17-11-2017 20-11-2018

Лудият "Маймун" Бургос - човекът, който спря "Арсенал"

Непримирим и откачен, той някога искаше да бие Моуриньо и е готов да умре за "Атлетико"

14:36 | 27 април 2018 0 2371 Снимка: Getty Images

В четвъртък вечер 10 смели бойци от "Атлетико" спряха "Арсенал" с 1:1, въпреки че играха на практика цял мач с човек по-малко. И без треньор, след като Диего Симеоне бе изгонен от рефера за протести още в 17-ата минута.

Трудният мач остана в ръцете на помощника на Симеоне, който нареди тима и взе чудесен турнирен резултат като гост.

Кой ръководи тази команда? Кой организира отбраната като гръцки войски при Термопилите?

Това е един луд човек - Херман Бургос, наричан Моно (Маймун) и личност с колоритна история. Ето я:

Преди 24 години "Ривер Плейт" празнуваше титла в Аржентина. И то - без да загуби нито един мач от Апертура, воден от гениалния Енцо Франческоли, току-що завърнал се от Европа, и младият му наследник Ариел Ортега. В състава бяха още Матиас Алмейда, Хуан Пабло Сорин, Ернан Креспо и Марсело Галярдо - бъдещи звезди на Аржентина. На толкова талант трябваше и щипка лудост.

На вратата бе Ел Моно - Маймуната. Дългокос, приличащ на барабаниста Нико Макбрейн от Iron Maiden, с разкривени черти и поглед на човек с отчайващо тежък случай на психическо разстройство, Херман Адриан Рамон Бургос бе истинският култов герой на агитката.

На всичкото отгоре вече бе последвал Нико не само в имиджа, но и със създаването на рокбандата "Ел Гарб". Хеви метъл отвсякъде. Името на групата е татуирано на пръстите на ръката му.

Embed from Getty Images

Наричаха го Ел Моно, защото наистина наподобяваше маймуна в движенията, ръста и дългите ръце, косите, лицето, изражението... Не е особено любезно, знаем, но пък самият Бургос си го хареса.

Отиде на две световни първенства като втори вратар на Аржентина (1998-а и 2002-ра), а през 1999-а подписа с "Майорка" и се озова в Примера. Няколко кръга бяха минали от първия му сезон, когато получи третата най-дълга санкция в историята на испанския футбол - наказаха го 11 мача за опит да откъсне главата на Маноло Серано от "Еспаньол".

През 2001-ва стана част от "Атлетико", изпадна във втора лига и се върна със славния тим (където бе съотборник с младия Фернандо Торес), за да се наложи да влезе в друга битка през 2003-а, когато му поставиха диагноза "рак".

Излезе победител, но през 2004-а се отказа от футбола.

Времето му в "Атлетико" на терена ще бъде запомнено с лудостите. Винаги пазеше с шапка с козирка, под която дългите му коси пълзяха по раменете и гърдите. В дербито с "Реал" спаси с лице дузпа на Луиш Фиго, носът му бе счупен от мощния удар, но довърши мача окървавен и донесе 2:2 на "Бернабеу" с невероятни спасявания.

Снимка: Getty Images

Ултрасите на "Атлетико" го обичат - беше луд и всеотдаен като играч, такъв е и днес.

Когато спря с футбола написа песен, която изпя с рокгрупата си. "Футболистът е мъртъв, певецът живее", се казваше в нея. Днес обаче твърдо заявява: "Убих и музикантът, остана само треньорът".

Да - пълно отдаване на новата професия.

Преди 5 години се върна на "Калдерон", като един друг техен любимец - Диего Симеоне, го придърпа като асистент в треньорския си щаб. Двамата правят чудеса с този отбор, но историята за Моно трябва да се разкаже малко по-детайлно.

През 2012-а доста наедрелият през годините след активната кариера Бургос се приближи до Жозе Моуриньо край тъчлинията и му каза в лицето: "Само ме докосни и ще ти откъсна главата. Аз не съм Тито." Седмици по-рано Специалния бе бръкнал коварно иззад гърба в окото на Тито Виланова по време на Ел Класико.

Жозе изглеждаше стреснат от заплахата на огромния Маймун Бургос. И - с оглед на размерите и лудия поглед на аржентинеца, не можем да го виним. По-късно, на пресконференцията, Моуриньо пак си бе вънал цвета на лицето и традиционното надменно отношение: "Кой е този Бургос?".

