Когато Краля слезе от трона в Ню Йорк - историята на последния мач на Пеле
На 1 срещу 2 октомври преди 44 години светът бе вперил поглед в "Джайънтс Стейдиъм"
Лятото на 1977 г. не бе никак леко за Ню Йорк и нюйоркчани. Деветдневна вълна от жеги, в които температурите често минаваха 40 градуса отнеха животи и предизвикаха няколко големи градски пожари.
Токов удар в средата на юли остави града без електричество в големи части за близо 2 дни през юли. А в края на същото лято най-после бе заловен серийният убиец Дейвид Берковиц, който бе смразил града за близо 3 месеца, оставяйки следите си върху шест жертви.
През септември обаче дойде новина, която вдигна психически нюйоркчани, макар те да не са най-запалените по сокъра жители на планетата. Но светът щеше "да дойде" в града им през очите на телевизионно излъчване за 42 държави и медии от къде ли не.
Защото най-голямото спортно събитие на годината и десетилетието щеше да е в Ню Йорк, на стадиона на "Джайънтс" от американския футбол.
Пеле бе обявил, че се отказва.
Фигурата, променила футбола като спорт, почти със статут на икона, на Божество, на някакъв проповедник на религията с топката, един изумителен спортен феномен. Бразилският мит по това време завършваше третия си сезон в Космос (Ню Йорк), звездния състав, събран с една единствена цел - да запали по сокъра населението на САЩ.
Пеле бе дошъл в града почти три години по-рано, получавайки изумителния по това време договор от 7 милиона долара, за да превърне Космос в пътуващото шоу, което бе преди това Сантос. В един момент на бразилския му отбор предлагаха по милион-два, за да пътува за мачове по света.
Турнетата на Пеле и "белите" от Сантос имаха глобален отзвук, който трудно може да бъде разбран в наши дни.
Историята е истинска: гражданската война в Нигерия бе спряна през 1967 г., за да може отборът от Бразилия да изиграе своя насрочен приятелски мач срещу местния национален тим. За да видят Пеле в Лагос, двете страни спряха за два дни военния конфликт, изстрелите замлъкнаха и двубоят се игра.
Ето това бе Пеле - феномен, разпръскващ по света бацила на футболната магия.
И когато отиде в Ню Йорк през 1975 г., това бе много повече политика, отколкото спорт. Хенри Кисинджър бе пътувал до Бразилия, за да го убеждава да го направи.
"Той дойде и ми каза: Ще ни помогнеш ли да промотираме тази игра при нас? В училищата децата са запалени, но след това няма нищо, хората не се интересуват. Ела в Ню Йорк, там познават теб, никой друг от футбола", разкрива случката самият бразилски идол.
Пеле пристига и стартира сезон 1975 г. в американската лига, като е изумен от нивото. Повечето му съотборници са с умения, които не надвишават тези на футболисти от втора-трета бразилска лига. Игрищата са ужасни, често мачовете са върху бейзболни терени, дори без да са заличени базите и очертанията, пясъчните зони и всичко останало. "Тичаш по парче трева и изведнъж потъваш в пясък, топката подскача, а ти внимаваш повече да не паднеш, а не къде подаваш", са думи на Пеле за първите му впечатления.
Е, тълпите се стичат да го гледат - понякога по 20-25 хиляди, което е направо невероятно за онези години и този спорт в Щатите. След него Космос взима Франц Бекенбауер, Джорджо Киналя и сънародника му Карлос Алберто.
В лигата се пояявават Йохан Кройф, Джордж Бест, Герд Мюлер...
В третия сезон най-после Космос печели титлата. На четвъртфинала срещу Форт Лодърдейл "Джайънтс Стейдиъм" събира рекордните в историята на сокъра зад Океана 77 891 зрители, а те гледат велико шоу.
Космос бие с 8:3, а Пеле прави хеттрик от голове и още един от асистенции.
След титлата, вече на 37, Краля - както вече го нарича светът, решава да сложи край. Той е загубил много от атлетичността, скоростта и желанието си за игра. Договорът му изтича и бразилецът решава да не го подновява.
В нощта на 1 срещу 2 октомври в Европа, на първи привечер в Щатите, "Джайънтс Стейдиъм" става арена на последния мач в кариерата на най-великия играч, стъпвал по терените.
Мохамед Али е там, слиза на игрището и се прегръща и целува с бразилеца. Карлос Алберто плаче, а Бекенбауер и Киналя са свели глави, оценявайки, че присъстват на събитие за историята. Целият свят гледа, а само журналистите от Бразилия са над 100. Съперникът е Сантос, разбира се - неговият Сантос.
Пеле говори пред смълчаното многохилядно море. По трибуните има над 78 000 зрители, напълно разпродаден капацитет на стадиона.
Безпрецедентно, в същата вечер няма мач по нито един спорт от традиционните в Щатите - НБА, НФЛ, НХЛ или Мейджър лигата по бейзбол. Четирите лиги решават да отменят всичко в същата вечер, защото страната трябва да види този момент, за който ще се говори и след век (вероятно така и ще бъде).
"Любов! - вика Краля на футбола по микрофон от терена и публиката повтаря с мощен рев думата. И пак. - Любов! Любовта е по-важна от всичко, което можем да вземем от живота."
Пеле плаче. Плачат и хиляди италианци, ирландци, нюйоркчани с други корени, които обичат безмерно футбола. В близо 20 години от незабравимия Мондиал 1958 до този октомврийски ден през 1977-ма, футболът всъщност е Пеле.
Започва мачът, започва и да вали. "Небето плачеше за него", пише на следващия ден поетично бразилският "О Глобо".
Пеле вкарва за Сантос през първото полувреме, а през второто облича екипа на Космос. Последният му гол е именно за този тим - от пряк свободен удар с шут от над 30 метра. Американският дриймтим печели с 2:1, но това няма значение за никого.
Краля слиза от трона. Това е единственото, което има значение в дъждовната вечер в Ню Йорк.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}