18:15 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Меси в разговор между легенди: За детството на улицата, тежките моменти и съмненията

Интервюто Лео разкри неща от миналото, за които досега не говореше

Снимка: ТВ екран

Меси в разговор между легенди: За детството на улицата, тежките моменти и съмненията

Интервюто Лео разкри неща от миналото, за които досега не говореше

09:05 | 15 ноември 2022 | Редактор : Динко Гоцев 4 3178 Снимка: ТВ екран

Една легенда на Аржентина седна срещу друга в откровено интервю, а предаването "Universo Valdano" (Вселената на Валдано) вероятно ще счупи рейтингите за най-гледано през 2022-ра в страната.

Големият нападател на Реал от миналото, световен шампион редом с Марадона от 1986-а, днес е уважаван телевизионен водещ, след като дълги години бе спортен директор на колоса от Мадрид. Гостът му бе специален - Лео Меси, който от днес пристига в лагера на аржентинския тим за Мондиал 2022.

Десетката на ПСЖ се отпусна в откровения за миналото, за детството и за това какво го чака в Катар. Ето избрано от разговора:

За детството

Трябвало да е са роди момиче, не момче. Родителите са ми са чакали момиче, даже са били готово с името. Но съм се появил аз. Имах дарба, сам го разбирах още като съвсем малък. На четири или пет аз играех с такъв стил, с който пробих и в мъжкия футбол. Бе ми дадено от Господ, просто трябваше да работя върху тази дарба.

Не помня някога да съм бил без топката в краката. Играех на улицата с братята ми, с братовчедите, със съседите. Биех се с братята ми, те бяха по-големи и невинаги ме пускаха да играя с тях. Но детството ни мина на улицата, а днес това не се случва, вече е по-трудно за децата да изкарват дните си така.

По онова време бяхме само навън, само с топката. Сега има PlayStation, iPad и такива неща. А и несигурността, не всеки иска да остави детето си навън до късно.

Бях добро дете, но и доста мързелив с ученето. Наказваха ме понякога, като не ми позволяваха да отида да тренирам с отбора, така че се налагаше да си подобря оценките.

На седем за първи път отидох на стадиона на Нюелс олд Бойс и започнах да тренирам там. Но когато бях на 11 дойде време за лечението, за терапията на моите физически проблеми. Татко ми търсеше начин да го финансира, беше скъпо. Той направи невероятни неща, за да успее да намира парите.

Някъде по това време имах проби в Ривер Плейт, в Буенос Айрес. Те искаха да ме вземат, даже предложиха да платят лечението ми. Но трябваше Нюелс да разреши да замина, а това се оказа невъзможно.

Снимка: Getty Images

Барселона

Това беше спасението. Минах тестове там, продължиха 15 дни. Имахме мач в последния ден срещу отбор от по-големи от мен момчета. Одобриха ме и останах. За мен това бе невероятно, зрелищно, велико. Да съм част от Барселона... Дадоха ми екипировка, обувки. Всеки има топка, с която загравя отделно. Това беше великолепно за едно хлапе, бях изключително впечатлен. В съблекалнята първоначално имах трудности, не беше нещо, с което съм свикнал. Притеснителен бях, но на терена всичко се оправяше. Просто ми липсваше Аржентина и свободата да играя на улицата.

На 14 години вече бях при по-големите, а две години по-късно тренирах с първия отбор. Но имах много, много трудни моменти. Имах травма, не играх известно време в отбора от моята възраст, а по това време брат ми се наложи да се прибере в Аржентина. Сестричката ми беше на шест или седем, тя изобщо не се адаптира добре към Барселона. Семейството се раздели, аз и татко останахме, другите се прибраха. Поговорих си с родителите ми и те ме питаха дали не искам да си ида у дома. Но аз вече бях изминал доста път в Барселона и исках да играя. Чувствах вина, че семейството ми се раздели на две тогава. Дълго време това чувство ме преследваше, защото аз бях причина за това.

Някъде по това време започнах да ставам доста организиран, планирах всичко, дните ми бяха точно разграфени. И днес съм такъв. Разбрах, че няма кой да го прави вместо мен. Постепенно си изградих ежедневие, изцяло фокусирано върху футбола.

Пробивът

Франк Рийкард ме взе на предсезонната подготовка в Китай и Япония. На турнира "Жоан Гампер" играхме с Ювентус в Барселона (видеото горе), а този мач промени всичко. Промени начина, по който клубът гледаше на мен.

Роналдиньо, Деко, Мота, Силвиньо, Шави, Пуйол... Лидерите на онзи отбор ме приеха веднага. Да влезеш в такава съблекалня е много тежко за едно съвсем младо момче. Но аз бях вече в първия отбор. Тогава проведохме разговор с татко и решихме, че трябва да направим така, че в Аржентина да разберат за мен, да ме повикат в младежките тимове, защото исках да играя за родината си. А там никой не знаеше за този юноша в Барселона. Малцина знаеха, само треньорите в Росарио.