Понякога целият треньорски щаб трудно удържа Моно. Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Моно обаче вече бе извоювал репутация на един от най-големите биткаджии в треньорския занаят. Той е зад гърба на Ел Чоло във всеки миг, готов да се взриви като динамит и да отнеме от напрежението за треньора и отбора.

Две години след инцидента с Жозе, пак мадридско дерби. Диего Коща пробива отляво, съборен е от Алваро Арбелоа около границата на наказателното поле и... съдията дава нарушение в атака или симулация, не се разбира точно. Но не е дузпа, нито пряк свободен удар. Моно нахлува почти до терена, а реферът го гони от скамейката.

Петима от "Атлетико" - двама играчи, администраторът, лекарят и Симеоне, не могат да удържат Маймуната. Той е готов да убие съдията, а испанската телевизия прави забавно видеоклипче, в което картинката е весела - как група хора опитват да усмирят огромния агресор.

Чоло Симеоне е същият нервак, често изригва. Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Не оставайте с впечатление, че това е някакъв футболен хулиган, който е в щаба на Ел Чоло, за да започва битки и да лази по нервите на съперници и съдии.

Бургос е много повече от това. Той е дясната ръка на Симеоне и има големи заслуги за успехите на "Атлетико" в последните години.

"Всичко, което постигнахме, стана с ужасно много труд - разказва Моно. - Когато Диего и аз дойдохме, в клуба властваше хаос. Първата бе да подредим основните неща - играчите да знаят къде да намерят президента, вицепрезидента, масажистите, треньорите, каква им е програмата, какви са им целите. Играчите разбраха какво се иска от тях, какъв клуб е това и накъде вървим заедно. През 15 минути им повтаряме - трябва да спечелим всеки мач. Тук няма никой, по-голям от името на клуба."

На финала в Шампионската лига през 2014 г. двамата искаха да бият рефера Бьорн Кайперс. Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Човекът, смятан за странен луд в годините като играч, се оказва точната трансмисия в контакта между Ел Чоло и футболистите. Всички го обичат, въпреки че не винаги е любезен и казва "добро утро" с усмивка. Умее да говори, но още по-добре говори с действия.

"Когато го видя на тренировъчното игрище, подреждащ, подготвящ и подсвиркващ си, се успокоявам - казва Симеоне. - Аз отивам първи, половин час преди заниманието, искам да усетя времето и тревата преди тренировката. Тоест - мисля си, че съм първи - Моно вече е там."

Снимка: Getty Images

След един епичен мач с "Леверкузен" в турнира и двамата дружно псуваха германския треньор на гостите Роджер Шмидт, който прави впечатление на хрисим човечец.

Но си позволи да ядоса двете луди глави. Какви ругатни чу само!

Бургос е иноватор.

Той се появи на един мач на стадиона на "Хетафе" със странни очила на лицето. Оказа се, че това е Google Glass - разработка на софтуерния гигант, в които е въвел треньорска програма за статистика.

"Великолепни са, виждаш всичко в реално време и следиш какво не е наред в представянето на отбора. Очилата ми показват детайли, които иначе ще знам чак след края. Така можем да променяме и коригираме в движение", каза след двубоя.

Ел Моно и Ел Чоло - лудата двойка начело на "Атлетико". Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Защо се разбират двамата с Ел Чоло? Как мелят два остри камъка?

"Ние не спорим, ние дискутираме. Постоянно и за всичко - описва ситуацията Бургос. - Той е много емоционален, като мен. Но никога не се държи така, сякаш е над мен, като началник. Понякога потъва в мисли, защото е наистина отличен анализатор и тактик. Но винаги обсъждаме детайлите."

Капитанът на отбора Габи е изпълнен с уважение към асистента на Диего Симеоне. "Допълват се чудесно - казва халфът. - Много силни характери, но и много знаещи за играта. Вярваме им безрезервно, а Моно е като част от отбора."

Агитката също сляпо вярва и следва тези двама аржентински лидери. Лудото пламъче в погледите им е една от причините.

"Атлетико е клубът на бачкаторите, на обикновените хора - казва Моно. - Навремето аз бях достатъчно добър вратар, за да ме вземе "Реал", но нямаше как да играя там заради външния си вид. Не бях достатъчно красив и лъскав. Тук е моето място - при хората, които през седмицата строят сгради и карат таксита, а в събота подкрепят "Атлетико"."

В четвъртък се видя ясно, че тази философия Моно и Чоло са предали и на играчите. Те работиха неуморно и заслужиха правото да са на крачка от финала в Лига Европа.