакво отклонение. В Италия всичка са "над нещата", спокойни, лежерни и без да си гледат часовника постоянно.
Влюбих се в тяхната кухня, в начина им на живот, модата и тази привързаност към добрия дизайн, добрата дреха. Харесва ми как правят всичко така, че да изглежда добре."
В Рим попада на точното място - не само футболно. Още от тогава започват първите му инвестиции, интересът му към модата и контактите с някои от най-известните дизайнери. Появява се на публични места - елегантен, различен... Наричат го Японския Бекъм. Това му остава и днес, въпреки че ако го питате, той е "доста по-напред в разбиранията за мода от англичанина".
Но не е само това. През април 2001 г. вкарва гол с огромно значение, който носи 2:2 на Рома при гостуването на Ювентус. Това е попадението и точката, които вече отварят вратите за титлата. "Вълците" взимат скудетото след близо 20 години чакане, като то е едва трето в историята на клуба.
Празненствата нямат край, а в Рим и днес - по думите на Наката, няма как да излезе по улиците и да не бъде разпознат. И някой да му каже: "Грацие, Хиде!". Голът му е завинаги във фолклора на романистите.
Някъде там, през 2000-а година, започва сам да изгражда и поддържа собствения си уебсайт. Интернет е още в зората си, а никой друг футболен ас по онова време няма и идея за това как да направи своя собствена страница там. Днес сайтът на Наката е един от най-популярните в Азия, но далеч не заради футбола. Всички негови бизнес инициативи са анонсирани и обяснени там. Той отдавна не е в играта, с която стана популярен по света. И която показа в нейния азиатски вид на планетата като най-добър футболен посланик на континента.
"Никога не съм искал да оставам във футбола - разкрива модната икона. - В деня, в който паднахме от Бразилия в Дортмунд, знаех, че прикючвам. Бях го решил месеци по-рано. И нямах никакво намерение да се занимавам с футбол дори ден повече. Аз дори не го харесвах като фен, просто ми допадаше да играя."
Тогава е едва на 29, за последно е играл във Фиорентина, а е минал и през английския Болтън. В разцвета на силите е. Решението му шокира най-вече Япония, но е света.
Първите две години след отказването посвещава изцяло на пътувания. Стига до най-далечни точки на планетата. Обикаля и, за да "види планетата", но и с бизнес идеи. Гост е на всички големи и не толкова големи винарски изби в Тоскана.
Стига до винарни, дестилерии за уиски и други напитки в Шотландия, Нова Зеландия, Австралия, Русия, Китай... Иска да разбере всичко, при това от всички. Едновременно с това не отказва покана за голяма модна проява от Ню Йорк до Токио.
Пише в списанието, на което е съсобственик, от време на време. Когато му се прииска да разкаже история от пътуване, например. Облича се като Джеймс Бонс, а пред "Athletic" съвсем не на шега казва, че е очаквал обаждане, когато са търсили следващия актьор, който да изиграе ролята на агент 007 преди няколко години. Е, не е дошло...
Но това е едно от малкото разочарования във "втория живот" на Наката. Онзи до 29-ата му годишнина по-възрастните фенове на футбола го помнят. Не можеше да бъде сбъркан не само заради цветните му коси, а и заради стила му на игра.
За втората част и последните 19 години, доскоро се знаеше малко. А тя е далеч не по-малко интересна.