Само преди няколко години Деле Али беше считан за един от най-талантливите английски футболисти и бъдеща суперзвезда, но кариерата му тръгна стремглаво надолу.
Бившият играч на Тотнъм беше открито критикуван от Жозе Моуриньо, а след това премина в Евертън. През миналия сезон бе изпратен под наем в турския Бешикташ, където изигра малък брой мачове и далеч не впечатли.
В интервю за бившия английски национал Гари Невил, Али разказа за трудното си детство и през какви перипети всъщност е трябвало да мине. Историята включва сексуален тормоз като дете от близък човек, трафик на наркотици и пристрастяване към хапчета за сън.
Ето какво каза Али:
Мисля, че съм добре. Това е въпрос, който получавам често, но от дълго време не можех да дам положителен отговор. Мисля, че никога не съм се чувствал по-добре. В момента съм контузен, но имам желание да се върна към футбола и се справям добре.
Сега е времето да споделя с хората какво се случва. Трудно е да се говори за това, защото криех всичко дълго време. Страхувам се да говоря, но това е правилното нещо. Сега е правилният момент да говоря за моите проблеми. Медиите могат да пишат каквото искат, но аз искам поне един човек в същото положение.
Това, което ще разкажа, е нещо, което отдавна искам да освободя от плещите си. Знам, че медиите ще изкарат добри заглавие от това. Изчетох какви ли не истории за мен, които не са верни. Поставих се в глупави позиции и беше лесно за тях да пишат такива неща. Не ме интересува сега какво ще пишат, стига да мога да помогна на други хора и да променя живота им, дори да го спася.
След като се върнах от Турция, разбрах че трябва да се оперирам, а и бях в много лошо психическо състояние. Реших да постъпя в център за психично здраве. Там се борят с пристрастяване, депресия, а аз имах нужда от помощ. Смятам, че човек сам трябва да реши да отиде там, защото в противен случай няма да проработи. Разчитах на неща, които ми вредят. Събуждах се всеки ден, тренирах, усмихвах се и показвах, че съм щастлив. Но вътрешно губех битката и беше време за промяна.
Бях в центъра за шест седмици и от Евертън ми помогнаха, като ме подкрепиха на 100%. Ще съм им благодарен завинаги. Взех най-важното решение в живота си и бях уплашен от него. Сега съм щастлив, защото не очаквах нещата да се развият толкова добре.
Напуснах центъра преди три седмици и честно казано не исках да говоря толкова скоро за това. Правя го, защото се чувствам добре и това е важното. В миналото бих оставил таблоидите да пишат каквото си искат, но сега искам хората в такава ситуация да знаят, че не са сами и че ако потърсят помощ, това не ги прави слаби. Сега съм готов да разкажа историята си.
Какво се е случило в последните години?
Проблемите ми са от дълго време, но дълго не ги осъзнавах. Много хора правят подобни неща, но ако започнат да се пристрастяват, ситуацията се влошава. Всичко започна с пристрастяване към хапчетата за сън, като това е все по-често срещан проблем във футбола. Надявам се изповедта ми да помогне на други хора.
С нашата програма преди мачове, трябва да ставаш рано, да тренираш. Заради целият адреналин не можеш да заспиш и взимаш хапче, за да си готов за следващия ден. В моята ситуация обаче имаше обратен ефект, защото не помага за проблемите, с които трябва да се справиш.
Хапчетата работя до момента, в който спрат да работят. Определено ги използвах твърде много. Имаше моменти, в които спирах за няколко месеца, но не осъзнавах какъв е истинският проблем. Това са травмите, които получавах в миналото. Не говорих с никого за това.
Имаше моменти, в които родителите, които все едно ме бяха осиновили, искаха да им споделя, но аз желаех да се боря сам. Много хора се опитваха да ми помогнат, защото виждаха, че има проблем. Родителите знаеха за хапчетата за сън, но аз отричах, че ги взимам, а това е част от проблема. Казвах си, че не съм пристрастен, но всъщност бях.