Пеп Гуардиола

Това бе невероятен период за Барса, с Пеп начело. Той завари едно уникално поколение в отбора. И го превърна в машина за победи. Чувството да отиваш да играеш където и да е - у дома на "Камп Ноу" или на който и да е стадион по света, и да знаеш, че ще спечелиш мача, е незаменимо. Съжалявам само, че тогава не успявах напълно да се насладя на това, но явно човек с годините осъзнава това, което му се е случвало преди. Не и докато си във вихъра на ситуацията, докато се случват нещата. По-късно оценяваш какво си имал и какво си преживял.

Гуардиола се подготвяше и ни подготвяше за мачове по невероятен начин. Знаехме всичко за съперника, почти никога не бяхме изненадани. За мен Пеп нанесе голяма вреда на футбола - той показа на хората колко лесно може да бъде всичко, а сега всички искат да го копират. Няма никакво съмнение, че той е най-добрият треньор в света. Просто е специален.

Една вечер ми се обади и ме повика на тренировъчната база, а бе вече към 19 часа, необичайно време за това. Бях си у дома, когато ме потърси. Отидох и ми каза, че в следващия мач срещу Реал Мадрид ще играя като фалшива деветка. Каза ми - ще направим това, това и това, ти ще си тук, ще играеш така. Готов си, нали? В този мач играхме невероятно (видеото долу - победа в Ел Класико с 6:2 като гост в Мадрид - б.р.) и всичко стана точно, както Гуардиола го описа.

Първият ни гол, който вкара Тиери Анри, бе нарисуван от Пеп преди мача. Аз, Шави, Иниеста и Бускетс заставахме близо един до друг, всички искахме топката, всички знаехме какво да правим с нея. Невероятни времена.

Аржентина

Любовта на хората съм и я имал винаги и съм я усещал. И това е невероятно чувство. Но имаше и съмнения. Много съмнения. Всеки имаше мнение за това какво прави Меси, как играе Меси, дали ще спечелим с Меси... Разбирам - било е неизбежно и е част от това кой си.

През 2012 г. на Копа Америка започнахме лошо, но изиграхме най-добрия си мач точно, когато отпаднахме. А ни разбиха от критики. Загубихме с дузпи, по дяволите. През 2010-а на световното бяхме зле, тогава си заслужихме критиките. Загубихме и един финал през 2007-ма, пак на Копа Америка, после още един, още един, още един. Много, много загубени финали и много, много критики. И нещата ставаха по-шумни и яростни, особено срещу мен в мненията на някои хора. Но феновете никога не са се обръщали срещу мен и отбора.

Днес имаме страшно здрава група. Истински колектив, непоколебим отбор. Затова вярвам в шансовете ни в Катар. Селекционерът Скалони е особена личност, винаги е бил такъв, още като играч. Има силен характер, а освен това контактува идеално с играчите. Той е убеден в това, което прави, не слуша никого отвън. Създаде тази група, обедини я и резултатите са налице. Не сме губили отдавна и спечелихме на "Маракана" (серията е 35 мача без поражение, а миналото лято в Рио бе спечелена Копа Америка - б.р.). Сега е ред на Мондиала. Да, той ще е последен за мен.

Фаворитите в Катар

Световните първенства са ужасно трудни. Всеки съперник е тежък. Европейските отбори... Винаги сме имали проблеми с тях. Ние сме в добро състояние, но никой от нас не лети в облаците. Гледам Франция, независимо от контузиите им - страхотен потенциал. Бразилия - виждаш списъка, какви играчи само! А и имат Неймар.

Испания на Луис Енрике е друг отбор, с който трябва да се съобразява всеки. Луис е много близък до Гуардиола като треньор. Невероятна подготовка, същата философия за играта. И за това Испания в момента има съвсем ясна идея как играе, има и страхотно качество.

Снимка: Getty Images

Личният живот и семейството

Всичко е чудесно, въпреки че да си Меси си има и доста негативни страни. Всъщност, само у дома с тях - със съпругата и децата ми, се чувствам нормален човек. Не обичам навсякъде да ме гледат, да ме заобикалят и да съм фокус на вниманието. Искам да правя някакви неща, които никой да не забелязва, просто нормални ежедневни неща. Но е трудно.

Бягството е у дома, с децата. Цял живот съм със съпругата ми, познаваме се от деца, от седем-осем годишни. Това е връзката и любовта на живота ми. Тя е моят най-важен съветник. Може да ми каже всичко, защото вижда и разбира всичко, което се случва около мен. Коментираме и решаваме всичко заедно. Когато съм с нея не съм Меси, когото светът познава, аз съм си Лео.

Научих се с годините да се наслаждавам и да изживявам всеки миг много по-пълноценно. Преди не беше така, но това идва с опита и годините. А и знам, че часовникът цъка, времето си лети. Тази част от живота ми няма да продължи вечно.

ИЗБРАНО