Отново е време за Game ON - видео поредицата на Dir.bg, която ще ви накара да се откъснете от натовареното ежедневие, да се посмеете и да научите нещо ново и различно за популярни български спортисти, музиканти, певци и артисти. В Game ON водещият Деян Веселинов се изправя срещу срещу своите събеседници в предизвикателство "един на един", а двубоите се провеждат под формата на видео игра на конзола.

Днес ви срещаме с един наистина различен футболист. На 28 години той е в ядрото на настоящия национален отбор на България и безспорно е сред най-добрите полузащитници в българския клубен футбол. Лидерът на ЦСКА 1948 Ивайло Чочев е скромен, трудолюбив и честен събеседник, който разказва от първо лице за футболната си история, за пътя, който е извървял от плевенското село Трънчовица до елитния футбол в Серия А. След тежката контузия, която получи преди 2 години в мач срещу Черна гора, Чочев трябваше да направи крачка назад към българската Първа лига, но изглежда вече е готов за две напред. От фрактурата на капачката на коляното и тежките месеци на възстановяване е останал само спомена, а формата му на терена в последната година е заявка за нови успехи.

 "След онази тежка контузия, която получих, сега се радвам, че съм здрав. Правя една добра година откъм голове. Надявам се и следващата да продължи така. С ЦСКА 1948 започнахме годината добре и се класирахме в първата шестица. Очакванията ни бяха такива и за новия сезон, но ни напуснаха важни хора и новият сезон не тръгна добре. Надявам се, че през новата госина ще сме по-добри, а и аз се чувствам добре в клуба. Ако ръководството прецени, че още съм нужен на отбора и трябва да остана, ще се радвам да остана. Имам договор за още година и половина."

В предизвикателството за дерби на конзола Ивайло избира да играе с любимия си западен отбор - Реал. Признава, че е фен на "кралете" от Мадрид заради първите си любими футболисти - Роналдо и Зидан. 

ДЕТСТВО НА СЕЛО

Чочев признава, че семейството и корените му са основната причина да остане здраво стъпил на земята, независимо какво се случва в професионалния му път. А неговият е доста богат за скромните му 28 години. Само на 19 е привлечен в ЦСКА, а само година му е необходима, за да предизвика интерес от западни клубове от топ първенства. И въпреки солидната кариера, която има днес, той все още е от онази порода млади хора, които говорят с уважение към хората, които са има помогнали. Няма да го видите да обикаля заведенията или да препуска с бясна скорост по софийските улици. Модели и Instagram красавици не са изобщо в житейското му уравнение, защото е щастливо обвързан с жената до себе си, която е открил рано.

" Радвам се, че моето детство мина на село, а не в големия град, защото постоянно бяхме навън. От Трънчовица съм, което е едно плевенско село. Имах много хубаво детство на село. По цял ден бяхме с колелетата навън. После на стадиона. Бяха много хубави години, имаше много деца. Спокойствието на село не може да го има в града."

 

Снимка: Getty images/ Guliver photos

НАЧАЛОТО БЕШЕ В ЕТРОПОЛЕ

"Всъщност първо се наложи да отида в Плевен заради футбола и учих една година там. След това дойде и предложението да отида в школата на Христо Стоичков в Етро Поле. Родителите ми се притесняваха, че така или иначе вече една година живея сам в Плевен, а трябваше на 15 години да отида още по-далеч. Но баща ми се срещна с г-н Емил Димитров, на когото съм много благодарен и г-н Стоичков, харесаха ми много и базата и начина, по който се работеше и заминах. "

Само няколко години са необходими на Чочев, за да се наложи като един от най-обещаващите таланти от своето поколение. А футболната му кариера тръгва по пътя на успеха след едно интервю на Стойчо Младенов.

"Моментът, в който разбрах, че нещата с футболната ми кариера ще се получат беше, когато Етрополе изтегли за съперник за Купата на България - ЦСКА. Цялата ми фамилия дойде да гледа този мач и след него баща ми, чичо ми и майка ми ме взеха с колата да се прибираме на село. И най-нормално в колата слушаме радио. Чухме интервю на г-н Стойчо Младенов, който каза, че много е харесал Чочев и иска да го вземе в ЦСКА. Когато го чухме в колата, всички мълчахме и се чудихме дали това, което чуваме е истина. После ми звънна и Емил Димитров и ми каза, че няма против да ме пусне в ЦСКА и ме пита дали искам и да си помисля до следващия ден. Отговорих му, че няма какво да мисля и че искам да отида..."

ОТ ТРЪНЧОВИЦА ДО ПАЛЕРМО

Изявите на Чочев с ЦСКА са отлични, а това прави и престоя му в най-титулувания български клуб доста кратък. През юли 2014 година той прави трансфер в Серия А и подписва с Палермо. Защо съдбата му, макар и косвено, е преплетена с тази на колумбийската суперзвезда Хамес Родригес и как се стига до този огромен успех за едно момче на 21, Чочев разказва от първо лице:

"Бяхме с ЦСКА на лагер в Холандия, когато ми се обади президента Александър Томов и ми каза, че има две оферти за мен в офиса. Едната беше от Палермо, а другата от Монако. Условията бяха, че Палермо ме искат веднага, а за Монако трябваше да изчакам една седмица, защото още финализираха изходящия трансфер на Хамес Родригес в Реал (Мадрид). Моето поколение обаче израстна с неделните италиански дербита от Серия А в 21:45, а и когато знаеш, че нещо може да стане веднага, а друго след време, избираш сигурното. Така и взехме решение, след което стана така, че едно момче, което само преди година е играло в Етрополе се озова в едномилионен град като Палермо"

Естествено първите му дни в Италия му носят шокиращи футболни емоции в началото. Футболната култура в Сицилия и цяла Италия е невероятна. Дори таксиметровия шофьор, който го взима от летището знае цялата статистика на никому неизвестния по това време в Италия българин. Няма да забрави и първата си среща с Мирослав Клозе. Месеци след като става световен шампион с Германия, неговият Лацио гостува на Палермо, а Ивайло все още не може да повярва докъде е стигнала кариерата му само за 2 години.

Шокът е не по-малък и скоро след това, когато преди мач с Ювентус в тунела на стадиона се озовава до халфовата линия на съперника в състав Андреа Пирло, Пол Погба и Артуро Видал. И все пак тези емоции приключват с първия съдийски сигнал, а Чочев бързо се адаптира към едно от най-силните първенства в света, където прекара близо 6 години. А равносметката му за целия период звучи така:

"Щастлив съм от престоя си в Италия. Играх над 80 мача в Серия А. Съжалявам само, че се контузих и кариерата ми не продължи в Италия. Но все си мисля, че може би така е трябвало да стане. Понякога се случва нещо лошо, за да дойде после нещо още-по-добро" 

Със същата скромност и прямост Ивайло разказва повече и за любимите си моменти с националния отбор. Няма да забрави победния гол, който бележи за България при 3:2 срещу Швеция, който носи и първа победа за нашите срещу този съперник след повече от половин век мъки срещу шведите. С националния отбор са свързани и част от тежките му спомени като травмата, която наруши стремоглавия му път нагоре във футбола. 

Снимка: Getty Images

Не пропускайте целия разговор с Ивайло Чочев във видео епизода на Game ON!