Ние хората сме по-силни, когато сме заедно. Не трябва да се борим с проблемите сами. От отбора ни даваха такива хапчета, но аз не ги приемах, за да спя. Употребявах през деня, понякога в 11 сутринта, ако имах почивен ден. Не ги взимах в деня на мачовете, просто исках да се измъкна от реалността.
Не ме разбирайте погрешно, обичам футбола. Той ми спаси живота и му дължа всичко, но не е толкова лесно, колкото всички си мислят. Да, имаш много пари, можеш да правиш много неща, но хората не разбират психическата страна на нещата, докато не се окажат в такава ситуация.
Всеки ден се бориш докато чуваш, че не си достатъчно добър. Дори загубата на един мач може да ти повлияе, но трябва да си готов да се усмихваш на следващия ден. Ако не го правиш, имаш проблем. Трудно ми е да определя момента, в който разбрах, че нещата не отиват на добре. Може би на 24 преди една тренировка. Погледнах се в огледалото и се питах дали мога да се пенсионирам на тази възраст. Дори фактът, че си го помислям, ми късаше сърцето.
В този период често ходех на партита. Таблоидите ме наричаха "парти момче" и представата на хората за мен беше много различна от начина, по който всъщност живеех.
Кошмарното детство
Това е тема, за която не съм говорил, но мога да спомена няколко инцидента, за да ме разберете. На 6-годишна възраст бях сексуално малтретиран от приятел на майка ми. Изпратиха ме в Африка, за да се дисциплинирам, а след това ме върнаха. На седем започнах да пуша, а на осем продавах наркотици. Правех го докато карам колело и нося футболна топка. Дори се стигна дотам човек от съседна сграда да ме провеси от мост.
На 12 бях осиновен от прекрасни хора, създадени от Господ. Помогнаха ми много, но проблемът беше, че не им споделях. От 12-годишна възраст бях с тях, а на 16 започнах да играя професионален футбол. Преди това майка ми беше алкохоличка, но не я виня за всичко, което се случи. Сега, когато минах през центъра, разбрах как се е чувствала. Дори когато ме даде за осиновяване, двамата знаехме, че това е правилно решение, за да имам шанс да живея. Биологичният ми баща живееше в Африка. Изпратиха ме при него за година и беше ужасно. В къщата имаше поне по 10 души.
Лечението ми протече в САЩ и там срещнах страхотни хора от различни сфери в живота. Няма никакво значение от къде идваш, каква травма имаш, защото тялото я приема по един и същи начин. Разговорът с други хора ти помага да осъзнаеш проблема. Разбрах, че има много хора като мен. Изградихме най-добрият отбор, в който съм бил и им благодаря много.
Успях да разбера защо съм в този живот и каква е целта ми. Знам какво мога на терена и съм го показвал. Преди да отида в Тотнъм имах много да доказвам и тогава чувствах истинска страст и любов към футбола. Сега това чувство се върна.
Ролята на треньорите
Маурисио Почетино е най-добрият мениджър и нямаше как да искам по-добър очвек от него. Неговите помощници са страхотни хора и с тях изградихме по-сериозна връзка от просто треньор-играч.
Почетино гледаше на мен като на човек преди играч, а това е най-важното за младите футболисти.
Жозе Моуриньо ме нарече мързелив в едно интервю за Амазон. Седмица по-късно той ми се обади и се извини, защото ме видя как играя и тренирам. Това обаче не го излъчиха в документалния филм, защото беше личен разговор. Така че в социалните мрежи и в медиите нещата не винаги отговарят на истината.
Днес съм горд с това, което съм и не виня никого. Благодаря на много хора за трудните ситуации, които са ми създали, защото ме направиха по-силен човек. Сега за мен е важно да се докажа, защото знам, че съм добър играч и човек.
Бъдеще в Евертън?
Говорих със Шон Дайш, не толкова за футбол, тъй като сега съм контузен. Искам да му благодаря. Той прояви разбиране и ме подкрепя, въпреки че не се познавахме преди това. След няколко седмици вероятно ще играя отново и съм готов за голям сезон с много предизвикателства.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}