В дните преди голямото шоу Мондиал 2018, Дир.бг продължава да ви връща към паметните мигове от Световните първенства. В поредицата идва ред на незабравимата вечер в Севиля преди 36 години, когато светът остана изумен от действията на един германец срещу французин...
Горещо бе в Севиля на онзи 8 юли 1982-ра.
Залогът бе голям - мачът бе решителен за класиране на финала на Мондиала.
В задушната нощ над Андалусия се носеше миризмата на омраза и голям футбол. Франция с гениалната си четворка в средата на терена скриваше за дълги периоди от времето топката на Германия - 3:1 след 100 минути игра при 10 оставащи до края на продълженията.
Онзи отбор трудно може да бъде забравен - Платини, Трезор, Жирес, Тигана... Финалът бе близо, но Румениге и Фишер някак вдигнаха наглед немощния Бундестим - 3:3. При дузпите, естествено, би Германия. За да загуби после финала от Италия с 1:3.
Франция е в шок, но не толкова от резултата. Светът - също.
Онази нощ на изумителен футбол и драма в един от най-зрелищните мачове на Мондиали, бе помрачена от бруталния удар в главата, който немският вратар Тони Шумахер нанесе на Патрик Батистон.
Французинът влезе като резерва в 50-ата минута. Шест минути по-късно се измъква от защитата и е сам срещу Шумахер. Вратарят прави отчаян скок с краката напред, за да му попречи да стреля.
Нататък идва пълна тъмнина.
Батистон лежи в безсъзнание, като мъртъв. За няколко минути светът мисли, че се е случило непоправимото. Патрик е изнесен и сменен, докато Шумахер глупаво тупка топката до вратата си и сякаш нехае. Изглежда така, макар по-късно в книгата си, немският страж обяснява по друг начин реакцията си.
За света той е отвратителен. Дори германските фенове не са сигурни, дали случилото се не е твърде гадно.
"Беше като един тъмен коридор, нямаше никого, нищо - спомня си Батистон. - Лежах там и усещах края." Гледката е потресаваща, край него съотборниците му се държат за главите и крият очите си с ръце.
Бъдете сигурни - най-лошият кошмар на всеки французин е да види германец, който триумфира над агонизиращ сънародник на Дьо Гол и Русо.
"Той нямаше пулс, просто не мърдаше и не дишаше", ужасява се Платини и днес. Батистон е в безсъзнание 35 минути, изпада в кома. Събужда се с три зъба по-малко, счупени ребра и увреждане в гръбнака.
Френският национал лежа в болница 55 дни след инцидента, като се опасяват за далака и дробовете му. Никога повече не е същият, не успява да се възстанови напълно.
Няма дори фаул. Няма картон. Нищо.
Холандският съдия Чарлс Корвер не вижда Шумахер да е направил нещо нередно. Преценява, че щом топката е продължила към вратата, ситуацията е отиграна и отминала.
"Казвате ми, че това е международен съдия? Не ви вярвам! Той рискува здравето на футболист, а и не видя нищо нередно. Това е ужасно!", гневи се след мача Мишел Идалго.
И до днес онази нощ в Севиля остава в светлината (или по-скоро - в мрака) на най-бруталния акт, извършван на терена по време на световно първенство. Или поне - на този, който втрещи цялата планета пред телевизорите.
И когато нещо такова се случи върху чувствителната исторически и политически писта на съперничеството Франция - Германия, то става повод за малка война.
"SS се завърна", пишат френските вестници, препращайки един прекрасен футболен мач към Втората световна война.
Извадени са от нафталина обидни фрази за германците като нация, говори се за "стари сметки за уреждане".
В анкета на един вестник кой е най-омразният човек във Франция, Шумахер успява да бие Хитлер. Назрява сериозен международен скандал.
Канцлерът Хелмут Шмид праща телеграма на френския президент Франсоа Митеран и двамата излизат с общо изявление, за да намалят напрежението.
Година и половина по-късно Франция играе контрола с Германия в Страсбург. Мястото не може да е по-зле избрано - централния град на Елзас, областта, станала повод за войни и омраза. Населена с германци, тя е откъсвана два пъти от немската територия. Земя, в която напрежението исторически и като национално самосъзнание, е възможно най-голямо.
Стадионът е пълен с френски фенове, които носят плакати "Нацисти", опитват да прескочат оградите и да линчуват Шумахер.
Той издържа със стоманени нерви на всичко.
През 1987 г. на пазара се появи книгата на вратаря - "Начален сигнал", като интересът е огромен и в Германия, и във Франция, където веднага е преведена и отпечатана. Чака се позицията му за онзи ужас от Севиля.
"Не се приближих до Батистон, защото край него имаше няколко френски играчи, които ме сочиха и правеха заплашителни жестове към мен. Не исках да има още напрежение", пише Шумахер. И добавя, че 6 месеца е ходил с охрана, назначена от клуба му "Кьолн". Страхували се са е от физическо нападение.
Разказва и за мача в Страсбург. Шефовете на германската федерация му предлагат да не играе - дипломатично да пропусне мача, за да няма напрежение... Но този луд Харалд Антон Шумахер никога не би го направил.
"Напротив, не само играх, но и излязох да загрявам 30 минути преди другите", пише в книгата.
Иска да обере омразата и негативизма, потъва в освирквания, пред очите му се размиват плакатите с надписи, че е нацист, убиец и т.н. Но издържа психически.
Батистон никога не прости на агресора. Двамата участваха в специално подготвено студио на немската национална телевизия ZDF, а френските медии им уредиха съвместна пресконференция година след инцидента.
И на двете места Шумахер се извини и опита да бъде любезен, дори и приятелски усмихнат. Патрик никога не отвърна с друго, освен с хлад.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}