Ивайло Чочев: Авторитети като Пенев и Младенов те карат да даваш всичко от себе си
Един от най-добрите играчи в първенството ни за много силния му сезон и темата "национален отбор"
Ивайло Чочев прави много силен сезон в efbet лига у нас, като е начело на голмайсторската листа, въпреки че е полузащитник. С 12 попадения в 11 титулярни мача, лидерът на ЦСКА 1948 очевидно се откроява в първенството ни, а отборът му неслучайно води в класирането.
Чочев изкара 5 много силни сезона в Палермо и игра близо 80 мача в Серия А, преди през 2019-а да получи ужасна контузия на коляното, която го извади от терените за почти 600 дни. Сега е здрав, играе силно, но изненадващо не бе повикан от Младен Кръстаич за септемврийските мачове на България с Гибралтар и Северна Македония.
Dir.bg пита един от най-добрите български играчи и по тази тема, а и по много други за моментната му форма, спомените за Италия, авторитетите в клуба му и още.
Начело при голмайсторите сте, как усещате сезона дотук? Чувствате ли се по-зрял и с по-добър поглед върху играта, за да дойде и тази резултатност?
Сезонът върви добре за мен и за нашия отбор, а това се дължи на добрата работа в тренировките и на съотборниците ми. Без тях нямаше как да се случи да вкарам толкова голове.
Да, вероятно вече съм и по-зрял, играя футбол от доста години. И това също е фактор за тази резултатност.
Какви са целите ви за сезона - вашите и на отбора ви?
Нямаме поставена крайна цел за сезона, искаме във всеки мач да побеждаваме. Това е стратегията ни - търсим трите точки във всеки двубой, това ще ни даде добро класиране, в края ще видим точно какво. Аз лично искам да играя добре, да помагам на отбора да побеждава и да съм здрав.
Как виждате нивото у нас сега, ако го сравните с това преди да излезете в Италия?
Може би е същото, каквото беше и тогава. Имаше пет-шест отбора, които се борят за първите места, сега е подобно - има шест или седем състава, които искат да попаднат в първата шестица. Има и няколко, които ще се борят да не изпаднат. Горе-долу нивото не се е променило.
Работите с Любо Пенев и Стойчо Младенов - две доказани имена, които се събраха в ЦСКА 1948. Помага ли на вас лично, а и на отбора, присъствието на такива авторитети?
Авторитети е точната дума. Тяхното присъствие те кара да даваш максимума, влияят на играчите дори само, когато се появат. Не толкова ми помага фактът, че съм играл и преди и при двамата, а повече самото им присъствие и влияние в съблекалнята. Такива хора са само плюс за клуба и отбора ни, защото те са постигнали много като играчи, треньори, ръководители. Градили са този авторитет с години и той се усеща.
Мислите ли за ново излизане в чужбина?
Да, разбира се. Имаше оферти за мен, но засега клубът прецени да остана. Ако има нови предложения, може и да е различно. Имам амбиции да изляза още веднъж в силно първенство извън България.
Темата с националния отбор е деликатна, не бяхте повикан за последните мачове, въпреки че сте голмайстор и един от най-добрите играчи във вътрешното първенство...
Няма проблем от моя страна за това. Аз нито се сърдя, нито имам претенции. Решението си е на новия селекционер Кръстаич, отборът игра добре и постигна две хубави победи. Аз съм амбициран да играя силно в клуба си, а ако прецени и ме извика, с удоволствие ще се отзова и ще дам всичко от себе си в националния отбор.
Вие сте последният ни играч, който се задържа в продължителен период в едно от петте най-силни първенства на Европа като титуляр. Защо след това за младите български играчи това не се получава? Какво им липсва, какво не знаят и трябва да знаят за адаптацията си оттук в такъв шампионат?
И на мен в началото в Италия ми бе трудно, в първите пет-шест мача не играх. След това влязох, направих силни игри и останах в състава. За нов футболист от българското първенство, адаптацията е много трудна и трябва увереност. Най-важното е в началото да не се пречупиш, да не се откажеш и психически да издържиш.
Там треньорите и хората в клубовете като видят и усетят, че правиш това, и те губят доверие в теб.
Промяната е много голяма. Аз бях много млад и си мислих, че отивам там и започвам да играя. Когато влязох в първите тренировки, осъзнах, че реалността е друга и разликата е голяма. Неслучайно казват, че има един топ четири на първенствата в Европа и Италия е там. В такъв шампионат отиват да играят само най-добрите. Разликата е в тренировъчен процес, като качество на футболистите, като тактика, указания...
Най-запомнящият се ваш мач, кой поставяте най-високо във вашата лична класация?
Един мач, в който победихме с Палермо на "Олимпико" в Рим с 2:1 Рома. Вероятно това е най-добрият, защото победихме топ отбор с Тоти. Имаше и други - направихме реми с Интер на "Сан Сиро", но мисля, че онзи с Рома си остава най-най в моята лична класация.
Имаше ли шанс да играете в някой от топ отборите в калчото?
Имаше оферти от Наполи в клуба, но президентът Дзампарини (култова фигура, почина тази година - б.а.) прецени да не ме пусне. Тогава бяхме продали двама водещи играчи и той реши, че аз трябва да остана. След това имаше и други оферти, както и интерес, говореше се пак за Наполи, за Рома... Манчини беше казал, че ме иска в Интер... Но не се случи, после дойде малшансът с контузията и нещата се промениха. Изключително съм благодарен на Дзампарини за това, че ме взе в Палермо и ми даде шанс, не се сърдя, че тогава не са ме продали на по-голям отбор.
Контузията е най-неприятният момент в кариерата ви, не играхте почти две години. Как се преодолява такова нещо, с какви хора се обграждате, колко е трудно психически и има ли страх, когато се завърнете?
Най-важна е средата в такъв момент, хората, с които си заобиколен. Семейството, най-близките. Трябва ти тяхната позитивна енергия. В някакъв момент човек може да започне да губи вяра, но те не те оставят да изпаднеш в такова състояние. Беше много тежък период, но с помощта на семейството и най-близките ми хора, които не спряха да ме убеждават, че ще се завърна и ще играя пак, се справих. И - ето, играя, здрав съм... Не бива да допускаш пробив в психиката си, там трябва да се бориш.
Играхте с големи играчи в Италия, кого оценявате най-високо от тях?
Най-добрите са Пауло Дибала и Франко Васкес. Малко зад тях бих поставил Джилардино, Белоти, Емерсон, Мареска... Енцо Мареска точно бе дошъл от Севиля в Палермо и беше голямо име, а и играч с огромен опит. Дибала и Васкес бяха друго ниво - още на тренировките с тях се виждаше. Васкес го продадоха за 22 милиона на Севиля, игра там 6 сезона, спечели Лига Европа. Дибала и днес виждаме какво прави в Италия (беше в Ювентус, сега е в Рома - б.а.).
Споменахте президента Дзамперини, той честичко сменяше треньори... Това как се отразява на един отбор, защото е практика и у нас в немалко клубове?
Не беше много приятно за отбора, а той наистина действаше понякога импулсивно. Но той си беше президент, той си решаваше. И отборът си постигаше целите за бюджета, който имаше. Значи е бил прав. Иначе - всяка смяна е тест за отбора, защото се напасваш към нови изисквания, нови тактически виждания...
Какво си пожелавате в личен план и с отбора?
Само здраве за мен и моите близки. Другото с работа, с труд, се постига. Когато сме здрави, останалото ще стане.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}