17-11-2017 20-11-2018

Когато Краля слезе от трона в Ню Йорк - историята на последния мач на Пеле

На 1 срещу 2 октомври преди 44 години светът бе вперил поглед в "Джайънтс Стейдиъм"

09:32 | 2 октомври 2021 | Редактор : Динко Гоцев 1 1954 Снимка: Getty Images

Лятото на 1977 г. не бе никак леко за Ню Йорк и нюйоркчани. Деветдневна вълна от жеги, в които температурите често минаваха 40 градуса отнеха животи и предизвикаха няколко големи градски пожари.

Ретро

Токов удар в средата на юли остави града без електричество в големи части за близо 2 дни през юли. А в края на същото лято най-после бе заловен серийният убиец Дейвид Берковиц, който бе смразил града за близо 3 месеца, оставяйки следите си върху шест жертви.

През септември обаче дойде новина, която вдигна психически нюйоркчани, макар те да не са най-запалените по сокъра жители на планетата. Но светът щеше "да дойде" в града им през очите на телевизионно излъчване за 42 държави и медии от къде ли не.

Защото най-голямото спортно събитие на годината и десетилетието щеше да е в Ню Йорк, на стадиона на "Джайънтс" от американския футбол.

Пеле бе обявил, че се отказва.

Embed from Getty Images

Фигурата, променила футбола като спорт, почти със статут на икона, на Божество, на някакъв проповедник на религията с топката, един изумителен спортен феномен. Бразилският мит по това време завършваше третия си сезон в Космос (Ню Йорк), звездния състав, събран с една единствена цел - да запали по сокъра населението на САЩ.

Пеле бе дошъл в града почти три години по-рано, получавайки изумителния по това време договор от 7 милиона долара, за да превърне Космос в пътуващото шоу, което бе преди това Сантос. В един момент на бразилския му отбор предлагаха по милион-два, за да пътува за мачове по света.

Турнетата на Пеле и "белите" от Сантос имаха глобален отзвук, който трудно може да бъде разбран в наши дни.

Историята е истинска: гражданската война в Нигерия бе спряна през 1967 г., за да може отборът от Бразилия да изиграе своя насрочен приятелски мач срещу местния национален тим. За да видят Пеле в Лагос, двете страни спряха за два дни военния конфликт, изстрелите замлъкнаха и двубоят се игра.

Ето това бе Пеле - феномен, разпръскващ по света бацила на футболната магия.

Embed from Getty Images

И когато отиде в Ню Йорк през 1975 г., това бе много повече политика, отколкото спорт. Хенри Кисинджър бе пътувал до Бразилия, за да го убеждава да го направи.

"Той дойде и ми каза: Ще ни помогнеш ли да промотираме тази игра при нас? В училищата децата са запалени, но след това няма нищо, хората не се интересуват. Ела в Ню Йорк, там познават теб, никой друг от футбола", разкрива случката самият бразилски идол.

Пеле пристига и стартира сезон 1975 г. в американската лига, като е изумен от нивото. Повечето му съотборници са с умения, които не надвишават тези на футболисти от втора-трета бразилска лига. Игрищата са ужасни, често мачовете са върху бейзболни терени, дори без да са заличени базите и очертанията, пясъчните зони и всичко останало. "Тичаш по парче трева и изведнъж потъваш в пясък, топката подскача, а ти внимаваш повече да не паднеш, а не къде подаваш", са думи на Пеле за първите му впечатления.

Е, тълпите се стичат да го гледат - понякога по 20-25 хиляди, което е направо невероятно за онези години и този спорт в Щатите. След него Космос взима Франц Бекенбауер, Джорджо Киналя и сънародника му Карлос Алберто.

В лигата се пояявават Йохан Кройф, Джордж Бест, Герд Мюлер...

Embed from Getty Images

В третия сезон най-после Космос печели титлата. На четвъртфинала срещу Форт Лодърдейл "Джайънтс Стейдиъм" събира рекордните в историята на сокъра зад Океана 77 891 зрители, а те гледат велико шоу.

Космос бие с 8:3, а Пеле прави хеттрик от голове и още един от асистенции.

След титлата, вече на 37, Краля - както вече го нарича светът, решава да сложи край. Той е загубил много от атлетичността, скоростта и желанието си за игра. Договорът му изтича и бразилецът решава да не го подновява.

В нощта на 1 срещу 2 октомври в Европа, на първи привечер в Щатите, "Джайънтс Стейдиъм" става арена на последния мач в кариерата на най-великия играч, стъпвал по терените.

Мохамед Али е там, слиза на игрището и се прегръща и целува с бразилеца. Карлос Алберто плаче, а Бекенбауер и Киналя са свели глави, оценявайки, че присъстват на събитие за историята. Целият свят гледа, а само журналистите от Бразилия са над 100. Съперникът е Сантос, разбира се - неговият Сантос.

Пеле говори пред смълчаното многохилядно море. По трибуните има над 78 000 зрители, напълно разпродаден капацитет на стадиона.

Embed from Getty Images

Безпрецедентно, в същата вечер няма мач по нито един спорт от традиционните в Щатите - НБА, НФЛ, НХЛ или Мейджър лигата по бейзбол. Четирите лиги решават да отменят всичко в същата вечер, защото страната трябва да види този момент, за който ще се говори и след век (вероятно така и ще бъде).

"Любов! - вика Краля на футбола по микрофон от терена и публиката повтаря с мощен рев думата. И пак. - Любов! Любовта е по-важна от всичко, което можем да вземем от живота."

Пеле плаче. Плачат и хиляди италианци, ирландци, нюйоркчани с други корени, които обичат безмерно футбола. В близо 20 години от незабравимия Мондиал 1958 до този октомврийски ден през 1977-ма, футболът всъщност е Пеле.

Започва мачът, започва и да вали. "Небето плачеше за него", пише на следващия ден поетично бразилският "О Глобо".

Пеле вкарва за Сантос през първото полувреме, а през второто облича екипа на Космос. Последният му гол е именно за този тим - от пряк свободен удар с шут от над 30 метра. Американският дриймтим печели с 2:1, но това няма значение за никого.

Краля слиза от трона. Това е единственото, което има значение в дъждовната вечер в Ню Йорк.