17-11-2017 20-11-2018

Историята на Уейн Рууни: Как алкохолът и агресията те изяждат отвътре

Голмайстор №1 на Юнайтед и Англия даде откровено интервю

21:19 | 9 февруари 2022 | Редактор : Николай Петров 10 8384 Снимка: Getty Images

Бившият английски нападател Уейн Рууни си спечели славата на един от най-безкомпромисните играчи в ерата на Висшата лига.

Голмайстор №1 на Манчестър Юнайтед и английския национален отбор прекрати активната си футболна кариера, а днес е мениджър на Дарби Каунти. И със същата непримиримост сега се опитва да спаси изпадналия във финансова криза Дарби Каунти, използвайки качествата си като играч и в треньорската професия.

През изминалия уикенд Рууни даде обширно интервю за британския в. "Дейли Мейл", в което сякаш сподели повече неща, отколкото би му се искало.

Част от темите, които засегна, бяха около проблемите му с алкохола в пика на кариерата, как е имал трудности да се справя с известността, със славата... А и с агресията. Например за случая, в който нарочно е контузил защитника на Челси Джон Тери.

Именно заради последното откровение Футболната асоциация го привика на разпит. По думите му той е "искал да нарани някого" в деня на мача с Челси.

Интервюто загатва за някои от скритите болки на професионалните футболисти и повдига важни въпроси.

Ето го и него:

"Израснахме в общински имот в Кронкстет и когато дядо ми почина, прекарвах много време в къщата на баба ми на "Армил Роуд". Може да се каже, че живеех с нея. Майка ми се грижеше за мен и двамата ми братя и осъзнавам колко сме били трудни за нея.

Снимка: Getty Images

Имаше много негативни емоции от майка ми, която постоянно се ядосваше с нас. Чупеше неща из къщата. Баба ми живееше на няколко къщи разстояние. Тя почина преди да направя дебюта си за Евертън през 2002 година. Бяхме много близки. Смъртта й ме съкруши, защото тя беше невероятен характер. Тя бе загуба за цялото семейство. Винаги ми купуваше футболни екипи. Често семейството прекарваше дни при нея, а през нощта аз отивах сам и стояхме до късно. Обичахме да гледаме "Затворникът".

Майка ми и баща никога не са имали много пари. Израстването беше трудно и постоянно се биех или се карах из квартала. Да преминеш от тази среда към професионален играч на 16, който дебютира във Висшата лига, е нещо, за което не бях подготвен. Никога не съм мислил за другата страна в живота на футболиста. Трябваше ми много време, за да свикна и да се справям. Сякаш ме хвърлиха някъде, където не се чувствам комфортно. Правех много грешки в младежките си години и някои попадаха в пресата. Дойде ми много наведнъж - да мисля за вестниците, за мениджъра, за семейството и всичко останало.

В ранните си години в Манчестър Юнайтед и в периода преди да се роди първия ми син Кай, се изолирах от света. Не излизах. Имаше моменти, в които в продължение на два дни се заключвах вкъщи и пиех, за да залича мислите от главата си.

Сега хората говорят повече за тези неща. По онова време обаче нямаше как да ида в съблекалнята на Юнайтед и да кажа "чувствам се по този начин". Така болката само би се увеличила, вместо мислите да изчезнат. Заключването вкъщи ме караше да забравям проблемите. Това обаче е само временно и когато се върнеш на работа, щетите са още по-големи.

Снимка: Getty Images

Просто се насъбраха много неща. Напрежението да играеш за страната си, за Манчестър Юнайтед, клюките за личния ти живот... Опитвах се да се справя с всичко това сам. Когато си живял в малкото общинско жилище и в квартал като моя, е трудно да намериш някого, с когото да разговаряш. Предпочиташ да пазиш проблема в себе си, вместо да потърсиш помощ.

В началото на моята кариера играх с много ярост и получавах червени картони. Яростта идваше от пиенето и заради всички тези моменти. Когато се научих да я контролирам, сякаш ми бе отнето нещо, което бе полезно за играта ми. Когато бях объркан, имаше някакъв елемент на непредсказуемост. Винаги съм бил ядосан и агресивен докато растях. Това се видя и във футбола. Беше видимо, че имам проблеми, но за щастие се научих да ги контролирам.

Винаги те учат да се бориш за това, което искаш. Донякъде тази философия ми помогна, защото бях ядосан от нещата, които се пишат за мен. А те бяха изолирани инциденти. Случваха се, когато пия, имаше много болка и гняв. Ако някоя глупост се случваше, тя беше заради алкохола. Никога не върша такива неща трезвен. Вече не пия толкова и нямам проблеми с това. Не прекалявам и се контролирам. Никога не съм се смятал за алкохолик и не съм ходил на тренировка пиян.

С времето научих, че тези издънки идват като експлозия, можеш да ги почистваш. Държа нещата в себе си и изведнъж те избухват. Жена ми Колийн също го усещаше всеки път. Казвах си "майната му", излизах и правех глупави грешки. Осъзнах, че когато такъв момент дойде, трябва да седна и да поговоря с някого. С Колийн сме говорили няколко пъти, с нейните родители и с моите.

Лошите моменти могат да са много - ако не играеш добре, напрежението е върху мен и се опитвах да го скрия. Издънките извън терена също го носеха и често се срамувах да се покажа пред хора. Имаше такъв 3 или 4-годишен период в Юнайтед. В това време играех добре, но това бе част от проблема. Казваш си, че щом си вършиш работата, няма проблем, но не можеш да го правиш, когато си професионален атлет".

Яростта, за която говори Рууни, се проявяваше и на терена. В документалния филм на Amazon, който се изготвя за него, нападателят си спомня мача с Челси на "Стамфорд Бридж" през 2006-а, когато получава контузия, която за малко не го извади от предстоящото Европейско първенство.

"Смених си бутонките преди мача. Сложих по-дълги бутони, защото исках да нараня някого" казва англичанинът преди кадри с клип как Джон Тери се гърчи на тревата, а чорапът му е напоен с кръв. Кармата застигна Рууни в същия мач, тъй бе контузен от съперник минути по-късно.

Снимка: Getty Images

"В този документален филм исках да говоря за добрите и лошите времена. Дълго време искам хората да ме опознаят истински, а не като футболист. Искам да ме опознаят като баща и съпруг. Имало е грешки в миналото ми, които признавам.

Ако хората ме опознаят, ще видят различен човек. За мен и Колийн беше трудно да направим този филм, защото трябваше да си припомним тежките моменти.