Как трагедията със Сала парализира един футболен клуб - изповедта на треньора на Кардиф
Нийл Уорнък призна, че е летял със същия пилот, за да гледа играча в Нант
Нийл Уорнък винаги изглежда наперен и подготвен, когато застава срещу дулата на микрофони и камери за поредната си пресконференция. Мениджърът на Кардиф е на 70 години, а от 39 е в треньорската професия. Виждал е всичко.
Още по темата
Но не и това, което се случи на него и футболния клуб Кардиф в последните 8 дни.
Новопривлеченият от него Емилиано Сала пристигна, мина прегледи, подписа договор, върна се до Нант да си вземе довиждане със съотборниците, а после... Самолетът му изчезна над Ламанша миналия понеделник вечер. Трагедия, сковала целия футболен свят.
Уорнък седна с влажни очи и видимо изморен срещу репортерите за брифинга си преди мача срещу Арсенал довечера във Висшата лига. Изповедта му за това как клубът се справя с трагичния случай на изчезналия футболист Емилиано Сала може да те накара да настръхнеш.
"Първо се извинявам, че от дни нямах никакви медийни изяви - започна Уорнък. - Мислех да изляза и да говоря пред вас в четвъртък или петък, но... Радвам се, че Кен Чу (директорът на клуба) го направи вместо мен.
От четири десетилетия съм футболен треньор. Това е най-трудната ми седмица, и то без никакво сравнение. В пъти по-трудна от всяка друга. Постоянно мисля за случилото се, поглеждам към сестрата на Емилиано, към семейството, към играчите... Гледам към децата ми, чудя се какво да правя. Травмата е невероятна.
Семейството на Емилиано се справя страхотно с този шок, нашите фенове и тези на Нант са невероятна подкрепа. Благодаря ви на всички!
А, да - имаме и мач срещу Арсенал... Всъщност, добре, че го имаме. Дано се върнем към нормалния живот.
И пак, като си помисля... Момчетата от отбора даже не успяха да се запознаят с Емилиано, не успяха да го посрещнат на тренировъчното игрище... Той дойде там в петък следобед, след това ние заминахме за мача ни с Нюкасъл. Аз размених няколко думи с него, преди да подпише договора. Играчите - не.
В отбора настроението е ужасно. Тъжно е. Цялата седмица е една голяма мъгла. Никога не съм виждал или усещал подобно нещо. Ефектът е потресаващ върху отбора. Такива неща просто не се случват, иска ти се, мислиш си, че никога няма да ти се случат.
Не знам дали ударът за мен е особено силен, знам само, че аз срещнах момчето няколко пъти, говорихме, той имаше огромно желание да играе за нас. Нямаше търпение.
Времето няма да излекува нищо. Никой не е по-добре днес, в сравнение с миналия вторник. Виждаме и Ромина, сестра му... От това не ни става по-леко. Не знам дали имаме надежда, въпреки че тя има. Може би трябва да имаме...
Не мисля, че щяхме да сме в състояние да играем, ако имахме мач през уикенда (Кардиф нямаше, защото отпадна от Купата на ФА по-рано - б.а.). Говорихме отново с всички момчета тази сутрин, нищо не се е променило, не усетих някой да е по-добре.
Някои от футболистите потърсиха помощ извън клуба, няма какво да го крием. Искат професионална помощ. Някои отиват от тренировките на църква, други - на сеанси при психолог. Шокът е огромен. Аз също преосмислих много неща и дори ми минаха мисли за това да напусна поста и клуба. Това надминава всичко, което съм преживявал някога във футбола.
Феновете ни крепят, само те. Флаговете, подкрепата, цветята около стадиона и непрестанните им жестове... Невероятно. Те дори не познаваха Емилиано. Знамето им, че ще го обичат, въпреки че никога не са го гледали, е пример за целия свят.
Как се готвим за мача с Арсенал ли? Направихме нещата, които можем да направим при тези обстоятелства. Не се чувствам добре, нито пък в състояние да водя футболен отбор във футболен мач. И то срещу такъв съперник. Признавам си.
Поговорих си честно с Рони Джепсън и Кевин Блекуел, моите помощници. Помолих ги - Момчета, не позволявайте стандартите на тренировките да падат, следете за това, защото аз може би не съм в състояние. Те не казаха нито дума, но играчите тренираха здраво.
Футболът е някъде далеч от тук в момента, какво да говоря на момчетата за тактика? Никой няма да ме чуе. Просто е нереално това, което се случва в клуба. Сюреалистично.
Говорихме с момчето в деня, когато дойде да мине медицинските прегледи, в петък. Казах му - "Нали нямаш нищо против да те наричам Емил, не Емилиано. Твърде сложно е, аз съм стар човек и бъркам имената, а твоето е дълго..." Посмяхме се. И това беше. Той имаше скъсани дънки, от онези, модерните. Казах му: "Ще се впишеш идеално сред тези типове в нашия отбор!". Разменихме шеги, той беше в отлично настроение, аз - също.
Чудя се, дали не трябваше да го вземем с нас в Нюкасъл, да гледа мача, да изкара уикенда с отбора. Може би всичко това нямаше да се случи. Но той трябваше да си вземе нещата от Нант, а и искаше да се сбогува с отбора там. Не можех да го спра.
В същото време хората от клуба продължават да работят трескаво на трансферния пазар. Имаме още малко време, сега всичко се промени... Как работят и как успяват да останат концентрирани - просто им свалям шапка! Дано успеем да вземем поне един нов играч.
През годините като треньор ми се е случвало да се будя посред нощ, в 3-4 часа сутринта. И да мисля за това кой да е титуляр на другия ден, каква тактика да приложа, детайли... Но никога не ми се е случвало да не мога да спя заради такова нещо.
Последните тренировки са странни. Представянето на играчите е слабо, показателите им са като на предсезонна подготовка. Не знам как ще изглеждаме на терена срещу Арсенал.
Трябва да бъда лидер на тази група и нямам избор. Особено сега. Проблемът е, че когато отида у дома и остана сам със съпругата ми Шерън, далеч от отбора, просто се разпадам. Тук събирам сили и работя, върша нещата, които трябва. У дома просто рухвам.
Дали ще помогне мачът с Арсенал? В идеален свят, аз не искам повече да водя нито един футболен мач. Не искам да се занимавам с футбол. Знам, че това е временно състояние, но в момента се чувствам така. Но съм убеден, че мачът и цялата атмосфера на стадиона ще ни помогне поне малко. Не съм гледал нито един мач този уикенд. Нищо не ме интересуваше. Взех Шарън и отидохме до едно селце, изключих си телефона и просто дадох почивен ден на целия отбор. Имахме нужда.
Връщайки се назад във времето, аз също летях два пъти до Нант с подобни самолети. Ходих два пъти да го гледам, за да се уверим, че искаме точно него. Нищо чудно поне единият път да съм бил дори и на същия самолет. Не знам със сигурност. Убеден съм, че пилотът бе същият, който сега е летял с Емилиано. И той беше страхотно опитен човек, чудесен пилот!"
С тези думи Уорнък напусна хотел "Вейл" в Кардиф, където даде пресконференцията. Изповяда се за всичко, което е лежало като товар върху плещите му от миналия понеделник насам.
На него и на цял един футболен клуб. Всъщност - на два. Едва ли ситуацията в Нант, където Емилиано Сала игра в последните две години, е различна.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}