01:05 | 20.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Дербито на свободата

Почти 50 години минаха от най-великия мач в историята на баския футбол

Снимка: Getty Images

Дербито на свободата

Почти 50 години минаха от най-великия мач в историята на баския футбол

08:26 | 24 ноември 2024 | Автор : Динко Гоцев 6 3309 Снимка: Getty Images

Както е всяка неделя, и днес стотици интересни футболни мачове се играят из първенствата на Европа. Но един се различава от останалите с една особена идентичност, за която си заслужава да се разкаже отделно.

Ретро

На "Сан Мамес" в Билбао тази вечер се срещат Атлетик от града и Реал Сосиедад от Сан Себастиан. Това са двата най-силни исторически, като трофеи и ресурси клубове на Страната на баските - една от най-горещите като страст към играта територии на континента ни. Това е класическото баско дерби. И какви истории само може да разкаже то.

Една се откроява.

Местните го наричат "деня, който върна знамето на хората". Има и друг израз, който е придобил публичност и почти митологичен статут - Дерби на свободата.

Историята е от 1976-а, когато горе-долу по това време на годината, на 5 декември, предстои сблъсъкът Реал Сосиедад - Атлетик в Сан Себастиан. Тогава се случва нещо, което има огромен отзвук за всеки с баска принадлежност и ДНК, а и за Испания като цяло.

Идеята е на левия бранител Хосеан де ла Ос Уранга от домакините, които е контузен за мача и няма да играе. Той говори със съотборниците му, с треньорите, както и с хора в клуба - трябва да се направи нещо, за да се покаже на терена знамето на провинцията. На баските.

Това е "икуриня" - така го наричат. Това е флагът на баските, символизиращ обединението на всички народи от земите на север - Вискания, Ирун, Навара... В края на 19-и век двама от първите заклети националисти - баски - братята Луис и Сабино Арана, измислят флага. Подобно на Юниън Джак на Острова, който вплита в себе си британските общности, те търсят символ на единението.

А не е никак добра идея да разгласяваш такива възгледи шумно в онези години в Испания на Франко.

Да, Франко е мъртъв от година, когато Уранга измисля демонстрацията. Дори и по това време обаче все още икуриня е извън закона. Така е от края на войната, а и отвъд смъртта на диктатора. Франкизмът с някои сериозни ограничения и закони към провинцията дълго не се променят и след кончината на генерала. А ненавистта към него в Страната на баските е съвсем открита и също го надживява.

По това време това са два от водещите отбори в страната, в съставите им има футболисти като Луис Арконада, Хулио Олаисола, Хесус Сатрустеги, Хосе Игнасио Мадариага, Чечу Рохо и Анхел Вияр. На вратата на гостите е и прословутият и митичен още докато играе вратар Хосе Анхел Ирибар, наричан просто Чопо (Народният човек).

Уранга натоварва сестра си Ан Мирен да ушие флага. Не и казва защо... Тя и не пита. Брат и е доста луд, няма смисъл да бъде разубеждаван. Остава да се намери начин незаконното знаме да бъде вкарано на стадиона. А полицията е навсякъде, испанските власти бдят със засилено внимание дербито на баските да не се превърне в политическа арена.

27-годишният футболист поема огромен риск - пъха знамето в сака с екипировката, който стяга като за мач, въпреки че няма да играе. Отива с колата на стадиона и тръгва към съблекалнята на отбора с чантата с емблемата на Реал Сосиедад. Полицаите няма как да знаят, че е контузен и не му е мястото там. Никой не го спира.

Колата на Уранга е претърсена, като всяка друга пред стадиона. Това са годините на баската сепаратистка терористична организация ЕТА, на атентати и постоянно напрежение в региона. Но никой не проверява в сака - все пак този е футболист.

Знамето е в съблекалнята на Реал, а капитанът Ирачо Кортабариа Абаратеги обяснява на отбора:

"Отивам при Ирибар. Ако и те се съгласят, правим го".

И Кортабариа влиза в съблекалнята на гостите, където го посреща капитанът на Атлетик - вратарят и култов герой Чопо Ирибар.

Обсъждат около две минути, решават да подложат на гласуване. Ако нито един от 22-мата, които са избрани да играят, не се възпротиви, флагът се изнася на терена. Ако ли не... Няма нужда от такъв риск, защото не е ясно какви ще са последствията. Няма възражения. А в този момент за Атлетик играе и Анхел Вияр, който после бе шеф на испанската федерация близо 30 години, а стана и президент на УЕФА (временен) и вицепрезидент на ФИФА. И той - очевидно, не е бил против.

