07:32 | 27.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Камата, Ел Булгаро или Естойков - той остава връзката ни с планетата "Футбол"

На 8 февруари асоциацията винаги е една - номер 8

Снимка: Facebook

Камата, Ел Булгаро или Естойков - той остава връзката ни с планетата "Футбол"

На 8 февруари асоциацията винаги е една - номер 8

09:50 | 8 февруари 2020 | Автор : Динко Гоцев 14 3436 Снимка: Facebook

Виж още Стоичков на 54: Началото на легендата

Стоичков

Датата 8 февруари е специална за българския футбол и всеки фен у нас. А това си е, кажи-речи, всеки у нас.

Нали помните лафа за това как в България всеки разбира от две неща...

Та, специална дата е. Христо Стоичков обича да казва, че величието на неговата цифра 8 се крие в това, че няма начало и край. Неговият си начин да обясни нещата.

Ние да добавим, на тази дата преди 54 години се е появил той - човекът, който пише футболна история, която има своето начало, но вероятно ще е безкрайна и вечно помнена.

Стоичков е най-успешният футболист, който България е показала на света. Остави най-ярка диря и постигна неща, които - за съжаление - едва ли ще видим някога пак, реализирани от български играч.

Най-лудият, различен, разтърсващо талантлив и два пъти по-амбициозен наш посланик по света, днес празнува рожден ден. Добър, лош, харесван, оплюван и дори откровено мразен, той няма да се промени заради мнението на когото и да било. А и защо да го прави?

Номер 8 е връзката ни с планетата "Футбол" и днес, въпреки че отдавна не е по екип на терена и не плаши вратарите с левачката.

Сега е на интервюта при Роналдиньо, Марадона, Моуриньо, Клоп или Гуардиола. На бенефисни мачове на легендите на Барса. На поредното събиране в Каталуня в почит към Кройф, неговия футболен татко.

Или пък - посреща Меси пред залата в Париж и въвежда Лео да си вземе шестата "Златна топка", като стар приятел.

Виж още Залата в Париж аплодира легендите, Стоичков в центъра на вниманието

Само имената, които изброихме, са достатъчни. Ицо е връзката ни с тях, допирната точка. Във време, в което се радваме на участие напролет в евротурнирите от един-едничък отбор, изграден почти изцяло без български корен, другаде нямаме контакт с каймака на великата игра.

Лютият език е все така на място и днес, а огромната му енергия да пътува постоянно между САЩ и Европа, за да не пропусне нито едно важно за важните му хора събитие, също е нещо, останало непреходно. Стоичков живее на обороти, както бе и като играч. Прошарената коса издава, че вече не е на 20, но енергията е същата.

У нас на 8 февруари футболът спи зимен сън и отборите са из Анталия или Кипър, готвещи се да подновят сезона, който вълнува все по-малко хора.

Темите са все нефутболни - дали този или онзи клуб ще фалира, дали тук или там ще сменят първо треньора, дали този или онзи анонимник от Италия, Занзибар или Бруней ще заиграе в клуба Х (за да си иде след 3-4 месеца незапомнен от никого).

Ако обаче днес случайно сте в която и да е точка на планетата и кажете, че вдигате наздравица за рождения ден на Стоичков, местните ще се сетят. И ще се присъединят. Той е най-популярният българин по света за последните 30 години, без съмнение.

Беше си специален от първия ден, когато го видяха на "Армията" феновете, свикнали тогава да гледат големи звезди, национални футболисти. Остриган по войнишки или с дълга коса, с номер 11 или 8, а и веднъж с 4 по други, негови си причини... но той се отличаваше. И в националния, където бе събран огромен талант през 90-те, пак той беше Фигурата.

"Имахме отличен отбор, но ни трябваше още нещо, което ни даде Стоичков. Той имаше качествата, но и характер. Бе личност. Взехме го съвсем евтино за това, което ни даде", твърди Кройф в автобиографията си. Уточняваме, че Ицо струваше тогава 4 милиона долара и бе един от най-скъпите играчи в света за 1990 г.

Добре го описва и една фраза на Наско Сираков, добрия му приятел през всички тези десетилетия:

"Той на 20 години си вярваше, че ще играе в най-силния отбор в света. Това изобщо не подлежеше на съмнение в неговата глава."

И го направи. Игра в Барса на Кройф. Спечели всичко - най-вече "Златна топка" и Купата с големите уши на европейски шампион. Друг българин не го е правил и, уви, няма и да го направи вероятно никога.

Виж още Огромно признание - Стоичков до Пеле, Марадона и Кройф сред най-великите на футбола

Днес, на 54 години, Стоичков е заградил в кръгче мечтите си. И във футбола, и в живота. Преди Коледа си дойде за няколко дни в България, като в един от столичните молове се изви опашка от вероятно над хиляда души, за да вземат автограф на книгата "Историята" и да се снимат. Изчака и последния, преди да си тръгне. Седя до късно вечерта, не мръдна и не мрънкаше.

Книгата е бестселър, представи я в Лондон, в Барселона, в Чикаго, Торонто... Навсякъде по света името му остава парола.

И още нещо показателно, особено при изброяването по-долу на това, което е постигнал. Когато говори за лятото на САЩ 94, рано или късно се мръщи. "Голямо постижение, станахме четвърти... Четвърто място не е като първо". Ето такъв е характерът му.

Наричаха го Кучето, гордо носено като прякор преди него от Гошо Денев в ЦСКА и националния. Защото захапе ли, не пуска. И иска само победа, нищо друго.

След това стана Естойков, Камата, Кавалера на "Златната топка"... Винаги си остана обаче най-голямата звезда, където и да отиде.

Естествено, на рождения му ден е възможно да сме попрекалили с носталгията, нали казват: "Стига сме живяли в миналото."

ОК, така да е.

Но какво друго имаме във футбола, че да живее в настоящето?

Поне на този ден си струва да върнем лентата, защото онези спомени са приятни.