Снимка: Getty Images

Двата тима излизат на терена пред претъпкания "Аточа", който е старият стадион на Реал Сосиедад, нажежен за дербито. В началото никой не вижда нищо. Знамето е стиснато в юмрука на Кортабариа, но при стъпването на терена той подава единия край на Ирибар и двамата капитани, облечени в различните екипи на съперниците, го разпъват заедно. Невероятен жест, исторически.

Двата отбора аплодират, наредени като за национален химн. Стадионът избухва! Баските по трибуните забравят мача. Мощни аплодисменти, шум до небесата и усещане за революция.

Полицията не мърда и на метър. Никой не предприема нищо, шокът е огромен. Чопо Ирибар слага флага на центъра на терена. Отново никаква реакция от органите на реда. Някой взима мъдрото решение да не се намесват точно в този момент, пред тази полуосвирепяла, полувдъхновена и със сигурност - кипяща от вълнение публика. Нарушен е закон на Испания, и то пред 35 000 зрители по трибуните, куп официални лица от федерацията, радиослушатели от цялата страна... Мачът не се предава по телевизията, но кадрите и снимките обикалят същата вечер не само Испания.

Полицията се размърдва, когато контузеният Уранга се появява отнякъде и прибира знамето към съблекалнята. Арестуват го, а флагът е конфискуван от униформените.

Това е паметен мач - Дербито на свободата символизира пореден етап от пътя, който Испания изминава след годините на Франко. И също така е знаково за това съперничество, в което има много повече от футболна конкуренция.

Реал Сосиедад бие с 5:0 в онзи ден, нанасяйки ужасно тежко поражение на Атлетик. Но Ирибар си спомня това като най-великото си дерби. Така го нарича в автобиографията си: "Няма по-велик мач".

И до днес никой не може да го убеди в обратното, при все, че получава цели пет гола. На следващата сутрин в мадридските вестници няма и дума за случая. Една страница за мача, но тържествената поява на икуриня "не се е случила". Има голмайсторите, дори по няколко думи от треньорите, репортаж за превъзходството на домакините...

Снимка: Getty Images

Разбираемо - следите от режима на Франко са твърде пресни и страхът още владее медиите. Каталунският "Мундо Депортиво" отбелязва внасянето на знамето. Радиостанции извън Мадрид също говорят. Баските медии публикуват снимки, тръбят, че е време символите на тамошния народ да бъдат извадени от списъка на незаконните за страната.

През януари 1977 г., около месец и половина по-късно, няколко баски кметове, бизнесмени, както и капитаните на двата отбора в мача, внасят петиция с искането на легализирането на икуриня. Девет дни по-късно в Памплона знамето се развява над местната община. За първи път от Гражданската война!

Отнема още две години, преди Испания да го разреши официално.

Времето си тече и нещата са се променили много и в Страната на баските, и в Испания като цяло. Но онази история не завършва така.

В края на 80-те идейният лидер на акцията от 1976-а Уранга, е арестуван и хвърлен в затвора за връзки с ЕТА. Лежи година и половина. Днес е свободен човек и разказва с удоволствие за онези времена. А на 5 декември 2016-а Реал Сосиедад отвори музея на стадиона си със свободен вход за всеки от града, за да отбележи 40-годишната от Дербито на икуриня. Там беше и Де Ла ос Уранга, който се разплака пред флага, който е един от най-ценните експонати в музея. Това е оригиналната икуриня от онзи ден през 1976-а.

През 80-те митичният Ирибар - вратарят на Атлетик с най-обикновения и едновременно с това велик прякор, вече е станал активен член на независимото политическо движение с име "Хери Батасуна". Той е едно от разпознаваемите лица на организацията до към края на 90-те и твърди, че тя е най-популярната сред баските заради демократичните си възгледи.

През 2003-а обаче съдът в Мадрид доказа, че "Батасуна" е една от партиите, осигурявали нелегалното финансиране на ЕТА. Ирибар се измъква от правосъдието по една или друга причина, въпреки че е отявлен лидер. Днес, вече на 81 години, понякога се появява със синовете си на мач на любимия Атлетик в ложите на "Сан Мамес".

74-годишният Иняки Кортабариа, човекът, държал другия край на знамето в онзи паметен 5 декември на "Аточа", днес е почетен член на Реал Сосиедад, като също мина през политиката.

Това е вероятно най-популярната история на баското дерби. Два клуба, които са големи регионални съперници на терена и имат противоречия в последните 20 години заради разминаванията във философията. Атлетик не привлича играчи, които не са баски. Реал Сосиедад го прави, при това още от 90-те години.

Но тези два факта са дребни на фона на това, което ги обединява. Това са стълбовете на един етнос и общност, която е уникална в своя национализъм и усещане за принадлежност.

И заради това е уникален този мач. Феновете седят един до друг, независимо с шалче на кой отбор са. Няма омраза, няма насилие.

Различно дерби.